Р Е Ш Е Н И Е 

                         ГР.БЕРКОВИЦА, 17.07.2019г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН…СЪД…..гр.Берковица………………………………………………… в публично заседание на 26 юни..…..………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година………….....………………………в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

при секретаря Нина Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №42 по описа за 2019г………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                  Обжалвано е наказателно постановление №860/17.12.2018 година на  ВПД  Началника на РУП на МВР гр.Берковица.

         В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че в НП е посочено, че е нарушил разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД и в същото се твърди, че при проверка не е предоставил на контролните органи документ за самоличност. Твърди, че е излязъл инцидентно с лек автомобил,поради което не е съобразил да вземе личната си карта    Моли да бъде отменено изцяло обжалваното НП.

         За РУП на МВР гр.Берковица, редовно призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата. 

         От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

         На дата 10.12.2018 година, около 11,35 часа служителите на РУП на МВР гр.Берковица Т. Н.Г. и И. Кр.И. били дежурни по график и се намирали в гр.Берковица на ул.”Николаевска” и извършвали проверка на движещите се МПС. Контролните органи спрели за проверка лек автомобил и при последвалата проверка поискали на пътника в автомобила документ за самоличност. На жалбодателя, който се намирал в автомобила също била изискана лична карта и същият не представил такава. На жалбодателя бил съставен акт за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, тъй като не представил на контролните органи лична карта, който бил подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя за нарушение на чл.6 и на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалб.Л.З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.6 от ЗБЛД, тъй като на 10.12.2018г., при извършена му  полицейска проверка, не удостоверил самоличността си, като не представил  документ за самоличност. Това обстоятелство се установява и от обясненията на жалбоподателя.Същият не отрича ,че не е имал в себе си и не е представил личната си карта,но твърди,че правил ремонт в къщи и се наложило спешно да отиде до магазина да закупи найлон.Помолил приятел да го закара до магазина.Твърди,че поради това,че правел ремонт,личната му карта не била в него.

Безспорно, нормата на чл.6 от ЗБЛД, задължава лицата обект на проверка от компетентните органи, да удостоверят самоличността си, което съобразно чл.13, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от ЗБЛД, може да става с лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство, временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България.

Няма съмнение, че в настоящият случай полицейските органи, изпълняващи служебните си задължения, разполагали с правомощията по чл.70, ал.1, т.1, пр.2 от от ЗБЛД, да извършат проверка за установяване самоличността на жалбоподателя.

    При получаване на съставения акт, ведно с преписката към него, както и запознаване със събраните доказателства, наказващият орган е длъжен, на първо място, на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН да извърши проверка дали са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и едва след това, ако те не са налице, да издаде наказателно постановление.В конкретния случай установеното в чл. 53, ал.1 от ЗАНН изискване не е спазено. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. С оглед ниската степен на обществена опасност на нарушението, липсата на настъпили вредоносни последици, това, че е извършено за първи път, както и че жалбоподателят не е дал повод за извършване на проверката извършвайки нарушение на обществения ред или друго деяние,а просто е бил пътник в автомобил,който е спрян за проверка, наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.Независимо от този пропуск на АНО съдът също е компетентен да намери за приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, ако са налице предпоставките за приложението й, а издаденото наказателно постановление в този случай следва да бъде отменено. В ЗАНН липсва определение на "маловажен случай" и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т.9 от НК).Както бе отбелязано по-горе от извършеното нарушение липсват настъпили вредни последици, същото е извършено за първи път.

Всички тези обстоятелства категорично сочат на наличие на маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от НК, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

            Предвид гореизложеното съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И:

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление №860/17.12.2018 година на  ВПД  Началника на РУП на МВР гр.Берковица,с което на Л.А.З. ***, ЕГН-**********, на осн. чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложено наказание “Глоба” в размер на 50.00лв. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Монтана.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :