Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 15.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,гражданска колегия в публично заседание на  23 октомври………………………………………… през две хиляди и осемнадесета година……......……………………………в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

при секретаря Н.Андреева..………………………………и в присъствието на прокурора…………………………….………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….….………………………….гр.дело 852  по описа за 2017г……………...………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по иск с правно основание чл.240 и сл.ЗЗД, във връзка с чл.79 ЗЗД

         Ищецът И.Т.И. *** твърди, че предоставил на ответника заем в размер на 400 лева, за което оформили и разписка. Заемът следвало да бъде върнат до 23.04.2015 г., а при невръщане в определения срок, страните уговорили неустойка по 0,5% за всеки просрочен ден. Твърди, че въпреки настъпилия падеж и многобройните покани, заемът не бил върнат. Затова моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 400.00 лева дадена в заем, 1305.00 лева неустойка за периода 24.04.2015 г. – 04.10.2017 г., както и направените в производството разноски.

         В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Х.Х.Х. оспорва предявения иск като твърди, че не е сключвал с ищеца договор за заем, не е подписвал разписка и не е получавал никаква сума от ищеца.

         Доказателствата по делото са писмени. Приети са и заключения по три назначени съдебно – почеркови експертизи. След анализа им, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Между страните възникнало облигационно отношение, подчинено на правилата на договор за заем. Договорът бил оформен като разписка и в нея страните с подписите си удостоверили, че на 23.03.2015 година ищецът предава на ответника сумата от 400.00 лева, която последният се задължава да върне до 23.04.2015 година. Уговорили още, че в случай на неиздължаване в срок, ответникът ще дължи неустойка в размер на 0.5% на ден. По силата на договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а последният се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В производството не се установи  фактът ответникът да е изпълнил задължението си да върне заетата сума нито на падежа, нито до приключване на съдебното дирене.

         В производството между страните основният спор се сведе до това, подписал ли е ответникът разписката, респ. налице ли е изобщо възникнало правоотношение. Съдът не разполага със специални знания и умения, поради което за установяване на факта, дали подписът за заемополучател е изпълнен от ответника бе установен по категоричен начин от заключенията на три вещи лица, изготвили експертизите си независимо едно от друго. При наличие на тези безспорни в изводите си заключения, единственият законосъобразен извод е, че разписката е подписана от ответника, с което последният е удостоверил както получаване на заетата сума, така е поел и задължението да я върне.

         Ищецът претендира неустойка за периода от падежа до датата на подаване на исковата молба в общ размер на 1 305.00 лева, формирана като 0.5 % на ден от заетата сума. По разбиране на съда в конкретния случай се търси неустойка, която многократно надхвърля размера на евентуално настъпилите вреди за изправната страна и излиза извън рамките на нейния обезщетителен, обезпечителен и санкционен  характер и служи за неоснователно обогатяване на претендиращия. Уговорена е без фиксиран срок и краен предел. Възражение за прекомерност на неустойката обаче не е въведено в производството, поради което съдът не може да намали по свой почин нейния размер. Служебно съдът би могъл единствено да прогласи нищожност на отделни клаузи от договора, когато такива противоречат на императивни норми, както и евентуално да ги замести с други, но отново императивни норми от закона. Но самата уговорена клауза за неустойка сама по себе си в конкретния случай не е нищожна.  Относимо към конкретното правоотношение би било единствено обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД, която норма обаче не е императивна, т.е. съдът не може по свой почин да я приложи. Ето защо ответникът дължи и сумата в размер на 1 305.00 лева договорена между него и ищеца неустойка при неизпълнение на задължението за връщане.

При този изход на делото ответникът дължи съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК и направените в производството разноски – 452.00 лева.

         С оглед тези мотиви съдът

Р  Е  Ш  И :

         ОСЪЖДА Х.Х.Х. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.И. с ЕГН ********** *** сумата от 400.00 лева, представляваща задължение по договор за заем от 23.03.2015 година; 1305.00 лева неустойка за неизпълнение за периода 24.04.2015 г. – 04.10.2017 г., както и направените в производството разноски в размер на 452.00 лева.

ОСЪЖДА Х.Х.Х. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на  бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Берковица 40.00 лева аплатени на вещо лице, както и 5.00 лева ДТ за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Х.Х.Х. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на  ОД МВР Видин сумата от 175.00 лева,  както и 5.00 лева ДТ за издаване на изпълнителен лист.

Х.Х.Х. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Монтана сумата от 173.63 лева, както и 5.00 лева ДТ за издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :