МОТИВИ                      НОХД №265/2018год.-21.09.2018год.

 

       С Обвинителен акт на РП-Берковица  подсъдимия К.Р.Н.-роден на ***г***, българин, бълг.гражданин, неженен, средно образование, работещ като ел. монтьор фирма „ХЮНДАЙ“-София, осъждан, ЕГН ********** е обвинен в това ,че  на 11.09.2018г. между 05,00 часа и 07,20 часа на път II-81км.64+660 в прохода Петрохан, Община Берковица с посока на движение от гр.Монтана към гр.София управлявал МПС – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК № СА 0565 КН, собственост на Г. Карабелски, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,01 промила алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен № ARDM 0226, тариран и годен за работа до 15.11.2018година  - престъпление по  чл.343б, ал. 1   от НК .

     В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита,че от събраните по делото доказателства,  обвинението се доказва по несъмнен начин с оглед и на което подсъдимия следва да бъде признат за виновен  в извършването на престъплението по чл.343 б ал.1 от НК. По отношение на индивидуализиране на наказанието представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да  бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК ,като се определи наказание под законоустановения минимум, а именно   лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК,а по отношение на предвиденото наказание глоба,да не се налага такова. Прокурорът пледира на основание чл. 343г от НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от  право да управлява МПС за  минимален срок .

        Подсъдимият на досъдебното производство  се признава за виновен и дава обяснения.В хода на съдебното следствие също се признава за виновен и дава кратки обяснения.

         По делото са събрани писмени доказателства,разпитани са свидетели и са изслушани заключения на вещи лица.

          Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство,както и във връзка с доводите и съображенията на страните,приема за установено следното:

          Подсъдимият  К.Р.Н. е роден на *** *** гр.София, правоспособен водач на МПС е и  притежава СУ на МПС № 283498732, води се на отчет в СДВР. Осъждан с една присъда по НОХД № 1617-09/2009г. по описа на СРС, като осъждането му няма отношение към квалификацията на настоящето обвинение.

На 11.09.2018г. около 06,30 часа  свидетелят В.Б.В., служител на сектор Пътна полиция при ОД МВР-Монтана, движейки се с автомобила си към гр.София, преди м.Малка Бързия, района на прохода Петрохан, забелязал спрян лек автомобил „Сеат Ибиза“, който бил катастрофирал. Задната част на автомобила се намирала на пътното платно. Тъй като свидетелят В.  бързал, не спрял, а подал сигнал, като се обадил на автоконтрольор Богдан Цветков при РУ МВР-Берковица. В 07.10 часа свидетелите Т.Г. и Г.В.,*** пристигнали на мястото под м.Малка Бързия на път II-81, км.64+660, където установили цитирания лек автомобил с ДК № СА 0565 КН. Същият се намирал в лявото уширение по посока на движението към гр.София, като задната му част била в пътната лента. Следи от сблъсък имало по пътя още преди самото място, където свидетелите забелязали пластмасова част от калник на автомобил. В лекия автомобил на шофьорското място се намирал подсъдимия К.Н., същият представил документи за самоличност и СУ МПС, който заявил, че е ходил за риба на язовир Огоста, откъдето около 04,30 часа си тръгнал за гр.София. Обяснил също, че пътувайки, към 05,00 часа ,изгубил контрол над автомобила, като се блъснал в бетонна дига. Около 30-40 минути се опитвал да изкара автомобила от уширението, но явно имало повреда от удара и автомобилът не могъл да помръдне. При разговора свидетелите  Г. и В. усетили, че от  подсъдимия Н. лъха миризма на алкохол.На  въпроса към същия дали е употребил алкохол, той заявил, че е пил вечерта до 00,30 часа. Н. е изпробан с техническо средство „Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM 0226, тариран и годен за работа. Индикацията на уреда отчела 2,01 промила на хиляда в издишания от Н. въздух. Издаден бил и Талон за медицинско изследване на кръвта с № 0019285, като Н. отказал да даде кръв за изследване, а се съгласил  с показанието на техническото средство, саморъчно го написал и се подписал. Съставен е и съответния АУАН № 972002/11.09.2018г.

Свидетелите Г. и В. заявяват, че в проведения разговор с катастрофиралия К.Н., същият заявил, че е употребил алкохол, седнал е зад волана с цел да се прибере в гр.София, пътувал е сам, като е катастрофирал, изгубвайки контрол над управляваното МПС. Заявеното от същия е потвърдено от него с подпис и  е изписано саморъчно в Декларация, придружаваща Протокола за ПТП, представени по бързото производство. В Декларацията подсъдимият Н. заявил, че предишната нощ за времето от 20,30 часа до 00,00 часа е употребил 200-300гр. ракия, заявил също, че е бил сам в автомобила и го е управлявал към момента на ПТП.

     Безспорно по делото е ,а не се спори и между страните ,че на 11.09.2018год. подс.Н. е управлявал посоченото в Обвинителния акт МПС .

        Потвърди се фактическата обстановка ,твърдяна в обстоятелствената част на обвинителния акт по един категоричен и небудещ съмнение начин-а именно,че на процесната дата подс.Н. е управлявал МПС след употреба на алкохол над 1,2%о,а именно 2,01%о -престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.

      При постановяване на присъдата съдът съобрази правилното  приложение на закона и съобразени ли са изискванията  на Наредба №30/2001год. / последно изменение –ДВ бр.23 от 17.03.2006год./, а оттам извода за съставемореноста на деянието на   подс.Н. по чл.343б ал.1 от НК.

    Съдът съблюдавайки разпоредбите на Наредба №30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства / Наредба №30/01 г. за РУУЛДУВВМПС/, установи, че употребата на алкохол в кръвта на подс. Н.  е установена по надлежния ред.

     Редът за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество на водачите на МПС е регламентиран в Наредба №30 от 27.06.2001год. .Съгласно чл.1, ал.2 от  същата наредба ,употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински или лабораторни изследвания.Алтернативността ,заложена в Наредбата дава възможност да се извлече извод за алкохолната концентрация при подсъдимия,единствено на основа показанията на техническото средство Дрегер или на резултата от лабораторните изследвания.

       Съгласно чл.2,ал.2 от  Наредба 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС  ,с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол,когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство.В случая подс.Н. е тестван с техническо средство и впоследствие не е дал кръв за  химическа експертиза.

          От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол, което е изключително обществено опасно за самия него и за останалите участници в движението по пътищата и въпреки това е управлявал л. а..         Като се има предвид горното съдът намери, че подсъдимият К.Р.Н.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК:

        Имайки предвид горното съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия К.Р.Н.   за извършеното от него деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК и му наложи съответно наказание – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 55, ал. 1 ,т.1 НК като прие наличие на изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства,при които и най-лекото определено наказание ще се окаже несъразмерно тежко  изразеното съжаление от подс. Н.  , процесуалното му поведение , ниската степен на обществена опасност на извършителя и обстоятелството,че същият не е системен  нарушител на ЗДП, като извършеното не се очертава като  тенденция в поведението му през последните  години. Съдът като приложи чл. 55 НК при определяне на наказанието, определи наказанието лишаване от свобода под установения минимум от една година.

Съдът приложи чл. 66, ал. 1 НК защото са налице условията за това – подс.Н.   е осъждан/ но са налице условията за реабилитация на това осъждане / и не на последно място с оглед данните за личността на подсъдимия, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и най – вече за поправяне на подсъдимия, не е наложително определеното му наказание да се изтърпява ефективно.

         На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи предвиденото по-леко наказание глоба.

На основание чл. 343г вр. с чл. 343б, ал. 1 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът ЛИШАВА подсъдимия Н.   от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 11.09.2018 г. - датата от която е било иззето по административен ред СУМПС от подсъдимия. Съдът определи това наказание индивидуализирайки го съобразно принципите на Глава Пета НК съобразявайки изискванията на чл. 49, ал. 2 НК и в контекста на данните по делото, като взе предвид - количеството алкохол установено при водача – много над определения минимум 1.2 на хиляда, а именно 2.01 на хиляда,  степента на обществена опасност на извършеното деяние, и съобразявайки съдебната практика на съдебен окръг Монтана по процесни казуси при определяне размера на това наказание.

Съдът не наложи по – голям размер наказание отчитайки личността на подс. Н.   без данни за сериозни провинения отличаващи се с високата степен на обществена опасност.

          При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира, че са съобразени с целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.

 

       Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: