Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 07.09.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 04 септември………………………………………… през две хиляди и осемнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел. ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр. дело 157 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 10  по описа на БРС за 2018 година.

 

Ищците в производството “Мобилтел” ЕАД, вече „А1 България” ЕАД  гр. София твърдят, че между тях и ответника бил сключен договор за предоставяне на мобилна услуга № Б1396369/21.12.2009 година. Твърдят, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил за използваните от него услуги, като за задълженията били издадени фактури, приложени по делото. Били издадени и фактури, съдържащи задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Ищците предявили правата си в заповедно производство – ч.гр.д.10/2018 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 197.08 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2018 година до окончателното й изплащане и 42.14 лева лихва за периода 20.09.2015 г. – 18.12.2017 г. Поради подадено от ответника възражение в предвидения двуседмичен срок, ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендират осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.С.Б. не взема становище по предявения иск. В съдебно заседание се явява и заявява, че не си спомня дали и докога е заплащал. По същество не оспорва задължението, както и не ангажира убедителни доказателства да е изпълнил задължението си по договора.

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч. гр. д. 10/2018 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл. 410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

На 21.12.2009 година между страните в производството е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги. На 25.11.2013 г. ответникът се е възползвал от промоционални условия за закупуване на мобилен апарат, сключвайки договор за лизинг.  Според договорите и общите условия операторът има право да преустанови предоставянето на услугите и да прекрати договора едностранно в случай, че абонатът не заплати ползваните от него услуги. В тази хипотеза той начислява и неустойка. От представените по делото доказателства е видно, че в срока на действие на договора операторът е издал общо 8 бр. фактури на обща стойност 184.84 лева за използвани далекосъобщителни услуги, които не били заплатени. Незаплащането на дължимите суми по тези фактури, дало основание на ищеца да прекрати едностранно договорите и да начисли неустойка в размер на 12.44 лева. Неизпълнението на парично задължение е свързано с възникване на право на обезщетение за забавено плащане. В случая това обезщетение се дължи за периода 20.09.2015 г. – 18.12.2017 и е в размер на 42.14 лева.

Неизпълнението на ответника да заплати дължимите суми, дало повод на ищеца да предяви правата си в заповедно производство и на 03.01.2018 година по ч.гр.д.10 описа на РС – Берковица била издадена заповед за изпълнение за търсената сума.

В настоящото производство ответникът не ангажира доказателства, които да водят до извод за несъществуване на това вземане или за погасяването му, поради което и предявения иск се явява основателен.

 

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски, както и тези в заповедното. Ищецът е претендирал заплащане на суми за адвокатско възнаграждение – по 180.00 лева в заповедното и в настоящото производство. Тези суми следва да бъдат редуцирани до 150.00 лева предвид и направеното възражение за прекомерност.

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „А1 България” ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от Александър Василев Димитров – главен изпълнителен директор и Младен Марковски – изпълнителен директор  срещу В.С.Б., с ЕГН **********,*** за сумата от 197.08 лева главница (184.84 лева за предоставени далекосъобщителни услуги и 12.44 лева неустойка) по договор за далекосъобщителни услуги № Б1396369/21.12.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2018 година до окончателното й изплащане и 42.14 лева лихва за периода 20.09.2015 г. – 18.12.2017 г. за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч. гр. д. 10/2018 г.

 

ОСЪЖДА В.С.Б., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  „А1 България” ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от Александър Василев Димитров – главен изпълнителен директор и Младен Марковски – изпълнителен директор  сумата от 200.00 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 175.00 лева, разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 10/2018 година.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 10/2018 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.

 

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :