Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 07 наември.………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 481 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.336 по описа на БРС за 2019 година.

Ищецът в производството“РЕАЛ” ЕООД, гр. Берковица твърди, че че до 22.01.2019 г. бил работодател на ответника, който бил дисциплинарно уволнен поради неявяване на работа в продължение на повече от два последователни дни и заминал в чужбина, без знанието и разрешението на работодателя- ищец. Твърди, че ответникът не върнал предоставените му машини, инструменти и оборудване за извършване на възложени му от работодателя строителни работи в изпълняваните от работодателя строителни обекти. Формирано е незаплатено задължение на ответника към ищеца за сумата от 2 600 лева- причинени вреди на работодателя, поради неизпълнение на трудовите задължения от работника. До настоящия момент ответникът не е заплатил на ищеца дължимата сума.

Поради неплащане на задълженията, ищецът предявил правата си в заповедно производство – ч.гр.д.337/2019 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите, както следва:  2 600 лева главница по щета за причинени имуществени вреди, до размера на месечното трудово възнаграждение на ответника, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019 година до окончателното й изплащане. Поради подадено от длъжника възражение, ищецът предявява правата си за установяване в настоящото производство.

Моли съда, да постанови решение, с което ПРИЗНАЕ за установено по отношение на ответника вземането му в размер на 2 600 лева, представляващи главницата по щета за причинени имуществени вреди до размера на месечното трудово възнаграждение на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане.

Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът  Н.А.Т. взема становище по предявения иск, като счита същия за недопустим и неоснователен; моли да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед от 22.01.2019 г. До прекратяването на правоотношенията работили на строителен обект във Франция, където поради неплащане на заплатите и осигуровките част от наетите лица напуснали и се наложило възложителят на ищеца да заплати възнагражденията им, за да може да се довършат започнатите СМР. Твърди, че останал на работа и с действията си спестил на ищеца плащане на значителни неустойки. Веднага след завръщането си в България отишъл в офиса на работодателя и обяснил, че доверието помежду им се е изчерпало и не желае повече да работи за дружеството, затова предлага прекратяване на взаимоотношенията по взаимно съгласие. Управителят отказал да приеме молбата. Счита също така, че предявеният иск се явява извън срока по чл. 358/1/, т.1 от КТ, като следва да се счита за погасен по давност. По отношение твърдяното от ищеца за машини, инструменти и оборудване, заявява, че не е получавал такива персонално. Като зидар в процеса на работа е използвал ръчни инструменти с ниска себестойност.

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.337/2019 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл.410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

 

Предявеният иск е неоснователен. Производството се развива по реда на чл.422 ГПК и има за цел да установи наличието на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Това вземане ищецът твърди, че произтича от нанесена му от ответника вреда в качеството му на работник.

За причинени на работодателя вреди при и по повод изпълнение на възложената работа, работниците и служителите отговарят, като КТ урежда специален режим за реализиране на имуществената им отговорност. В конкретния случай ищецът изрично е заявил, че претендира реализиране на ограничена имуществена отговорност до размер на уговореното БТВ и твърди, че щетата за него произтича от невърнато предоставено на ответника имущество и неизпълнение на трудовата дисциплина. Ограничената имуществена отговорност се прилага по отношение на всички работници или служители, които се намират в трудови правоотношения или приравнени на тях. Ограниченият характер на тази отговорност се изразява в определения от закона максимален размер на дължимото обезщетение за причинена по небрежност вреда на работодателя. Тази отговорност се състои в задължението му да обезщети вредите, причинени на работодателя по небрежност. Когато вредата е причинена умишлено или е в резултат на престъпление,  отговорността се определя от гражданския закон като пълна имуществена отговорност. Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административно-наказателната и наказателната отговорност за същото деяние. Това означава, че освен отговорността за обезщетяване на вредите, работникът или служителят отговаря пред работодателя и дисциплинарно (може да му бъде наложено и дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина). В случая за твърдяното от ищеца неизпълнение на трудовите задължения, последният е наложил на ответника дисциплинарно наказание – уволнение. Работникът отговаря за реално претърпяната от работодателя загуба, не и за пропуснатата от последния полза, но не повече от размера на уговореното трудово възнаграждение, когато не заема ръководна функция и трикратния размер, когато е ръководител.

За реализиране на отговорността законодателят е предвидил специален ред и срокове, в които се реализира – чл.210 КТ. Работодателят може да привлече към отговорност работника в едномесечен срок от установяване на вредата, но не повече от едногодишния срок от извършването й. В конкретния случай ищецът не ангажира доказателства за това кога е узнал за причинената му щета, но съдът намира, че това е станало към момента на издаване на уволнителната заповед. Този извод се извежда от твърденията на ищеца, че към 22.01.2019 година ответникът не се е явил в два последователни дни на работа и не е върнал предоставените му машини. Пред съда работодателят е предявил правата си едва през месец юни, т.е. извън предвидения в закона срок.

Рекламационното производство по чл.210, ал.5 КТ не може да бъде осъществено, след като трудовото правоотношение е прекратено преди това(арг.Р 131 от 22.06.2011г. по гр.д.587/2010 III г.о.ВКС), затова и в случая съдът приема, че предявеният иск е допустим за разглеждане. Предмет на производството е установителен иск по чл.422 ГПК, иницииран след подадено възражение по чл.415, ал.1, т.1 ГПК. За основателността на претенцията на ищеца обаче е от значение, последният да е установил в производството наличие на причинено вземане – в случая произтичащо от щета в резултат на невърнато оборудване. Въпреки дадените от съда с доклада по делото указания, ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такава вреда, както и за нейния размер. Ето защо предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В резултат издадената заповед за изпълнение следва да се третира като невлязла в сила, а ответникът има право да получи направените от него в производството разноски.

 

 

По горните съображения съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от РЕАЛ” ООД, с ЕИК 821169196, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Берковска река № 22, представлявана от М.Ц.И. – Управител СРЕЩУ Н.А.Т., с ЕГН **********,*** иск за  сумата от 2600.00 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019 година до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 337/2019 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА РЕАЛ” ООД, с ЕИК 821169196, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Берковска река № 22, представлявана от М.Ц.И. – Управител ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.Т., с ЕГН **********,*** сумата от 412.00 лв., направени в производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.337/2019 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ :