Р Е Ш Е Н И Е

ГР.Берковица, 27.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица.....…….……...наказателна колегия в публично заседание на 17 октомври.…...……..………….………………през две хиляди и осемнадесета година…….……....………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

                                                    

при секретаря ….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията  Георгиева…………………....…….…...АН дело №261 по описа

за 2018г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2225146 от 15.08.2018г. на ОД на МВР град Монтана на Н.И.Г. ***  и  с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Н.Г. , който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Навежда още доводи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото административно-наказателно производство. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призован  се явява лично и поддържа доводите,изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 15.09.2018г. мобилна система за видеоконтролиране на нарушенията на правилата за движение по пътищата, радар № 630 била включена и автоматично заснемала автомобилите, които се движат с превишена скорост. След приключване на работната смяна операторите на мобилното устройство снели информацията от камерата.

В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че на 15.08.2018г.  в 14.40 часа по път втори клас -81 на км 82+643 при разклона за с.Комарево с посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица  при въведено ограничение на скоростта от 50км/час с ПЗ В26 и приспаднат толеранс от -3км/ч. с автоматизирано техническо средство, било заснето движение на лек автомобил  „Фиат Браво”, с рег. №М8242ВН, със скорост от 84 км./ч. ,т.е с 34км/ч. над разрешената скорост от 50 км./ч. за този участък .  

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2225146 , в който като нарушител бил вписан собственика, на когото е регистрирано МПС – Н.И.Г. . В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева.

 Облекчената процедура по чл.189 ал.4 от ЗДвП за налагане на административно наказание чрез електронен фиш, а не по общия ред чрез издаване на наказателно постановление, е приложима при установяване на нарушения по чл.21 от ЗДвП с мобилни автоматизирани технически средства и системи. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство  са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Представен е Протокол № 3-24-18/01.06.2018 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“,както и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,както клип. Н е представен обачи Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на АТСС, разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС, ограничителните пътни знаци, начало и край на работата с АТСС и др., съгласно приложението към Наредбата.Не е приложена и снимка на разположението на уреда по чл.10 ал.3 от Наредбата.

Според съда следва да се посочи  факта, че не са изпълнени указанията от инструкция за експлоатация на процесното средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M - в точка 1, където е записано, че радара трябва да се насочи успоредно на пътното платно, при допустимо отклонение 8 процента към лентата за движение, която ще извършва измерването. Никъде по делото няма данни за това по какъв начин е извършено насочването на това средство, съответно дали са спазени тези технически изисквания на съответност на лъча на измерване с посоката на лентата, в която ще се извършва измерването. Видно от самата снимка по делото е видно, че мястото на измерване представлява завой, а е твърде възможно след него да има и друг автомобил непосредствено след л. а. на жалбоподателя, което сочи за основателни съмнения относно истинността на проведеното измерване. На следващо място в тази инструкция е записано, че системата за наблюдение може да се ползва само от служители, преминали първоначално обучение за работа с тях и притежаващи протокол, издаден от сектор "Полицейска техника". Никъде по делото няма данни първо, кои са лицата, които са извършвали измерването, нито дали тези лица са преминали съответния курс за първоначално обучение за работа с това техническо средство. Освен това в точка 6.4 на същото указание е записано, че след като се заснеме нарушение, служителят, извършил измерването трябва да попълни дневник на техническото средство. Такъв по делото няма представен.

 Според съда следва да се посочи и факта, че не е доказано безспорно и обстоятелството какво точно е било ограничението на скоростта в процесния участък от пътя. Жалбоподателят е санкциониран за извършване на нарушение по чл. чл. 21, ал.2 от ЗДвП, но няма доказателства по какъв начин е определено ограничението на скоростта. Дали със специален пътен знак, или защото автомобилът се е движил в населено място, магистрала или др. Къде се е намирал този знак и дали автомобилът е бил в зоната му на действие. Превишението на скоростта като административно нарушение, принципно е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани съответно в чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Във втората хипотеза, посочена от АНО в електронният фиш, от съществено значение за съставомерността на нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведена с този пътен знак, месторазположението на този пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие. Не посочването на обстоятелства от кръга на гореописаните, предпоставя неяснота относно конкретните параметри на претендираното нарушение и пределите на следващата се за него отговорност като правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция

         Така изложеното съдът намира за достатъчно основание за отмяна на оспорения електронен фиш.

           Изложеното мотивира съда да приеме, че електронен фиш серия К № 2225146  е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на посочените по - горе формални основания, без да бъде разглеждано делото по същество.

          Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

                                                   Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К  № 2225146 от 15.08.2018г. на ОД на МВР град Монтана ,с който на Н.И.Г. ***  и  с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: