МОТИВИ                      НОХД №342/2018год.-28.11.2018год.

 

       С Обвинителен акт на РП-Берковица  подсъдимия Н.К.Д. - роден на ***г***, живее в с. Пудрия, ул. “Бистрица, №3 основно образование, неженен, безработен, неосъждан, българин, бълг. гражданин, ЕГН********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,че на 16.11.2018 година по път III-8104, км.12+300, с посока на движение от село Пърличево към село Сумер, обл. Монтана е управлявал МПС - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЗХ“, с ДК №М0588ВН с концентрация на алкохол в кръвта от над 1.2. на хиляда, а именно 1.31 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест“ 7510 с фабр. №ARBB-0007, тариран и годен за работа до месец април 2019 година  Н- престъпление по  чл.343б, ал. 1   от НК .

     В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита,че от събраните по делото доказателства,  обвинението се доказва по несъмнен начин с оглед и на което подсъдимия следва да бъде признат за виновен  в извършването на престъплението по чл.343 б ал.1 от НК. По отношение на индивидуализиране на наказанието представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да  бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК ,като се определи наказание под законоустановения минимум, а именно   лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК,а по отношение на предвиденото наказание глоба,да не се налага такова. Прокурорът счита ,че не следва да се налага наказание  лишаване от  право да управлява МПС ,тъй като е неправоспособен водач .

        Подсъдимият на досъдебното производство  се признава за виновен и дава обяснения.В хода на съдебното следствие също се признава за виновен и дава кратки обяснения.

         По делото са събрани писмени доказателства,разпитани са свидетели и са изслушани заключения на вещи лица.

          Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство,както и във връзка с доводите и съображенията на страните,приема за установено следното:

        Подсъдимият Н.К.Д. е роден на ***г***. Не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК.

Подсъдимият не притежава СУМПС.

На 16.11.2018 година, около 06 часа обв. Н.К.Д. *** управлявал по път III-8104, с посока на движение от село Пърличево към с. Сумер лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЗХ“, с ДК№М0588ВН. При километър 12+300 изгубил контрол върху управлението на посочения лек автомобил и следствие на това се блъснал в еластична ограда в лентата за насрещно движение, а в последствие се преобърнал. Следствие на това е причинил повреди по управлявания от него лек автомобил. Липсват други участници в транспортното произшествие.

По повод на горното на място пристигнали служители на РУ МВР –Берковица, а именно св. А.И.Т. и св. П.А.Д.,***. При пристигането им двамата установили, че автомобила е собственост на Младен Петров Илиев, ЕГН**********. Предвид обстоятелството, че подс. Н.К.Д. имал несигурна походка и лъхал на алкохол му е била извършена проба за наличието на такъв. Това е сторено с „Алкотест“7510 с фабр. №ARBB-0007, тариран и годен за работа до месец април 2019 година,

От изложената фактическа обстановка е видно, че на 16.11.2018 година по път III-8104, км.12+300, с посока на движение от село Пърличево към село Сумер подс. Н.К.Д., ЕГН********** *** е управлявал МПС - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЗХ“, с ДК№М0588ВН с концентрация на алкохол в кръвта от над 1.2. на хиляда, а именно 1.31 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест“ 7510 с фабр. ARBB-0007, тариран и годен за работа до месец април 2019 година –престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

 

     Безспорно по делото е ,а не се спори и между страните ,че на 16.11.2018год. подс.Д. е управлявал посоченото в Обвинителния акт МПС .

        Потвърди се фактическата обстановка ,твърдяна в обстоятелствената част на обвинителния акт по един категоричен и небудещ съмнение начин-а именно,че на процесната дата подс.Д. е управлявал МПС след употреба на алкохол над 1,31%о,а именно 2,01%о -престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.

      При постановяване на присъдата съдът съобрази правилното  приложение на закона и съобразени ли са изискванията  на Наредба №30/2001год. / последно изменение –ДВ бр.23 от 17.03.2006год./, а оттам извода за съставемореноста на деянието на   подс.Д. по чл.343б ал.1 от НК.

    Съдът съблюдавайки разпоредбите на Наредба №30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства / Наредба №30/01 г. за РУУЛДУВВМПС/, установи, че употребата на алкохол в кръвта на подс. Д.  е установена по надлежния ред.

     Редът за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество на водачите на МПС е регламентиран в Наредба №30 от 27.06.2001год. .Съгласно чл.1, ал.2 от  същата наредба ,употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински или лабораторни изследвания.Алтернативността ,заложена в Наредбата дава възможност да се извлече извод за алкохолната концентрация при подсъдимия,единствено на основа показанията на техническото средство Дрегер или на резултата от лабораторните изследвания.

       Съгласно чл.2,ал.2 от  Наредба 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС  ,с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол,когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство.В случая подс.Д. е тестван с техническо средство и впоследствие не е дал кръв за  химическа експертиза.

          От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол, което е изключително обществено опасно за самия него и за останалите участници в движението по пътищата и въпреки това е управлявал л. а..         Като се има предвид горното съдът намери, че подсъдимият Н.К.Д.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК:

        Имайки предвид горното съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия Н.К.Д.  за извършеното от него деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК и му наложи съответно наказание – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 55, ал. 1 ,т.1 НК като прие наличие на изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства,при които и най-лекото определено наказание ще се окаже несъразмерно тежко  изразеното съжаление от подс.Д.  , процесуалното му поведение , ниската степен на обществена опасност на извършителя и обстоятелството,че същият не е системен  нарушител на ЗДП, като извършеното не се очертава като  тенденция в поведението му през последните  години. Съдът като приложи чл. 55 НК при определяне на наказанието, определи наказанието лишаване от свобода под установения минимум от една година.

Съдът приложи чл. 66, ал. 1 НК защото са налице условията за това – подс.Николов не   е осъждан и не на последно място с оглед данните за личността на подсъдимия, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и най – вече за поправяне на подсъдимия, не е наложително определеното му наказание да се изтърпява ефективно.

         На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи предвиденото по-леко наказание глоба.

Съдът не наложи по – голям размер наказание отчитайки личността на подс.Д.   без данни за сериозни провинения отличаващи се с високата степен на обществена опасност.

          При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира, че са съобразени с целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.

 

       Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: