Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 08.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 05 април.....……..………….……………………през две хиляди и осемнадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

                                                    

при секретаря Т.Йорданова….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Георгиева..…………………....……….....АН дело №30 по описа

за 2018г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

         Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН

         С Наказателно постановление № 17-0370/09.01.2018г. на Началник РУП към ОДМВР гр. Монтана,РУ Вършец на Л.Д.Л. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП.  

       Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Л.Д.Л. , който обжалва същото с оплакване за не- законосъобразност, като излага доводи за това. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива изложените в жалбата доводи.   

        Въззиваемата страна редовно призована не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.    

       Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:     

        Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА .

    На жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение от свидетелите Л.П.Н.- актосъставител и П.Г.Г. за това, че на 22.11.2017 г. в 16:30 часа в гр. Вършец,ул.”Република” №57 управлява лек автомобил „Мерцедес 190Д” с ДК №М3434 АН,негова собственост,след което виждайки полицейски служители,паркира вдясно по посока на движение ,слиза от автомобила и при  поискване на СУМПС ,контролен талон,СРМПС отказва да предаде  документите си на органите за контрол,с което осуетява извършването на полицейска проверка. Актосъставителят приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата чл.103 от ЗДвП.

     Жалбоподателят подписал акта с конкретно възражение, а именно в насока, че бил в магазина и излизайки от него ходел пеша по тротоара,а полицаите поискали документите на автомобила,но той не карал.  

   Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление на 09.01.2018г., в което изцяло била възприета констатираната в акта фактическа обстановка.  

         При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът установи, че същото е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.  

        Мотивите на съда за това са следните:  

        Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП визира, че  „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”.   

       Член 103 от ЗДвП не пояснява понятието „подаден сигнал за спиране”, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.             Поради това, за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

            В конкретния случай е безспорно обстоятелството /в това число и разпит на актосъставителя и свидетеля, арг. лист 12 от делото, че водачът е управлявал автомобила си и го паркирал пред магазин,в който отишъл да пазарува.Не се установи по безспорен начин,че същият е възприел подаден сигнал за спиране.  Налице е противоречие между фактическата обстановка описвана в показанията на двамата свидетели и отразената такава в АУАН.От една страна същите твърдят,че жалбоподателят не изпълнил сигнал за спиране,подаден със стоп палка,което било повод да го изчакат до излизането му от магазина.От друга страна твърдят,че нарушението се изразява в отказа му да представи документите си за проверка,а не до това ,че не спрял на подадения сигнал.На следващо място,от показанията на доведения в съдебно заседание от жалбоподателя свидетел се установява,че полицейските служители са се намирали на две преки от мястото ,където спрял жалбоподателя и не е минавал покрай тях изобщо.Освен това свидетелите не бяха абсолютно категорични,че водачът е възприел подадения сигнал за спиране.В показанията си свид.Н. заяви,че предполага,че жалбоподателят ги е видял,както и че в случая изобщо не става въпрос до спирането ,а за непредставянето на документите за проверка..

         Описаното като нарушение не представлява такова по чл.103 от ЗДвП. Налице е несъотвествие между цифровото и словесното описание на нарушението. Твърди се в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят е отказал да предаде документите си и/или е осуетил извършване на проверка, от органите на КАТ, а му се вменява нарушение по чл.103 от ЗДвП, което визира съвсем друг вид нарушение.              Неправилното посочване на нарушената норма, респективно квалифициране на нарушението води до нарушение правото на защита на жалбоподателя и това съществено процесуално нарушение, всякога е със самостоятелно отменително основание.

       Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.     

      Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр. Берковица

                        

                                             Р  Е  Ш  И  :                                                                

 

      ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0370/09.01.2018г. на Началник РУП към ОДМВР гр. Монтана,РУ Вършец,с което  на Л.Д.Л. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.                                                                    

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: