Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 04 октомври.……..…………………………………… през две хиляди и осемнадесета година……….…….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 184 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 950 по описа на БРС за 2017 година.

Ищцата в производството  Т. Йорданов Г. твърди, че на 16.10.2017 година между нея, като цесионер и  Й. ***, като цедент, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземане, което последният имал към ответника за задължение за плащане на сумата от 10 000,00 лева по запис на заповед, издаден в град Берковица на 01.02.2016 г., с падеж на паричното задължение на 01.08.2017 г. и място на плащане: град Берковица, ул. Ком № 31.

Твърди, че в изпълнение на изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия е направено уведомление до ответника на 20.10.2017 г. от предишния кредитор.

След настъпване на падежа, ответникът не е извършил плащане по посочения запис на заповед, поради което ищцата е приела, че са налице условия да предяви правата си в заповедно производство – ч.гр.д.950/2017 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 10 000.00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2017 година до окончателното й изплащане.

Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело под № 2018-748-04-00062 по описа на ЧСИ Мая Иванова, с рег. № 748 на КЧСИ  и район на действие- района на Окръжен съд- Монтана.

Поради подадено от ответника възражение в предвидения двуседмичен срок, ищцата предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането й в посочените размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Й.Г.С.  оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен. В изложението си не оспорва, че  е подписал запис на заповед в полза на Й. Генов.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители. Ищцовата страна поддържа твърденията си за наличие на цесия, съобщена по надлежния ред на ответника, както и за наличие на задължение за заплащане по редовна от външна страна ценна книга – запис на заповед с менителничен ефект. Представляващият ответника поддържа, че в производството не е доказано наличие на каузална сделка и само подписването на запис на заповед не води до възникване на задължение за плащане.

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.950/2017 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл.410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

 Налице е представена ценна книга – запис на заповед, издадена от ответника в полза на трето неучастващо в производството лице на 01.02.2016 година за сумата от 10 000 лева с падеж 01.08.2017 година. Ценната книга е редовна и отговаря на всички изисквания на чл.535 и сл. от ТЗ.  Сумата не била платена на падежа. (За противното не са представени доказателства от ответника, а не са и въвеждани подобни възражения). С договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2017 година третото лице прехвърлило вземането си към ответника по издадената запис на заповед на ищцата. За извършеното прехвърляне е налице и редовно уведомяване съгласно изискванията на чл.99 от ЗЗД – първоначалният кредитор е съобщил с получено от ответника писмо с обратна разписка за извършената цесия (оригиналите на уведомлението и на известието за доставка се намират в приложеното заповедно производство). Ответникът не е изпълнил задължението и към новия кредитор, поради което последният предявил правата си в заповедно производство, където на 20.11.2017 година по ч.гр.д.950/2017 година съдът издал заповед за изпълнение за процесната сума. Постъпилото срещу заповедта възражение е повод за предявяване на настоящия установителен иск.

Съдът намира предявеният иск за основателен. Неоснователни са възраженията на ответника в смисъл, че липсвало каузално правоотношение между страните. Такова не е необходимо да съществува. Самият ответник не въвежда твърдение за наличие на такова, чиито елементи да бъдат евентуално изследвани в производството. При това положение меродавен е единствено менителничният ефект на ценната книга. Тя безспорно е редовна от външна страна и съдържа задължение за ответника да плати определената  сума на посочения падеж. Неоснователно е и възражението, че „представените доказателства не доказват безусловно действията на цедента и цесионера по представения договор за цесия”. Какви точно действия има предвид ответника, за съда не стана ясно. Цесията обаче има отношение към правната легитимация на ищеца. В случая тя е редовна. Както е отбелязано и в трайната съдебна практика (Р 218 от 01.03.2013 г. по т.д.1008/2011 II т.о), джирото е само един от способите за прехвърляне а права по запис на заповед и не изключва останалите предвидени способи, какъвто е цесията. Прехвърлянето на права е редовно съобщено на задълженото лице, т.е. изпълнени са условията на чл.99 ЗЗД, а последното не представя доказателства да е изпълнило задълженията си.

В производството следователно бе установено по несъмнен начин валидно възникнало отношение между ответника и кредитора по повод предоставената сума. Не се доказа изпълнение, поради което и предявеният иск се явява основателен.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от последния разноски.

 

По тези съображения съдът

 

 

                            Р     Е     Ш     И :

 

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на  Т.Й.Г. с ЕГН **********,*** срещу Й.Г.С., с ЕГН **********,*** за сумата 10000.00 лева по запис на заповед, издаден на 01.02.2016 г. в гр. Берковица, с падеж на плащане 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 20.11.2017 година по ч.гр.д. № 950 по описа на БРС за 2017 година.

 

ОСЪЖДА Й.Г.С., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ Т.Й.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 700.00 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 200.00 лева, направени разноски в заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Й.Г. иск за заплащане на суми над уважения размер, поради липса на представени доказателства за направени разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр. 950/2017 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :