О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 07.01.2019г.

 

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 18 септември…………………………………… през две хиляди и осемнадесета година………….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 731 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

 

Предявен е иск от П.З.Я., по който са  конституирани като ответници П.Ц.В., Ц.Д.В., А.Д.В., А.Т.С., Р.Т.В.М. и И.В.В..

 

Ищцата твърди, че наследодателят и Захари Илиев Цолов е бил собственик на имот – нива, находяща се в землището на гр. Берковица, м. Ливагето, с площ от 1.07 дка.  С решение от 16.04.1996 г. имотът е възстановен, като след това е била извършена частична преработка на КВС и били посъветвани да се обърнат към правоспособни специалисти за идентифициране на имота в съществуващи стари реални граници. Според изготвеното заснемане се установило, че имот с проектен идентификатор 03928.43.40 с площ от 875 кв.м попада върху ПИ 03928.43.13, целият с площ от 2388 кв.м, възстановен на ответниците.  Моли съда, да постанови решение, с което признае по отношение на ответниците правото на собственост на наследодателя й към момента на образуване на ТКЗС върху имот с проектен идентификатор 03928.43.40 с площ от 875 кв.м. Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците  А.Т.С. и Р.Т. Васова Меликбекян вземат становище за неоснователност  на предявения иск, без да формулират конкретни възражения.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, П.Ц. Васова  и И.В.В. не вземат становище по предявения иск.

Ответниците Ц.Д.В.  и А.Д.В. вземат становище за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че с частичната преработка на плана на масив 43 е отменено решението, с което е възстановено правото на собственост на наследодателя на ищцата. Оспорват издаденото решение за възстановяване като несъобразено с правата на собственост. Оспорват и изготвения проект за изменение на КК, тъй като на терена не са показани трайни белези и граници.

 

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по назначена съдебно – техническа експертиза. По делото са изискани и представени от ОС „Земеделие”, град Берковица преписките, образувани по заявленията за възстановяване на спорните земеделски имоти, а допълнително за нуждите на вещото лице и копие на статичен регистър на масив 43 по КВС на град Берковица. След анализа им, съдът прие за установено следното:

 

Ищцата е една от наследниците на Захари Илиев Цолов, б.ж. на град Берковица. С влязло в сила решение 107/16.03.1993 година на ПК (сега ОСЗ) – Берковица, постановено по преписка 5097/1992 година на наследниците на Цолов е  възстановено правото на собственост върху земеделски имот – нива, находяща се в местността „Ливагето” в землището на град Берковица. След идентифициране на имота това решение е допълнено с влязло в сила решение 692/16.04.1996 година, където имота е индивидуализиран като имот 043020 по КВС с площ от 1.0700 дка и са посочени неговите съседи. Към решението е издадена и скица (л. 27 от делото; в самото решение също е вписано, че се издава ведно със скица; заинтересованата страна е подписала, че получава копие от решението, ведно със скица). През 1999 година е извършена частична промяна на КВС за масив 43 (неизяснено по каква причина и на какво основание), при което имот 043020 вече не съществува. На мястото му се намира имот 043013, който е с по – голяма площ и който е възстановен на ответниците. (Преди промяната на КВС те са били съседи, граница на процесния имот). Този факт (че имот 043020 не съществува в актуалния вариант на КВС) е станал известен на ищцата през 2014 година по повод на нейно заявление за издаване на актуална скица. Било й отговорено, че поради извършената промяна в КВС за нея е в сила само решение 107/1993 година и имотът й следва да се счита неидентифициран. Била насочена към правоспособно лице за отразяване на имота в кадастралната карта, тъй като КВС е предаден на СГКК – Монтана. След като бил изготвен проект, на ищцата бил даден отговор, че проектния имот попада върху имот с идентификатор 03928.43.13 (или 043020 по КВС) и е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който следва да бъде разрешен от съда. Именно затова ищцата предявила и настоящият иск.

 

При така установените факти, настоящият състав намира предявения иск за недопустим, което обуславя прекратяване на производството по делото.

 

Специалният установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто е предявен в настоящия случай, ще е допустим при неприключила процедура по възстановяване на  собствеността, съгласно възприетото в ТР 1/1997 година. Това е така доколкото е налице възможността по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ при установени нови обстоятелства да бъде изменено решението, постановено по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ. В случая такава възможност не е налице. На ищците в производството е възстановено правото на собственост, имотът е индивидуализиран и им е издадено съответното влязло в сила решение, придружено със скица. Фактът, че по неизвестна причина и на неизвестно основание (липсва заповед и проведена процедура за това) през 1999 година ОСЗ – Берковица самоволно е променила КВС за масив 43 (това бе установено категорично от вещото лице и от изисканата справка от съда), не отменя правата на ищцата. Няма как ОСЗ да отмени или да обяви за несъществуващо решение 692/16.04.1996 година и да й заяви, че за нея е действащо предходното решение за възстановяване и имотът й следва да се счита с неиндивидуализирани граници, както това е сторено с писмо от 13.06.2014 година (л.9 от делото). Липсата на валидно извършена преработка на КВС не може да има за последица погасяване  на права за лицата, които са ги придобили. Това, че имотът на ищцата към настоящия момент не е отразен на КК (изготвена след предаване на КВС), не обуславя правен интерес за ищцата от водене на специалния установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Отразяването, респ.неотразяването на даден имот в кадастралния план или кадастралната карта няма пряко отражение върху действително притежаваните вещни права. Това, че имотът на ищцата не е отразен в КК на град Берковица не я изправя пред необходимостта, респ. за нея липсва правен интерес да установява правото на собственост и то към минал момент, при положение, че то вече е признато и възстановено. (арг.Р 145 от 30.10.2018 г. по гр.д.779/2018 на ВКС).

Ето защо настоящият иск се явява заведен при липса на правен интерес, която е установена в хода на производството в резултат на събраните по делото доказателства, поради което и последното следва да бъде прекратено.

 По тези съображения съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.731 по описа на РС – Берковица за 2017 година поради липса на правен интерес.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред OС-Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: