Р Е Ш Е Н И Е

ГР.Берковица, 30.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица.....…….……...наказателна колегия в публично заседание на 17 октомври.…...……..………….………………през две хиляди и осемнадесета година…….……....………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

                                                    

при секретаря Т.Йорданова….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията  Георгиева…………………....…….…...АН дело №290 по описа

за 2018г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 18-0370-000506/08.10.2018г. на Началника на РУ Вършец е наложено на S.K. турски гражданин с чуждестранно СУ МПС административно наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление K. чрез упълномощен адвокат-адв.С. от РАК  моли  същото да  бъде отменено. В съдебно заседание същата не се явява,а представя писмено становище.

Въззиваемата страна РУ – Вършец не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени . Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и  ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 08.10.2018г. около 16:10 часа  в Община Вършец по път ІІІ – 162  А.А. – мл. авто-контрольор в РУ Вършец и колегата му  – И.М. спрели за проверка  на влекач “Волво” с рег. № 14FM460,управляван от жалбоподателя. В резултат на извършената проверка съставили АУАН бл.№ 4526/08.10.2018г. описвайки посочените обстоятелства като нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП .На базата на изготвения АУАН, Началника на РУ Вършец като наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР издал обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.9 от 2017г., в сила от 26.01.2017г.).

       На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за нарушение на процесуалните правила както при съставянето на АУАН ,така и при издаването на НП. Актосъставителят и административно наказващият орган са съставили и издали административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН връзка с разпоредбата на чл.21,  ал.2 от НПК срещу лице чужд гражданин,  за когото няма никакви доказателства,  че владее говоримо и писмено български език. Съгласно посочените правни норми актосъставителят и наказващият орган е следвало да осигурят присъствието на преводач. В тежест на административният орган е да осигури преводач и да се убеди,  че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт. Процесът по установяване на административно нарушение и налагане на съответното наказание следва да се осъществява от компетентните органи в съответствие със законодателството на Р. България. Наличието на затруднения в администрацията,  независимо от причините,  не може да се преценява във вреда на санкционирания.

              В чл.1 от ЗАНН се определят общите правила за административните нарушения и наказания,  реда за установяване на административните нарушения,  за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.  В чл. 84 от ЗАНН е посочено,  че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,  както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,  на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване,  се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс .

              Съгласно чл. 21 от НПК,  намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН,  наказателното производство се води на български език. Съгласно ал. 2 на чл. 21 от НПК,  "Лицата,  които не владеят български език,  могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач."

Предявяването на акта е,  за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере,  за какво е привлечен да отговаря. По арг. от чл. 36,  ал. 1 от ЗАНН в обичайните хипотези на административно-наказателно производство, началото му се поставя със съставянето на АУАН,  а в съответствие с чл. 43,  ал. 1 от ЗАНН началният момент,  от който възниква правото на защита на нарушителя е този на предявяването на акта,  за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. В случаят нито проверяващите са знаели турски език,нито жалбоподателят е знаел български език. По делото не се доказа по безспорен начин дали на жалбоподателят му е разяснена процедурата по съставянето на акта,с който се поставя началото на административнонаказателното производство и дали е запознат със съдържанието на наказателното постановление.

 Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита,  поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление.  

              Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата,  при връчване на АУАН на чужденец,  невладеещ български език,  към момента на връчване на АУАН,  контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език,  разбираем за нарушителя,  съгласно разпоредбите на Директива 2010/64/ ЕС от 20.10.2010г и чл.6,  §3,  т.”а” ЕКПЧОС /намиращо субсидиарно приложение в настоящото производство по аргумент от чл.84 ЗАНН вр. Чл.21 НПК/. В акта жалбоподателят е следвало да запише,  че е бил осъществен превод и че е разбрал в какво нарушение е обвинен,  след което да положи подписа си.  По същия начин,  с превод,  осигурен от заклет преводач,  назначен от наказващия орган,  следва да се връчи и Наказателното постановление,  като лицето отново преди подписа си следва да запише,  че му е осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва. Тъй като законът не съдържа изискване относно формата на превода - устна или писмена,  следва да се приеме,  че вместо да се осигури присъствие на заклет преводач,  извършващ превода при връчването на АУАН,  съответно на НП,  би могло на лицето да се връчи ведно с АУАН,  съответно с НП,  съставени на български език и превод на същите на съответния разбираем за нарушителя език. Писменият превод също следва да бъде извършен от заклет преводач: за АУАН - назначен от контролните органи,  а за НП - назначен от наказващия орган. Обстоятелството дали лицето владее български език следва да се установи от контролните органи при личния контакт с нарушителя. При връчването на НП на нарушителят следва изрично да се задават въпроси,  от които да се установи владее ли български език и разбира ли в какво нарушение е обвинено,  респективно за какво нарушение е наказано,  още повече при все факта, ч е от документите за самоличност които представя става ясно,  че последният е чужд граждани,  който инцидентно преминава през територията на РБ. Същият по никакъв начин не е длъжен да знае официалният за дадената държава език и задължение на административно наказващият орган е да установи дали това е така,  след което да предприеме обичайните действие по издаване и връчване на АУАН и НП. Ако лицето заяви,  че владее български и контролния орган се убеди в това,  следва да запише тази констатация в  АУАН.

            Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителят не са били осъществени от контролния орган – актосъставителя,  нито от административно наказващият орган, съдът намира,   че допуснатото нарушение на процесуалните правила е от  категорията на съществените. То е такова,  тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем,  тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото,  където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата,  срещу които ще се защитава,  нито нормите които е нарушил и възможностите,  които законът му предоставя за защита. Ето защо  съдът намира,  че посоченото нарушение на процесуалните правила е неотстранимо в настоящото производство,  поради което счита,  че следва обжалваното НП да бъде отменено изцяло без да се обсъждат фактите по същество.

             Съдът,  при изложените мотиви и на основание чл.63,  ал.1 от ЗАНН

                                                         Р  Е  Ш  И :

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0370-000506/08.10.2018г. на Началника на РУ Вършец ,с което  на S.K. турски гражданин с чуждестранно СУ МПС е наложено  административно наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

 

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                           

                                                        

                                                                     

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: