Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. Берковица ,29.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                  

РАЙОНЕН СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

         При секретаря......Н.Андреева.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 373 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.Д.И. *** ЕГН  ********** срещу НП №1128/13.12.2018г. на Директора на РДГ-Берковица, с което за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите, на основание чл.266 ал.1 от с.з., са му  наложени административни наказания глоба в размер на по 200лв. за всяко. С наказателното постановление, на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите, са били отнети вещите, предмет на нарушението 0.60 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид  дъб и вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 /един/ брой „Фиат Типо” с рег.№М 95 24 АР .

Жалбоподателят  оспорва фактическите констатации в акта. В с.з. се навеждат доводи от процесуалния му представител за недоказаност на нарушението и поддържа доводите, изложени в жалбата. Молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Наказващият орган – РДГ-Берковица, не изпраща представител.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2018г. на  А.Д.И. *** ЕГН  ********** е съставен АУАН от Д. Е.Д. на длъжност горски надзирател в СЗДП  ДГС-Берковица,в присъствието на Детелин Г.Т. ***,зо това че транспортира 0,60пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид дъб с лек автомобил „Фиат Типо” с рег.№М 95 24 АР,които не са маркирани с КГМ и без превозен билет.Нарушението е открито на териториалния  на СЗДП ДГС-Берковица, в землището на с.Драганица, м.”Тутовица”. На И. бил съставен АУАН  за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, връчен му бил екземпляр от него. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените материали  по преписката.                                                                      

 Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е  основателна.

          От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ. Несъмнено е, че жалбоподателят не е разполагал с превозен билет и дървесината не е била маркирана с КГМ.

           Съдът намира обаче ,че не е доказано по безспорен начин наличието на осъществено от обективна страна „транспортиране”  на незаконната дървесина. Жалбоподателят,видно от събраните гласни доказателства в съдебно заседание не е бил натоварил дървесината и не е спрян по време на управление на автомобила.

          На следващо място, не е установено  точното количество намерена дървесина.Не става ясно измерена ли е същата и по какъв начин е установено посоченото количество.

          В санкционната част на наказателното постановление, АНО е наложил две наказания за две нарушения, докато в обстоятелствената част нарушенията са описани като едно /чл. 213, т.1 и т.2 от ЗГ/. АНО е трябвало да ги опише като две отделни нарушения, съответно като такова по чл. 213, предл.6, т.1 от ЗГ и по чл. 213, предл.6, т.2 от ЗГ като всяко едно от тях е следвало да се отнесе към предвиденото наказание. По този начин нарушителят не може да разбере какво нарушение му е вменено, а оттук и адекватно да организира своята защита.

За незаконосъобразно съдът намира и постановеното от АНО заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – 0,60 куб.м. пространствена дървесина от дървесен вид дъб в размер на 22,61 лв., тъй като така описано нарушението не става ясно на какво основание АНО е стигнал до заключението, че вещите липсват, след като от установената по-горе фактическа обстановка е видно, че към момента на съставяне на АУАН, вещите са били налични, а по делото не са ангажирани никакви доказателства, че същите липсват, за да се приложи тази мярка. Доколкото горното представлява репресивна мярка, произтичаща изрично от Закона, приложението й спрямо наказаното лице следва да е ясно и категорично обосновано, следователно този пропуск се явява относим към принципа за законоустановеност на административното наказание. С това следва да се обоснове изводът за същественост и на това процесуално нарушение, свързано с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.8 от ЗАНН.

         Освен описаното по-горе съдът намира, че АНО не е изпълнил и задължението си по-чл.53 ал.1 от ЗАНН с оглед наличие на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като в случая, АНО е трябвало да подложи на преценка данните, съдържими в писмените доказателства и в писмените доказателствени средства, които изцяло са в подкрепа на обстоятелствената част на АУАН, че нарушенито има за предмет неправомерния добив на под един куб. метър дърва, на стойност под 22,61 лева. Тези данни, както и обстоятелствата, че нарушителят не е  наказван за други административни нарушения по ЗГ, с оглед факта, че липсват отрицателни и противообществени прояви на личността му, че размерът на предмета на престъплението е с твърде ниска стойност и е оставен на отговорно пазене в дома му, с което може да се приеме, и че е обезпечено възстановяването му на собственика – / при положение, че не установено кой е той/, всички те, биха могли да се разгледат като предпоставки за приложение на признаците на маловажност на случая, по чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че обществените отношения, които са обект на защита по чл. 266 ал.1 ЗГ са особено значими. Когато се застрашават или увреждат с предвидените в състава форми на деянието, те несъмнено се нуждаят от ефективна защита. Но при преценката на описаното в АУАН и подкрепено с данните от доказателствените източници за поведението на нарушителя, не следват изводи, обосноваващи такава степен на обществена опасност, която да обуслови издаване на НП. С оглед изключително малкото количеството на незаконно транспортираната дървесина-0,6пр.м.куб., незначителната му стойност-22,61лв., липсата на други такива нарушение по ЗГ, липсата на вредни последици от нарушението, настоящият съдебен състав намира, че обществените отношения са засегнати в незначителна степен. Степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е изключително ниска. В случая са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като административно-наказващият орган не ги е приложил, поради което е постановил един незаконосъобразен акт. Само на това основание същият следва да бъде отменен изцяло, без да се обсъждат останалите възражения .                За прецизност обаче,съдът намира за необходимо да отбележи,че и по отношение на постановеното отнемане в полза на държавата на 1 бр. лек автомобил „Фиат Типо” с рег.№М 95 24 АР  на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите /ЗГ/, съдът намира в тази част НП за незаконосъобразно по следните съображения:

            Вещите, послужили за извършване на нарушението, неправилно са отнети, тъй като наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не е извършил разследване на спорните обстоятелства, а именно да събере доказателства относно собствеността на автомобила, което е пропуск и задължение на наказващия орган, както и доказателства със или без знанието и съгласието на собственика са използвани същите, което е в противоречие с разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ. Тежестта на доказване в административнонаказателния процес е за наказващия орган и същият е длъжен, както да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение, така и да представи доказателства за тях. Освен изложените съображения за незаконосъобразност на НП в тази му част, следва да се отбележи, че същото не е съобразено и с разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН.  Приложението на разпоредбата на чл.273 от ЗГ следва неминуемо да отчита и визираните в чл.20, ал.4 от ЗАНН изисквания. Безспорно разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ предвижда, че вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са, но в същото време чл.20, ал.4 ЗАНН задължава да се извърши преценка между стойността на отнеманите вещи и характера и тежестта на административното нарушение и ако тази стойност не съответства, въвежда забрана за отнемане. Съдът намира, че макар ЗГ да е специален по отношение на ЗАНН, то разпоредбата на чл.273 от ЗГ не изключва приложението и на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Това е така, тъй като в чл.20, ал. 4 от ЗАНН е посочено, че отнемане по ал.1 и ал.3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В случая в съответния закон /ЗГ/, не е предвидено друго, а именно не е предвидено, че вещта се отнема независимо от стойността й. Въведена е допълнителна предпоставка - освен ако е използвана независимо или против волята на собственика. Това допълнително изискване обаче не изключва чл.20, ал.4 от ЗАНН АНО да се съобрази със стойността на вещите и дали тя се явява съответстваща на характера и тежестта на административното нарушение. В случая съдът намира, че наказващият орган не е съобразил тежестта на извършеното нарушение. В диспозитива на НП, а и в АУАН, не е посочено автомобила чия собственост е.Посочена е стойността на дървесината 22,61лв.. В конкретния случай е безспорно,  че стойността /макар и да няма изрична оценка / на 1 бр. лек автомобил „Фиат Типо” с рег.№М 95 24 АР  значително надвишава стойността на дървения материал, определен на 0,60 пр.м3. Съгласно изчислената и посочена от АНО стойност на сочените 0,60 пр.м3 дърва за огрев възлизат на сумата от 22.61 лева, поради което мярката по чл.273 ал. 1 от Закона за горите се явява неприложима. Поради това постановеното отнемане на същите вещи, предвид характера и тежестта на нарушението /обществената опасност на деянието и деца/ и стойността на вещите, предмет на нарушението, не съответства на стойността на отнетия 1 бр. лек автомобил „Фиат Типо” с рег.№М 95 24 АР .Отнемането на превозни средства, послужили за извършване на нарушението или предмет на нарушението представлява санкция, наред с административно наказателната отговорност по ЗГ. В този смисъл в тежест на административно наказващият орган е било да докаже, че са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата, като ангажира необходимите и относими доказателства, както за собствеността на вещите, така и за съответствието между стойността им и характера и тежестта на нарушението. По отношение на последното изискване е следвало в самото НП да се изложат мотиви за наличието на подобно съответствие. При липсата на такива и с оглед обстоятелството, че се твърди за транспортиране на незначително количество дърва за огрев отнемането на визираните вещи, които са със стойност надвишаваща многократно стойността на  транспортираните дърва, се явява несъразмерно тежко, като по този начин се нарушава принципа за съразмерност. Несъобразяването на този принцип от страна на АНО съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила.

 

   Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                   Р Е Ш И:

 

             ОТМЕНЯ НП №1128/13.12.2018г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на А.Д.И. *** ЕГН  ********** за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите, на основание чл.266 ал.1 от с.з., са му  наложени административни наказания глоба в размер на по 200лв. за всяко. С наказателното постановление, на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите, са били отнети вещите, предмет на нарушението 0.60 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид  дъб и вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 /един/ брой „Фиат Типо” с рег.№М 95 24 АР .

          Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд- Монтана по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото  изготвяне.   

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: