Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 10.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 19 септември………………………………………… през две хиляди и осемнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел. ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр. дело 202 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 74  по описа на БРС за 2018 година.

 

Ищците в производството “Вива прима” ЕООД, гр. София твърдят, че на 20.02.2017 година между тях и „С.Г.Груп” ООД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, което от своя страна  е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 29.05.2017 г. с прехвърлител „Българска Телекомуникационна компания” ЕАД. По силата на последния е прехвърлено вземане към ответника по договор за далекосъобщителни услуги № 11798645001/30.11.2011 година. Твърдят, че поради неизпълнение на задълженията по договора, същият е прекратен, като са издадени и съответните фактури. 

Ищците предявили правата си в заповедно производство – ч.гр.д.7/2018 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 408.44 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2018 година до окончателното й изплащане и 117.59 лева мораторна лихва за периода 20.03.2015 г. – 18.01.2018 г. Предвид обстоятелството, че ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то ищецът е предявил иск за установяване на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответницата вземането му в посочения размер главница, като прави отказ от иска за заплащане на мораторна лихва. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

 В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.Д.Г.  взема становище за неоснователност на предявения иск, като оспорва договорите за цесия.

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч. гр. д. 74/2018 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл. 410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

 

Ответницата в производството и Българска телекомуникационна компания ЕАД били в облигационно отношение по повод предоставяне на електронно съобщителни  услуги. Ответницата ползвала домашен телефон и  телевизионни услуги, предоставяни от БТК с търговска марка VIVACOM. От доказателствата по делото не се установява категорично за  процесния период 01.02.2015 – 28.02.2015 година между страните да е била налице валидна облигационна връзка. По делото е представено допълнително споразумение към договор за домашен Pots от 09.10.2012 година със срок на договора 12 месеца. В него е посочен клиентски номер на ответницата 11898645. Представен е и констативен протокол за предоставяне на TV услуги от 31.10.2013 година, в който няма посочен клиентски код или номер. Ищецът твърди, че претендира сумата от 408.44 лева, представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за клиентски номер  11798645001, отразени във фактура 1178216713/01.03.2013 година.

На 29.05.2015 година телекомуникационната компания цедирала вземането си към ответницата за посочената сума на СГ Груп ООД, които от своя страна го прехвърлили на ищеца в производството – Вива Прима съгласно договор от 20.02.2017 година. Последните предявили правата си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК, където 01.02.2018 година съдът издал заповед за изпълнение за посочените по – горе главница и лихва за забава.

Спори се в настоящото производство, налице ли е неизпълнение от страна на ответника за заплащане на предоставените услуги, респ. предоставяни ли са такива в договорения обем; какъв е размерът на евентуалното задължение на ответника и дължи ли се плащане именно на този ищец.

От доказателствата по делото е видно, че на 20.02.2017 година „СГ Груп” ООД прехвърлили на ищеца в производството „Вива Прима” ЕООД вземанията си към трети лица, в т.ч. и към ответника в настоящото производство (представени са т.нар. извлечения от приложение 1 към договора).

Представен е  и рамков договор за цесия от 29.05.2015 година, по силата на който БТК ЕАД прехвърлят свои вземания на „СГ Груп” ООД. Конкретните вземания, предмет на договора били посочени в приложение 1. Извадка от приложението е представена по делото, където отново е посочено вземането по цитираната фактура.

Така представените доказателства обосновават правния интерес на ищеца да предяви правата си по съдебен ред и го легитимират като ищец, доколкото установяват, че е носител на материалното право. Ответницата може да противопостави възражение, че не е уведомена за извършеното прехвърляне, само ако твърди, че е изпълнила задължението.

Ищецът обаче, следваше да установи в производството, че по повод цитирания договор за  предоставяне на услуги е налице валидно облигационно отношение, по силата на което доставчикът е бил изправна страна и за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването им, както и размера на търсените суми. Следваше да установи и правата си по прехвърленото вземане.

Не се установи в производството факта, че доставчикът на услугата е бил изправна страна по договора. Именно в такава насока бяха направени възражения от страна на ответника. Представените договори и общи условия установяват само наличието на облигационна връзка, но не и изпълнение на задълженията на страните по нея. Липсата на изпълнение е отрицателен факт и не подлежи на доказване от страната, която го твърди. Именно затова са и дадените от съда указания при разпределение на доказателствената тежест. Сама по себе си представената месечна сметка – фактура, не установява вземане. Нещо повече. Не се установи в производството от представените доказателства към 2015 година, когато е издадена представената фактура договорът между страните да е бил действащ. В процеса твърденията се доказват, а не се подхвърля по някое и друго допълнително споразумение или констативен протокол и по тях съдът „да гадае” какви са били отношенията между страните. Посоченият във фактурата клиентски номер, индивидуализиращ ответницата в системата на оператора не отговаря на клиентския номер, посочен в допълнителното споразумение. Не на последно място, твърденията на ищеца за основанието на претендираната сума е незаплатени предоставени далекосъобщителни услуги. В представената фактура, която следваше да установи размера на претенцията е вписано, че се търси от ответницата сумата от 213.98 лева неустойка и 193.14 лева баланс от предходни периоди. От представени още две предходни фактури е видно, че т.нар.баланс от предходни периоди нараства. Следователно не се установява и основанието, на което се претендира вземането.

В тази насока в писмени бележки по същество на спора от представителя на ищеца се прави искане, съдът да постанови решение, с което признае за установено вземането за сумата от 193.14 лева, представляваща потребени, но незаплатени мобилни услуги и да осъди ответницата да заплати сумата от 213.98 лева, представляваща неустойка по договора.  Вярно е, че в производството по чл.422 ГПК може да бъде предявен и осъдителен иск, но в случая това искане нито е направено своевременно, нито по някакъв предвиден в закона ред. Още повече, че в началото на производството съдът е оставил ИМ без движение с указание да бъдат разграничени претенциите, ако има такива, произтичащи от неизпълнение и ищецът изрично е заявил, че единствено прави отказ от иска за заплащане на мораторна лихва. За съда вземанията на страните произтичат от конкретни основания, които подлежат на доказване, а не се присъждат an blok  на принципа „има да получава едни пари” .

По отношение на начислената мораторна лихва за забава ищецът е направил отказ от иска, поради което в тази част производството следва да бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение – съответно обезсилена.

При този изход на делото ищецът дължи на ответницата заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски, както и тези в заповедното.

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВИВА ПРИМА” ЕООД, с ЕИК 204414196, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22, представлявано от Илия Иванов Геров – Управител срещу В.Д.Г., с ЕГН **********,*** иск за заплащане на сумата от 408.44 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2018 година до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч. гр. д. 74/2018 г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството в частта на предявения иск за  117.59 лева мораторна лихва за периода 20.03.2015 г. – 18.01.2018 г. поради направен отказ от иска по реда на чл.233 ГПК.

 

ОБЕЗСИЛВА издадената на 01.02.2018 година по ч.гр.д.74 по описа на БРС заповед за изпълнение.

 

ОСЪЖДА„ВИВА ПРИМА” ЕООД, с ЕИК 204414196, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22, представлявано от Илия Иванов Геров – Управител ДА ЗАПЛАТИ на  В.Д.Г., с ЕГН **********,*** сумата от 1200.00 лв. направени разноски.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 74/2018 година за отбелязване на обезсилването на заповедта.

 

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :