Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Берковица, 30.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд Берковица, II н.с., в публично съдебно заседание на 16 юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Таня Йорданова, като разгледа АНД № 177/2019 год.по описа на БРС, II наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление № 18-0243-001542/08.05.2019г. на Началник РУ - Берковица, на С.Г.М. *** и ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен останал С.Г.М., който счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. В представено по делото писмено становище развива допълнителни доводи и моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата стра - РУ - Берковица, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С АУАН бл. № АА119758/31.12.2018год. Т.Й.Г. *** в присъствието на Е.А.-***, констатирал, че на 31.12.2018г. около 12.25ч. в гр.Берковица, на ул. „Александровска " до магазин „Богат Беден" с посока на движение от бензиностанция ОМВ към пл."Иордан Радичков" жалбоподателят управлява лек автомобил „Опел Астра" с ДК №М7762ВК, като автомобила не е регистриран по съответния ред, а именно регистрацията му е прекратена от 16.07.2018 год. във връзка с чл.143 ал.15 от ЗДВП -при наличието на сключен договор за покупко-продажба от 15.05.2018год. Актът е връчен същия ден на М. и подписан без възражение.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.

В законоустановеният срок Началникът на РУ - Берковица издал против С.Г.М. обжалваното Наказателно постановление

Препис от наказателното постановление е връчен на М. на 10.05.2019г. и на същият ден М. депозирал жалба чрез АНО до PC Берковица.

В съдебно заседание свидетелите не се явяват.

От приложеното по делото Постановление за прекратяване на ДП, образувано за престъпление по чл.345 ал.2 от НК се установява, че на 16.07.2018г. регистрацията на автомобила е прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП поради постъпило уведомление от ГФ за липсата на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност".

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗАНН редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен по реда на чл.40, ал. 1 от ЗАНН от компетентно длъжностно лице. Същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл.43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения. Жалбоподателят не сочи никакви доказателства, че не е извършил нарушенията, за които е санкциониран, поради което АУАН има доказателствена сила относно отразените обстоятелства.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП поставя забрана към водачите да управляват пътно превозно средство, което е спряно от движение. По делото безспорно се установява, че на 31.12.2018г. в гр.Лясковец жалбоподателят Д.И.Т. е управлявал лек автомобил негова собственост, но не е изяснена фактическата обстановка, предвид събраните доказателства и не е доказано безспорно извършеното нарушение, което е в тежест на административнонаказващия орган.

В хода на съдебното следствие от служебно изисканата справка се установи, че на 16.07.2018г. регистрацията на лек автомобил „Опел Астра" с ДК №М7762ВК собственост на жалбоподателя, е прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без застраховка „Гражданска отговорност". Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП „служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство."

Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства и не е посочил такива вкл. и пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.

Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като спрян от движение, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл.7, ал.1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно - умишлено, а в случая няма данни жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че автомобилът, който е управлявал, е спрян от движение.

При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но от друга страна, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /„доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.

Поради това съдът приема, че административнонаказателното обвинение срещу М. не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил описаното в наказателното постановление административно нарушение и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                    Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0243- 001542/ 08.05.2019г. на Началник РУ - Берковица, с което на С.Г.М. *** и ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че е нарушил чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Монтана в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: