М  О  Т  И В  И

 

Към присъда

по НОХД № 237 описа за 2018 г. на Районен съд Берковица,

втори наказателен състав

 

 

По отношение на подсъдимия С.Х.А.-роден на ***г***, бълг. гражданин, понастоящем във ВУИ-Ракитово, осъждан, ЕГН********** е внесен в Районен съд Берковица обвинителен акт от Районна прокуратура Берковица, по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по  чл. 195 ал.1 т.3 и 7  вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК  за това, че за времето от 16 часа на 14.11.2017г. в град Вършец от столова ,намираща се в сградата на СОУ“Иван Вазов“-корпус -2, като непълнолетен разбирайки свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките и действията си, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот/разбил прозорец/ отнел от владението на Р.А.П. *** сумата от 600лева в банкноти и монети с различен номинал и 5бр. шоколада „Милка“, всичко пари и шоколади на обща стойност 607.10лева, без съгласието на собственика и с намерение да ги присвои, като деянието извършил в условията на повторност и случая не е маловажен.

В разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия – адв.. Р.М. направи искане, подкрепено и от подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК.

Съдът определи съдебното производство да продължи при условията на глава ХХVІІ от НПК, разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че събраните доказателства на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

В съдебно заседание подсъдимият С.Х.А.  призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните при досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяването на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура Берковица поддържа повдигнатото обвинение, моли съда за осъдителна присъда с наказание лишаване от свобода около средния размер, което след прилагане на чл.58а от НК да бъде редуцирано и  изтърпяването отложено на основание чл.66 от НК.

Защитникът на подсъдимия моли съда за налагане на наказание лишаване от свобода за минимален срок , което да бъде намалено с 1/3 при хипотезата на глава ХХVІІ от НПК.

Подсъдимият  А.  в последната си дума моли съда за по-лека присъда.

На основание чл.373 ал.3 от НПК, въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и самопризнанието, направено от подсъдимия А., съдът приема за установена обстановката, изложена в обвинителния акт, а именно:

Подс.С.Х.А. е роден на ***г***/2017г. на БРС за деяние по чл.195 от НК, извършено на 08.11.2016г. е осъден на „Обществено порицание“. Присъдата е влязла в сила на 30.06.2017година.

Свидетелят Р.А.П. *** е собственик и управител на ЕТ „Р.А.“***. Същият е наемател на столова, която се намира в СОУ „Иван Вазов“-корпус -2, което се намира на ул. “Дончо Станчев“, №16 в града.

В посочените помещения той продава закуски, като е наел за целта готвач, а именно св. Илияна Георгиева Филчовска от град Вършец. Столовата е с работно време от 05.30часа до 14.30часа, след което св. Филчовска заключва помещението и си отива.

За времето от 16.00часа на 14.11.2017година в град Вършец подс. А. разбил един от прозорците на столовата, стопанисвана от св. П. и проникнал в нея. От столовата отнел сумата от 600лева, като 80лева от тях били в монети с различен номинал и останалите в банкноти също с различен номинал. Отнел също така  и 5броя шоколади „Милка“. Парите подсъдимият изхарчил за собствени нужди, като с една част от тях си закупил велосипед.

Съгласно заключението на вещото лице отнетите от владението на св. П. пари и шоколади са на обща стойност 607.10лева. Минималната работна заплата към датата на инкриминираното деяние е 460лева, която се нанася 1.31978 в пазарната стойност на отнетото.

          Тази фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения анализ на всички събрани и доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: обясненията на подсъдимия А., показанията на свидетелите Р.А.П. ,Илияна Георгиева Филчовска ,Илияна Цветанова Николова ,Георги Василев Личков.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият С.Х.А.   е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК,тъй като за времето от 16 часа на 14.11.2017г. в град Вършец от столова намираща се в сградата на СОУ“Иван Вазов“-корпус -2, като непълнолетен разбирайки свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките и действията си, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот/разбил прозорец/ отнел от владението на Р.А.П. *** сумата от 600лева в банкноти и монети с различен номинал и 5бр. шоколада „Милка“, всичко пари и шоколади на обща стойност 607.10лева, без съгласието на собственика и с намерение да ги присвои, като деянието извършил в условията на повторност и случая не е маловажен

Безспорно е установено по делото времето и мястото на извършване на деянието, механизма на осъществяването му, както и неговия автор.

За да е реализиран състава на престъплението по чл.195 от НК е необходимо деецът да прекъсне трайно установено владение върху чужда движима вещ и да установи свое такова чрез извършване на своителни действия. Подсъдимият А. е извършил активни действия, чрез които е реализирал изпълнителното деяние „отнемане” на чужди вещи, собственост на Р.А.П. *** .Подсъдимият А. чрез разбиване на  прозорец на обекта взел горепосочените вещи, установил е свое трайно владение върху тях с намерение да се разпореди с тях като със свои собствени вещи.

Кражбата е резултатно престъпление и е довършено, когато движимата вещ, предмет на посегателството, премине във фактическа власт на дееца.

В настоящия казус е безспорно установено, че инкриминираните вещи са преминали във владение на подсъдимия.

Квалификацията на деянието по чл.195 ал.1 т.3 от НК се обуславя от факта, че за да проникне в търговския обект, подсъдимият А. е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот – разбил  прозорец. Налице е и още едно квалифициращо обстоятелство, а именно деянието е извършил при условията на повторност.

 

 Квалификацията на  престъплениeто при условията на чл. 63 от НК по отношение на подсъдимия се определя от обстоятелството, че по време на извършване на процесното деяние е бил непълнолетен. Той е извършил деянието, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и в състояние да ръководи постъпките и действията си.

Деянието е извършено чрез действие при форма на вината пряк умисъл.

Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост.

Причините за извършване на деянието са стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на законовия ред в страната.                                       

Съдът като прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на престъпленията и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:

Подсъдимият е непълнолетен ,но е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си. Той е извършил престъпление против собствеността, което е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК. То се отличава с висока степен на обществена опасност като се има предвид, че са накърнени обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на частната собственост в страната.

Личността на подсъдимия А. разкрива сравнително висока степен на обществена опасност. Той е осъждан за престъпления против собствеността на гражданите, т.е. налага се извода, че има трайни установени престъпни навици. Съдът отчита предходната съдимост на подсъдимия  като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита оказаното съдействие от подсъдимия в хода на досъдебното производство и формалното волеизявление по чл.371 т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не се интерпретира като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Това е така, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл.373 ал.2 от НПК, която препраща към приложението на чл.58а ал.1 от НК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение/арг. от ТР № 1/2009г на ВКС/.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия А., като наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе. Преценявайки изложеното, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на  деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. В тази връзка ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.7 от НК „лишаване от свобода“ от 1 /една/ до 10 /десет/ години. Съобразно разпоредбата на  чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК това наказание се редуцира до 3 /три/ години лишаване от свобода, предвид факта, че подсъдимият е непълнолетен. Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо по отношение на това деяние да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на 6 /шест/ месеца за деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.7 от НК. В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.1  от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, което за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3  и т.7 от НК представлява 2 /два/ месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”.  При определяне срока на наказанието “лишаване от свобода” съдът съобрази изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече личността на подсъдимия и обстоятелството, че към настоящия момент той все още не е навършил пълнолетие.

По отношение на така определеното  наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и по-конкретно личността на дееца, намери че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК не се налага неговото ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи разпоредбата на чл. 69, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наказанието при изпитателен срок в максимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно за срок от 3 /три/ години. При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както и степента на обществена опасност на  деянието, за което се налага наказанието.

При определяне на това наказание съдът изходи от принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието и преследваните от него цели, като прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка държавна принуда спрямо подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да въздейства и възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

            По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                              

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :