Р Е Ш Е Н И Е

ГР.Берковица 26.09.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица....……...втори наказателен състав в публично заседание на 20 септември.........………….……………………….

през две хиляди и осемнадесета година…........……………………в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

                                                    

при секретаря Таня Йорданова..................…………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Георгиева..………………………...…..............АН дело №204 по описа за 2018г.………………....и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 18-0370-000196/ 14.06.2018г. на Началника на РУ Вършец  на К.С.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

      Недоволeн от така издаденото Наказателно постановление е останал К.С.Б. , който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание редовно призован  лично и чрез упълномощен адвокат доразвива доводите, изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че на 27.04.2018г. около 10.35часа в община Вършец на път трети клас-812 км 9 +800 с посока на движение от гр.Вършец към с.Спанчевци, водачът управлява лек автомобил „Мерцедес 250 Д” с рег. № М3589АР , като тегли ремарке без рег. табела. При подаден ясен и разбираем сигнал за спиране от униформен служител на рУ-Вършец със стоп палка по образец  за спиране, същият не спира и продължава движението си към с.Спанчевци. Посочено е ,че лицето  е извършил следното нарушение - не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

          Спорното по делото е жалбоподателят извършил ли е деянието, което е възведено като административно нарушение, правилно ли му е определен размера, както и дали са допуснати съществени процесуални нарушения.

          От обясненията на жалбоподателя и разпита на свидетеля Илиян Б. се установява, че  на посочената дата двамата пътували от гр.Вършец до с.Спанчевци два пъти.Първия път били спрени за проверка от служители на РУ Вършец при връщането им от с.Спанчевци.На жалбоподателя бил съставен фиш за това,че не носи в себе си необходимите документи.Водачът отишъл до дома си,взел документите си и отново потеглил към с.Спанчевци заедно с още две коли,за да купуват агнета.При второто пътуване до с.Спанчевци ,жалбоподателят и свидетелят пътували с втората кола.При приближаване до полицейските автомобили,бил подаден един сигнал за спиране с палка ,при което спрял първият автомобил.Тъй като не бил подаван отделен сигнал за всяка кола,водачът на втория автомобил-в случая жалбоподателят,дал мигач,надминал спиращия автомобил и продължил.След като си свършил работата в с.Спанчевци,жалбоподателят тръгнал обратно към гр.Вършец.Минал отново покрай полицейските автомобили и се прибрал в гр.Вършец.По-късно след около 2 часа е установен на паркинга на пазара  и извикан да му напишат акт.

Актосъставителят  П.Г. и свидетелите – Л.П. и И.Максимов не се явяват в съдебно заседание,не сочат уважителни причини и не потвърждават вписаните в АУАН обстоятелства. В приложената по делото Докладна записка ,изготвена от мл.инспектор Н. Михайлова е посочено , че са се намирали в края на с.Спанчевци и от посока гр.Вършец се движели три  леки автомобила .При подаден своевременно ясен сигнал със стоп палка от полицейски служител , водачът на първия автомобил подал сигнал,отбил и спрял.Водачът на втория автомобил изпреварил първия спиращ автомобил и продължил движението си.

Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Началника на РУ Вършец,а АУАН  е съставен от  П.Г. – полицейски инспектор при РУ Вършец.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи от обективна и субективна страна жалбоподателят К.С.Б. да не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП, при подаден своевременно ясен сигнал със стоп палка от полицейски служител , водачът на пътното превозно средство не спира плавно в най -дясната част на платното за движение, а продължава да се движи към с. Спанчевци.

Съгласно чл. 103 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

Чл. 103 от ЗДвП не пояснява понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

Поради това, за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за основателна, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.

Жалбоподателят, първоначално в жалбата, а впоследствие и в съдебно заседание оспорва извършването на вмененото и нарушение. Той  е ангажирал доказателства в тази посока – свидетелските показания на очевидец – И.Б. – „втория път като се връщахме бяхме три коли.Едната кола я спряха-първата……а ние продължихме”.Т.е. не е подаван отделен  сигнал за всеки един от автомобилите,а само един /така е описано и в изготвената докладна записка/  ,поради което жалбоподателят е възприел сигнала като подаден за движещия се преди него автомобил.

При това положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, досежно авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията на свидетеля, който го е установил. В случая не се оспорва дали е подаван сигнал,а се твърди че този сигнал е подаден само на първата кола.Заявеното от служителя изготвил докладната записка, че е подаден своевременно ясен сигнал със стоп палка лично от нея ,не се оспорва.Разминават се твърденията,че този сигнал е бил подаден на трите коли и не е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и той го е възприел недвусмислено.

При това положение съдът приема, че констатациите на актосъставителя не са защитени по убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството възражение от страна на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, не може да бъде игнорирано. Независимо от регламентираната в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение, доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказа-телното производство, съгласно чл.84 от ЗАНН.   

В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя К.С.Б. не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил описаното в НП административно нарушение и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

Изложените съображения налагат извод за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0370-000196/ 14.06.2018г. на Началника на РУ Вършец ,с което  на К.С.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                       

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: