Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 26.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 26 септември………………………………………… през две хиляди и осемнадесета  година……..……...………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………….…………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 1009 по описа за 2017г………………….……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД .

 

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 20.12.2007 година с наследодателя на ответника сключили предварителен договор за покупка на недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Твърди, че окончателният договор следвало да бъде сключен до 20.12.2012 година. Твърди още, че през м.02.2012 г. продавачът починал, поради което било невъзможно сключването на окончателния договор. Знаел, че има син – ответника в производството и предприел опити да се свърже с него, като последният бил на 13.12.2017  г.,  но били без резултат. Моли съда, да постанови решение, с което обяви за окончателен договора му с ответника. Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Г.П.И. чрез назначения му особен представител адв. М. оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим и неоснователен като излага подробни доводи.

 

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Установи се по делото, че ищецът и наследодателят на ответника се познавали и били съседи по имоти, находящи се в с.Горна бела Речка. На 20.12.2007 година двамата сключили предварителен договор, по силата на който следвало да сключат окончателен такъв за продажба на имот, представляващ Парцел V, в кв.34, пл.номер 165 по плана на с.Горна Бела Речка с площ от 400 кв.метра, ведно с построената в този имот жилищна сграда. При подписване на договора ищецът предал на продавача сумата от 1 500 лева. Договорили се окончатерлният договор да бъде сключен до 20.12.2012 година. Подписването на договора станало в присъствието на разпитаните по делото свидетели, които установяват именно такава фактическа обстановка. Последните установяват още, че продавачът искал да продаде имота, за да осигури пари, необходими на сина му – ответник в производството. Преди да бъде сключен обаче окончателен договор, продавачът починал и до окончателна сделка не се стигнало. Ищецът предприел действия да открие наследника на съконтахента си, но безуспешно (както се установи и в производството).

        

         При наличие на представените писмени доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за основателен. Представени са доказателства, от които е видно, че продавачът е бил собственик на процесния имот към датата на сключване на предварителния договор. Установи се, че наследникът му не се е отказал от наследството, т.е. правото на собственост е преминало в патримониума му. За имота не са налице изискуеми задължения (в такава насока е налице и практика на ОС – Монтана). Ищецът е изпълнил задължението си по предварителния договор и е заплатил веднага договорената цена. Съдебното решение, с което се обявява предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот за окончателен замества формата, която изисква закона за този вид сделки и след влизането му в сила настъпва транслативния ефект по отношение на собствеността. До този момент договорът между страните има само облигационен характер. В тази връзка от особения представител на ответника е направено възражение за настъпила погасителна давност, като е изтъкнато, че към отношенията е приложима общият петгодишен давностен срок. Това възражение съдът намира за неоснователно. Дори да се приеме, че към тези отношения е относим института на давността, то окончателният договор е следвало да бъде сключен до 20.12.2012 година. Исковата молба е подадена в съда на 15.12.2017 година, т.е. преди изтичане на петгодишния срок. В случая е без значение, че една от страните по договора е починала преди „падежа” доколкото се установи, че наследникът е приел наследството, т.е. приел е както неговите активи, така и пасивите му. По делото липсват доказателства ответникът да се е противопоставил по някакъв начин на договора, поради което следва да се приеме, че между страните са валидни и действащи именно договорените задължения.

 

         По горните съображения съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 20.12.2007 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Пейчо Георгиев Здравков с ЕГН **********,*** е поел задължението да продаде на Г.С.Д. с EГH ********** ***, недвижим имот: парцел  V, в кв. 34, пл.№ 165 по плана на с. Горна Бела Речка с площ от 400 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда, а съгласно плана на с. Горна Бела Речка, одобрен със Заповед № РД-17-17/2005 г. на Община Вършец: УПИ VI в кв. 34, пл. № 234, ведно с находящата се в него паянтова жилищна сграда.

ОСЪЖДА Г.С.Д. с EГH ********** ***, на основание чл.364, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Община Вършец местен данък в размер 29.05 лв. и в полза на Висш съдебен съвет – 49.38 лв. нотариална такса по прехвърлянето на имота.

ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху гореописания имот за сумата 78.43лева, на основание чл.364, ал.1 от ГПК.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Служба по вписванията при РС-Берковица за вписване на възбраната.

ДАВА 6-месечен срок на ищеца да извърши вписване на решението, на основание чл. 115, ал.2 от ЗС.

Препис от решението да се издаде на ищеца след представяне на доказателства за  заплатени местен данък и държавна такса, на основание чл. 364, ал.2 от ГПК.

 

 

         Решението подлежи на обжалване чрез РС – Берковица до ОС – Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.     

 

        

        

        

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: