Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 14.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 12 април.....……..………….……………………през две хиляди и осемнадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

                                                    

при секретаря Т.Йорданова….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Георгиева..…………………....……….....АН дело №48 по описа

за 2018г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

         Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН

         С Наказателно постановление № 17-0243-001240/18.10.2017г. на Началник РУП към ОДМВР гр. Монтана,РУ Берковица на З.Р. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.  

       Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал З.Р. Димитров  , който обжалва същото с оплакване за не- законосъобразност, като излага доводи за това. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива изложените в жалбата доводи,като моли НП да бъде отменено или изменено в частта по отношение на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС като се намали размера му.   

        Въззиваемата страна редовно призована не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.    

       Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:     

        Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА .

    На жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение от свидетелите Т.Г.- актосъставител и Н.А. за това, че на 22.08.2017 г. в 18:35 часа на път $$-81 ,км.72+705 на КПП Чапраза с посока на движение от гр.Монтана към гр.София управлява лек автомобил „Опел Зафира” с ДК №001М095 ,негова собственост,като автомобила не е регистриран по надлежния ред видно от РВД №000604838 с валидност до 16.08.2017год. за придвижване до горепосочената дата. Актосъставителят приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата чл.140,ал.1 от ЗДвП.

         Жалбоподателят подписал акта с конкретно възражение.

         В тридневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя не е направил писмени възражения срещу съставения АУАН.

   Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление на 28.08.2017г., в което изцяло била възприета констатираната в акта фактическа обстановка.  За нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на водача са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 7 месеца .

    Наказателното постановление е било връчено лично на жалбоподателя на 06.02.2018 година, което е удостоверено с подписа му върху разписката към същото. Жалбата е депозирана пред АНО на същата дата.

Изложената фактическа обстановка, се установява безспорно от приетите писмени доказателства, находящи се в приобщената административно - наказателна преписка .Съдът изцяло кредитира като достоверни писмените доказателствени източници, предвид липсата на оспорване на съдържанието или истинността им, от която и да е от страните по делото. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая противното не е доказано, като по същество фактическата обстановка не се оспори от жалбоподателя.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Самото посочване на липса на валидни откъм срок транзитни регистрационни табели, сочи по достатъчно ясен начин на установения да управлява нерегистрирано МПС водач, какво нарушение му е вменено, а именно такова на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което не може да се направи заключение, че правото на защита на същия водач е нарушено. Правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Жалбоподателят е разбрал, че вмененото му по АУАН нарушение е управление на МПС с транзитни номера  с временна валидност, която е изтекла и съответно това  означава, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред. Очевидно е, че МПС, чието разрешение за временно движение е изтекло е такова, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е съзнавал, че е длъжен да управлява МПС надлежно регистрирано, съзнавал е че временната регистрация на управляваното от него МПС е изтекла, поради което и МПС което е управлявал не е надлежно регистрирано.

Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение, нарушението е на просто извършване, поради което и съдът счита, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,макар и  да се отчете и че от изтичане валидността на регистрационните табели до съставяне на АУАН са изтекли  шест дни. Доколкото нарушението касае правилата за осигуряване  безопасността на пътя, съдът намира, че обосновано наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН.

Правилно за констатираното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП АНО  е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 (в ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), съгласно която водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв., като с обжалваното НП са наложени двете наказания към минималните предвидени в закона размери. Обстоятелството обаче, че  жалбоподателят не е системен нарушител и за последните 3-4 години това е единственото му нарушение, че не е умишлено и от него не са настъпили вредни последици, водят до извод, че размерът на наложеното наказание се явява неоснователно завишен. Целите, визирани в чл.12 от ЗАНН биха се постигнали и посредством „глоба“ в минималния предвиден в закона размер, а именно 200лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, поради което в посочената част НП следва да бъде изменено като размерът на наложената „глоба“ бъде намален от 300 на 200лв.,а лишаването от правоуправление от 7 месеца на 6 месеца.

 За пълнота на изложението и поради факта, че жалбоподателят е обжалвал и отнемането на 10 от наличните му контролни точки, следва да се отбележи, че наказателното постановление в тази част не подлежи на обжалване. Това е така, защото контролните точки са част от правоспособността на водачите, като чрез тях се контролира отчета на извършваните от водачите нарушения , а отнемането на всичките контролни точки, води до загубване на придобитата правоспособност. С посочената нарочна Наредба на Министъра на вътрешните работи  се определя първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и редът за отнемането им и списъкът на нарушенията на правилата за движение по пътищата, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Съгласно разпоредбите на Наредбата контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а при налагане на наказания за нарушенията, посочени в същата наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. От това обстоятелство следва извода, че отнемането на контролните точки не е санкционна дейност на наказващия орган, а дейност по ограничаване правоспособността на водача, която се извършва не с НП, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление. С посочване в наказателното постановление на конкретния брой на отнетите, респ. оставащите контролни точки, се констатира една последица от налагане на съответното наказание за някое от нарушенията, изброени с Наредбата. Това посочване не означава, че отнемането на контролни точки се извършва с наказателното постановление, нито че същото отнемане има характер на самостоятелно наложено наказание. Допълнителен аргумент за този извод дава и разпоредба от Наредбата, съгласно която при обжалване на наказателно постановление контролни точки се отнемат само за потвърденото наказание, т.е. само за онази част от наказателното постановление, която е потвърдена, и като такава е влязла в сила и въз основа на нея са отнети контролни точки /чл. 64, б. „в” ЗАНН/. От изложеното става ясно, че отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание за някое от нарушенията, изброени с Наредбата. С оглед липсата на право да се обжалва наказателно постановление досежно отнемането на контролни точки за жалбоподателя не е възникнало правото на жалба, поради което подадената такава е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част – да се прекрати.

     Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, с оглед контекста на изложеното по-горе, а в частта относно отнемане на контролни точки жалбата следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, Съдът  

                                      Р  Е  Ш  И:

       ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0243-001240/18.10.2017г. на Началник РУП към ОДМВР гр. Монтана,РУ Берковица,с което  на З.Р. *** и ЕГН **********  на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС от 7 месеца, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 300 на 200лева и лишаване от право да управлява МПС от 7 на 6 месеца .

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, В ЧАСТТА, в която се обжалва Наказателно постановление № 17-0243-001240/18.10.2017г. на Началник РУП към ОДМВР гр. Монтана,РУ Берковица,с което  на З.Р. *** и ЕГН ********** на основание Наредба Із-2539 на МВР на водача се отнемат 10 контролни точки, като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.                                                                    

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: