Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Берковица, 13.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица …….…….втори наказателен състав в публично заседание на 01 ноември през две хиляди и осемнадесета година..................................................................................................…в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

                                                    

при секретаря Т.Йорданова...............……..……...…………и в присъствието на прокурора...…………...............….……....…..като разгледа докладваното от съдията Георгиева.....…………………….…….......…... АНД № 186 по описа за 2018г......и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №249889-0315440/27.02.2017г. на Директора на  ТД на НАП, гр.Велико Търново, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.118 от ЗДДС на „Стилян -2001“ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Ягодово е наложена „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Търговецът - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващият търговеца - жалбоподател не се явява лично, а изпраща упълномощен представител – адв. Б. Тоскова от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. 

Процесуалният представител на ТД на НАП-гр.В.Търново - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява в съдебно заседание. Представя писмена защита, в която сочи, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

      Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

      Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

РС Берковица, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Стилян -2001“ЕООД е със седалище и адрес на управление: с.Ягодово,общ.Берковица,обл.Монтана и се представлява Й.С.И. с ЕГН **********.

На 07.02.2017г. била извършена проверка по спазване на данъчно-осигурителното законодателство от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Велико Търново , офис Враца в търговски обект – хранителен магазин,  находящ се в с.Ягодово, ул.“Васил Левски” №10 и стопанисван от „Стилян -2001“ЕООД . В хода на проверката било извършено засичане на касова наличност със съответните суми във фискалното устройство. Било установено, че разчетения оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно междинен дневен отчет е в размер на  78,55лв.,т.е  разчета на касова наличност от ФУ е 78,55лв. Фактическата наличност в касата на обекта обаче била в размер на 31.20 лева. В паметта на  въпросното ФУ за деня на проверката не били отбелязани въведени и/или изведени пари в и извън касата. Констатираната разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ била в размер на 47.35 лева.  Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № АА 0030069 от 07.02.2017г.

За констатираното нарушение на търговеца на 10.02.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АА, № 0315440, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът е бил предявен на нарушителя на същата дата и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №249889-0315449/27.02.2017г. на Директора на  ТД на НАП, гр.Велико Търново, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.118 от ЗДДС на „Стилян -2001“ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Ягодово е наложена „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.В. и П.И., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите В. и И. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.Съдът кредитира и показанията на разпитания по искане на жалбоподателя свид.Цветан Младенов.Същият като редовен клиент на магазина,обект на жалбоподателя твърди,че понякога се налага на търговеца да дава продукти на хора от селото,които са предимно болни и  възрастни и с ограничени средства,като заплащането ставало на по-късен етап.Имало случаи ,в които на купувача в момента на пазаруването не му стенат парите и му била давана възможност да ги донесе в по-късен момент.Така се случило и със самия него в деня на проверката.Свидетелят твърди,че пазарувал в магазина,но установил ,че е забравил парите си.Взел покупките и останало да се върне да донесе парите и да получи касов бон за направените покупки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ задължава извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута.  От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство е притежавало операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в устройството.

От представените  писмени доказателства по делото, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите  П.В. и П. И. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 47,35 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че наличната сума по каса е била в размер на 31.20 лева, а по документи е бил в размер на 78.55 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило извеждане на сумата от 47.35 лева в касата.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 07.02.2017г., търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Независимо от това безспорно нарушение обаче съдът намира, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че действително разпоредбата на чл.33 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. От друга страна обаче, доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като изследва конкретната фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че този решаващ извод на наказващия орган подлежи на съдебен контрол. В конкретния казус, при задълбочен анализ на събрания доказателствен материал може да се направи единствено възможния правен извод, че описаното нарушение попада в категорията на т. нар. „маловажни случаи“ по см. на чл.28 от ЗАНН. Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл.93, т.9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на простото извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, т.е. в настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства.

В контекста на изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита, че както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на обществена опасност, налагащи ангажирането на административно-наказателна отговорност. Нарушителят до момента, видно от приложените доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния от категорията на процесното, т.е. реализираното поведение има инцидентен характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на данъчното законодателство,както и обстоятелството,че се касае за малък обект.На следващо място, налице е формално административно нарушение, касаещо невисок размер на констатираната сума, което не е довело до загуби на държавата от неплатен данък. Следва да се отчете и факта, че се касае за разлика от 47.35 лв., поради което санкция от 600 лева очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде възприета като справедлива.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като решението, с което се приложи институтът на малозначителността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В тази насока е и константната съдебна практика на административните съдилища в страната.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №249889-0315440/27.02.2017г. на Директора на  ТД на НАП, гр.Велико Търново, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.118 от ЗДДС на „Стилян -2001“ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Ягодово е наложена „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ., като неправилно и незаконосъобразно. 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд  Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: