Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 13.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 04 октомври.……..…………………………………… през две хиляди и осемнадесета година……….…….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 361 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е по иск с правно основание чл.79 ЗЗД .

 

         Ищецът К.К.Й. твърди в исковата си молба, че на 21.03.2013 г. сключил с ответника договор за съвместна обработка и ползване на земеделска земя. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора и не е осигурил средствата за наемане на нужното количество земеделска земя за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 8767.44 лв. Твърди още, че ответникът и след многобройни покани от негова страна не е изпълнил задължението. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от общо 8767.44 лв., както и сумата от 1256.55 лв. мораторна лихва върху неплатения наем от 4383.72 лв. за 2014 г., считано от датата на изпадането в забава – 01.12.2014 година до датата на подаване на исковата молба и сумата от 811.39 лв. мораторна лихва върху неплатения наем от 4383.72 лв. за 2015 г., считано от 01.12.2015 година до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Претендира и направените в настоящото, обезпечителното и изпълнителното  производство разноски.

В срока за отговор ответникът „Земя 2010” ООД взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че представения от ищеца договор не  е действително сключения между тях и че ищеца не е  изпълнил задължението си за заявяване пред съответната ОСЗ на засятите култури, вида им и размера на площите, поради което не било възможно да се получат съответните субсидии. Заявява, че именно ищецът е неизправна по договора страна, поради което, поради което и нямат задължение да му заплащат претендираните суми.

В становище по същество на спора процесуалният представител на ищеца поддържа, че ответникът не е доказал възражението си, че между страните е налице и друг договор, а за меродавен следва да се приеме онзи, под който са положени подписите и на двете страни на всяка от страниците. Процесуалният представител на ответниците пък развива доводи, че в производството не са представени доказателства ищецът да е наел земеделска земя и да е заплащал наем за нея.

 

         Доказателствата по делото са писмени. След анализа им, съдът приема за установено следното:

        

Между страните в производството на 21.03.2013 година бил сключен договор, по силата на който ищецът се задължил да наеме и подсигури за нуждите на съвместната им дейност около 700 дка земеделска земя, а ответното дружество следвало  да я обработва до 15.07.2016 година. Ответникът следвало да заплати наемната цена на наетата от ищеца земеделска земя в размер на 4 383.72 лева годишно, като срокът на плащане бил определен до 01.12. на съответната година. Вида, площите, местонахождението и наемната цена страните описали в приложение 1 към договора. Няма спор между страните и не е предмет на производството, че за 2013 година, когато е сключен договорът, цената е платена. Спори се между страните налице ли е валидно облигационно отношение между тях и налице ли е задължение за ответното дружество за плащане по това правоотношение.

От събраните по делото доказателства се налага безспорния извод за наличие на задължение на ответника да заплати на ищеца претендираната сума.

На първо място между страните не се спори наличието на договор за съвместна обработка и ползване на земеделска земя. Не се спори и разписаното в т.2.1. от договора задължение на ответното дружество „да обезпечи производствената програма по договора, осигурявайки финансови средства за наемане на нужното количество земеделска земя”.  Това задължение е детайлизирано в т.1 от раздел Цени и начин на плащане, като ответното дружество се задължило до 01.012 на съответната година да заплаща на ищеца сума в размер на 4 383.72 лева, представляващи наемната цена на наетите 700 дка земеделска земя по приложението към договора. Съдът намира за неоснователно възражението, че ищецът не бил доказал наемането на тази земеделска земя и размера на наемната цена. Както бе отбелязано по – горе, вида, размера на площите, местонахождението на имотите и наемната цена за всеки от тях са неразделна част от договора, като посочени в приложение 1 към него. Това приложение носи подписа на всяка от страните, поставен върху всяка от страниците. Самият размер на наемната цена е посочен в договора като абсолютна стойност. (Това възражение се прави едва в изложението по същество и не е било предмет на съдебно дирене). В нито един релевантен за процеса момент ответното дружество не е въвело възражение, че тази земя не е наета или наемното правоотношение не е действало през процесния период или че дори не е обработвало земите, предмет на съвместната дейност на страните. Неоснователно е и възражението, че представеният от ищеца договор не бил действително действащият между страните. В тази връзка никоя от тях не предприе конкретни процесуални действия. Настоящият състав намира, че следва да приеме за меродавни клаузите, посочени в представения от ищеца договор. Това копие носи подписите и на двете страни върху всяка своя страница, както и печат на дружеството – ответник. В представеното от последния копие с отговора на исковата молба липсват както подписи на страните, така и печат, така и вписаното приложение 1 към договора. Това копие не може да служи за доказване на действителната воля на страните при конкуренция с представения от ищеца екземпляр. Последният представлява частен диспозитивен документ и се ползва с формална доказателствена сила. Не на последно място следва да се отбележи, че посочената от ответното дружество като липсваща точка в единия от екземплярите – задължение за ищеца да заяви пред Общинска служба по земеделие вида на засятите култури, респ.неизпълнението на това задължение, по никакъв начин не променя и не отменя задължението на ответника да заплати за наетата земеделска земя договорената сума. Този извод се налага и от тълкуване на сключения между страните договор.

В производството следователно бе установено по несъмнен начин, че ответното дружество е поело задължение всяка година до 01.12. да заплаща на ищеца по 4 383.72 лева за наетата и предоставена от него земеделска земя с обща площ от 700.00 дка. Не бяха ангажирани доказателства, които да установяват такова плащане за претендираните 2014 и 2015 година, поради което съдът приема за установено вземане на ищеца в общ размер на 8 767.44 лева.

Доколкото между страните е налице задължение за престиране на парична сума с определен падеж и е налице забава/неизпълнение на това задължение, то съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД ответното дружество дължи и обезщетение за забава. Последната е дължима за периода от падежа на всяко от вземанията до датата на предявяване на иска – 25.09.2017 година (датата на пощенското клеймо на исковата молба). Тази забава, изчислена с помощта на лицензиран софтуерен продукт, възлиза на сумата от 1 254.57 лева за задължението от 2014 година и на сумата от 809.40 лева за задължението от 2015 година.

 

         С оглед изхода на делото ищецът има право да получи направените от него разноски.

        

         По изложените мотиви, съдът

          

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Земя 2010” ООД с ЕИК 201442767, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Александровска № 92, представлявано от управителя Слави Цветанов Цветанов ДА ЗАПЛАТИ на  К.К.Й. с ЕГН **********,*** сумата 8 767.44 лева, представляваща неизпълнено задължение за 2014 и 2015 година по договор за съвместна обработка и ползване на земеделска земя от 21.03.2013 година, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2017 година до окончателното й изплащане; обезщетение за забава за периода 01.12.2014 година до 25.09.2017 година в размер на 1 254.57 лева и за периода 01.12.2015 до 25.09.2017 година в размер на 809.40 лева, както и сумата от 2 463.50 лева направени разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за забавено плащане над уважения размер като неоснователни.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :