Р Е Ш Е Н И Е 

                         ГР.БЕРКОВИЦА, 31.07.2019г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН…СЪД…..гр.Берковица………………………………… в публично заседание на 05 юли..…..………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година………….....………………………в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

при секретаря Таня Йорданова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №138 по описа за 2019г………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Производството е по чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-0370-000250/28.03.2019г. на Началник група към ОДМВР Монтана  РУ Вършец е наложено на Д.Й. ***  и с ЕГН ********** административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП

Недоволен от наказателното постановление Й.  моли  същото да  бъде отменено. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и развива подробни доводи с искане НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна РУ гр.Вършец не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставен на 22.03.2019г. от А.А. *** АУАН срещу жалбоподателя Д.Й.Й.  за това, че на същата дата, в 11:40 часа в община Вършец,на път трети клас №162  управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег.№М5698ВН , като при извършване на проверката отказал да  изпълни  указанията на контролния орган / не спира на посоченото място/ и напуска мястото на проверката. С описаното жалбоподателят виновно нарушил разпоредбите на чл.103 от ЗДвП.  АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и не е подписан от него.

На основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП  е наложено наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

В проведеното съдебно производство беше разпитан актосъставителят – свидетелят А.А., който поддържа съставения от него акт. На процесната дата спрели за проверка лек автомобил, чийто водач бил жалбоподателя.Според показанията му,поводът за спирането бил това,че водачът не спрял на знак Б2.След подадения сигнал водачът не спрял веднага на посоченото място,а на около 30м.Представил документите си за проверка ,останал известно време-около 30минути ,след което си тръгнал и напуснал мястото на проверката. Тогава му бил съставен АУАН за това,че напуснал мястото на проверката.Съдът кредитира показанията на  свидетеля.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява  ОСНОВАТЕЛНА МАКАР И ПО МОТИВИ,РАЗЛИЧНИ ОТ ИЗЛОЖЕНИТЕ.

         Безспорни са установените по делото факти за предприети от контролните органи действия по извършването на проверка на жалбоподателя. Действията се изразяват в спиране на водача на МПС  и  изискване на съответните документи с цел проверка на същите. Именно тези действия обективират дадените от контролните органи полицейски нареждания спрямо водача на МПС – да спре автомобила и да представи документите си за проверка. Доколкото водачът има задължението да остане на мястото на проверката до момента на приключването й,то даването на изрично полицейско нареждане в тази насока не е необходимо. В обстоятелствената част на НП е описано,че водачът отказва да изпълни указанията на контролните органи /не спира автомобила на посоченото място / и самодоволно напуска мястото на проверката..Не се спори относно това спрял ли е водачът след подадения сигнал.Актосъставителят не отрича факта,че след подадения сигнал,водачът веднага е спрял.Това обстоятелство се потвърди и при проведената очна ставка между актосъставителя и жалбоподателя.Не се спори и относно изпълнението на второто дадено му указание да предаде документите си за проверка.И актосъставителят и жалбоподателят не отричат факта,че документите били предадени веднага.Показанията на свидетеля и обясненията на жалбоподателя са едни и същи и по отношение на времето,през което жалбоподателят е останал на мястото на проверката- около 30 минути.Спори се относно причината за напускане мястото на проверката..Жалбоподателят твърди,че е получил разрешение да си тръгва,а актосъставителят твърди,че не е дал такова разрешение. Безспорно се установи по делото,че преди да напусне мястото на проверката,на жалбоподателя не е  съставен  АУАН.

     С оглед изложената фактическа обстановка и събраните доказателства съдът намира,че са налице основания за отмяна на издаденото НП .На първо място,съдът намира,че е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН,което е съществено процесуално нарушение и абсолютно основание на издадения АУАН.Процедурата по съставяне и предявяване и връчване на АУАН е разписана подробно в разпоредбите на чл.40 и чл.43 ЗАНН.Следва да се отбележи на първо място,че става въпрос за три отделни действия,които съставителите на АУАН следва да предприемат и изпълнят съобразно изискванията на тези норми.С осъществяване на всички тези действия приключва и цялата процедура по издаването на АУАН,въз основа на който се образува административнонаказателното производство.Относно съставянето на АУАН е въведено правило същото да се извърши в присъствието на нарушителя/чл.40 ал.1 ЗАНН/.При такава ситуация още при съставянето му АУАН се предявява за подпис на нарушителя и му се връчва /чл.43 ал.1 и ал.5 ЗАНН/.Налице е изключение от това правило –съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя,когато не може да бъде намерен и след покана не се явиза съставянето на АУАН /чл.40 ал.2 ЗАНН/Очевидно при отсъствие на нарушителя АУАН няма как да бъде  предявен за подпис и връчен едновременно със съставянето му.За такива ситуации в разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗАННе предвидено,че АУАН следва да се изпрати на съответната служба,а ако няма такава-на общинска администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.В 7-дневен срос актът следва да бъде предявен на нарушителя и подписан от него.При отказ на нарушителя да го подпише,това следва да бъде удостоверено с подписа на един свидетел и т.н.

     При съставяне на процесния АУАН цитираните правила не са съблюдавани.От наличното от материалите по делото се установява ,че АУАН е съставен на жалбоподателя в негово отсъствие,като в него по никакъв начин не е вписано,че се съставя в отсъствие на нарушителя по реда на чл.40 ал.2 ЗАНН.Отразено е единствено,че се съставя при отказ на нарушителя да го подпише.Този отказ е удостоверен с подписа на свидетеля по съставяне на АУАН и служител на РУ Вършец.От наличните материали се установява също ,че АУАН не е изпращан за предявяване и връчване ,поради което не може да се установи отказ от страна на наказания за получаване на АУАН.

В заключение може да се посочи,че АУАН е съставен при отклонение от правилата на чл.40 и чл.43 ЗАНН.Последното представлява съществено процесуално нарушение,т.е. още при образуването на АНП  / със съставяне на АУАН  /са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които не могат да бъдат санирани.

   Ето защо констатираните нарушения са достатъчни за отмяна на обжалваното НП.Поради тази причина не следва да бъдат обсъждани  останалите възражения на жалбоподателя.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

        

 

                                          Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление  № 19-0370-000250/28.03.2019г. на Началник група към ОДМВР Монтана  РУ Вършец е наложено на Д.Й. ***  и с ЕГН ********** административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14 дневен срок от съобщаването му на страните

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: