Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

Гр. Берковица ,01.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                  

РАЙОНЕН СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

         При секретаря......Н.Андреева.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 120 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.Л.Л. *** , ЕГН **********, против Наказателно постановление №18-0243-001528 от 04.01.2019г., издадено от началник РУ МВР Берковица при ОД МВР Монтана, с което на въззивника е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.”А” от ЗДП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП .

Въззивникът редовно призован не се явява в с.з, представлява се от адв.С. ПАК, надлежно упълномощен.В подадената въззивна жалба и по същество моли НП да бъде отменено, като твърди , че неправилно е приложен материалният закон и на въззивника са вменени нарушения, които не е извършил.

                Въззиваемата страна – РУ Берковица, редовно призована, не се представлява и не представя становище по жалбата.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентния орган – Началник РУ МВР Берковица при ОД МВР Монтана, упълномощен за това със Заповед №8121з-515/14.05.2018г.

Относно законосъобразността на обжалвания административен акт:

Обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения.Налице е обаче неправилна квалификация на нарушението, съответно и е наложена санкция за нарушение, за което липсват доказателства, че въззивникът е извършил. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 ЗДП е възвела като нарушение виновно поведение на водача след настъпването на ПТП при което има пострадали хора, като в конкретния случай е възведено като нарушение не уведомяването на службите на МВР за настъпването на ПТП и не оставане на мястото на произшествието. Нито актосъставителя, нито административно – наказващ орган са вписали в описателните части съответно на АУАН и на НП, че при приетото пътнотранспортно произшествие, в което  твърдят ,че бил участник  жалбоподателя, е имало пострадал/-и, което е елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДВП – само при наличие при ПТП на пострадали хора водачът участник в ПТП е длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. Както в хода на АНП, така и в хода на проведеното съдебно следствие няма и не са събрани доказателства при настъпилото ПТП да има пострадали лица или да са настъпили  материални щети. Нито в АУАН ,нито в издаденото въз основа на него Нп не е посочено,че има пострадали лица.От приложеното към жалбата НП  № 18-0243-001530 от 04.01.2019год. се установява,че пострадал от настъпилото ПТП е именно жалбоподателя,който спешно е транспортиран от преминаващ автомобил във ЦСМП.

При подобно разминаване в обстоятелствената част и правната квалификация на нарушените текстове се засяга съществено правото на защита на наказаното лице и то всъщност не може да разбере в какво точно е било обвинено- дали това, което е изписано текстово или това ,което е посочено като правна квалификация. В акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство както между посочените като нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

        При такива процесуални нарушения от категорията на съществените, допуснати в хода на административното производство, засягащи правото на защита на наказаната  и ограничаващи я във възможността да разбере пълния обем на вменените и за извършени административни нарушения с дадена им правна квалификация в НП по чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДВП, съдът е на становище, че административната отговорност  следва да отпадне като наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 пр.3 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление Наказателно постановление №18-0243-001528 от 04.01.2019г., издадено от началник РУ МВР Берковица при ОД МВР Монтана, с което на Т.Л.Л. *** , ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.”А” от ЗДП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

         След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на началника на РУ МВР Берковица.                                                            

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :