О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

ГР.БЕРКОВИЦА,14.05.2018г.

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 14 май…………………………………………… през две хиляди и осемнадесета година….……….……………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА………………… гражданско дело 341 по описа за 2017 г…….………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на разглеждане е молба на Б.К.П. за прогласяване на нищожност на решение, подробно посочени в допълнителна молба на л.60 от делото. Производството е по реда на чл.145 и сл.АПК във връзка с чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Като ответник в производството е посочена ОСЗ – Берковица, а като заинтересовани страни са конституирани К.А.М. и К.П.К..

         Основание за твърдяната нищожност на атакуваните решения на ОСЗ молителят намира в нарушение на разпоредбата на чл.60 ППЗСПЗЗ, а именно липса на подписи на членовете на ПК.

         В срока за становище ответната ОСЗ не взема такова, но изпраща преписките, по които са издадени атакуваните решения.

         Заинтересованите страни възразяват срещу подадената молба, като твърдят, че решенията са правилни и законосъобразни.

         Съдът е приел, че макар да липсва каквото и да е изявление от страна на молителя в какво качество атакува посочените решения, от представените удостоверения за наследници е видно, че е един от наследниците на Павел Дамянов Младенов и Киро П. Дамянов и двамата б.ж. на с.Пърличево, обл. Монтана. Атакуваните решения са за възстановяване правото на собственост на наследниците на Киро П. Дамянов и Павел К.П..

         Съдът е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание, където е дал допълнителна възможност на молителя да формулира и заяви пред съда конкретен правен интерес от атакуване на процесните административни актове.

         В съдебно заседание последният чрез процесуален представител поддържа, че той е наследник на Павел Дамянов Младенов, б.ж. на с.Пърличево, негов дядо; че именно това е действителният собственик на имотите, но те са възстановени като наследствени на сина му Киро П. Дамянов и на внука му Павел К. Дамянов – така молителят е лишен от възможността да получи дял от наследството на дядо си и това обосновава правният му интерес да иска обявяване на нищожност на постановените от ОСЗ (ПК) решения. Конкретният порок в тях е неспазване на разпоредбата на чл.60 ППЗСПЗЗ.

         За съдебно заседание ответната ОСЗ е взела становище за недопустимост на подадената жалба като се е позовала на липса на правен интерес за жалбоподателя.

         Заинтересованите лица също пледират за прекратяване на производството поради липса на правен интерес за жалбоподателя.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Павел Дамянов Младенов е б.ж. на с.Пърличево, поч. на 06.01.1953 година. При смъртта си оставил един низходящ наследник - син Киро П. Дамянов, поч. на 17.09.1963 година. Последният имал три деца – дъщеря Линка Кирова Маринова – починала и оставила низходящ К.А.М., роден 1949 година (заинтересована страна); син, жалбоподателя Б.К.П. и още един син – Павел К.П., поч.на 22.06.1990 година, наследен от другия заинтересован в производството К.П.К., роден 1936 година. 

С атакуваните решения ОСЗ е възстановила правото на собственост върху земеделски земи и гори на наследниците на Киро П. Дамянов, поч. 1963 година и на наследниците на Павел К.П., поч.1990 година.

Жалбоподателят е наследник на Киро П. Дамянов и е  негов внук, но не е наследник на Павел К.П. – последният му е чичо и има свой низходящ.

От представените по делото преписки от ОСЗ – Берковица е видно, че атакуваните решения са постановени по преписка 1735/1991 година за възстановяване правото на собственост върху земите на наследниците на Павел К.П. (жалбоподателят не е негов наследник) и по преписки 5507/1992 година и Н324/1999 година за имотите, Киро П. Дамянов. Решенията са влезли в сила.

Представени по делото са декларации за членство в ТКЗС, подадени от Киро П. Дамянов и Павел К.П.. Жалбоподателят твърди, че тези лица били внесли имотите си в ТКЗС със съгласието на общия им наследодател Павел Дамянов Младенов. Киро П. Дамянов е дядо на жалбоподателя, роден през 1887 година и подал заявление – декларация за членство в ТКЗС през 1951 година. Павел К.П. е един от синовете на Киро П., роден е през 1914 година и е поискал да се присъедини към ТКЗС през 1956 година. От декларациите за членство в ТКЗС не личи да са действали от името на Павел Дамянов Младенов, още повече, че към 1956 година последният е бил вече мъртъв. И Павел К.П. и Киро П. Дамянов към момента на коопериране на земите им са били пълнолетни и са могли както да имат свои имоти, така и да се разпореждат с тях.

При така установените по делото факти по допустимостта на подадената жалба, съдът намира следното:

Реда за възстановяване собствеността върху земеделски земи и гори е специален и е уреден в специалните закони ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. В тези закони са уредени и производствата по оспорване на издадените във връзка с възстановяване на собствеността  актове на Общинските служби по земеделие. В тях не е уредена обаче възможност за  обявяване на нищожност на тези решения и основанията за това. Тези решения безспорно са административни актове, поради което в случая следва да намерят приложения нормите на АПК за оспорване на административни актове.

Разпоредбата на чл.149, ал.5 АПК предполага, че искането за обявяване на нищожност е без ограничение във времето. Именно с оглед на това съдът е приел, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е допустима.

Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от АПК, правото на съдебно оспорване на административните актове, независимо от квалификацията им като индивидуални, общи или нормативни, принадлежи само на онези правни субекти, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения. За интереса от обжалване съдът следи служебно, а наличието му е абсолютна процесуална предпоставка за подаване на жалба. Интересът трябва да е правен, личен и пряк. Това означава, че обжалването, респ. искането за прогласяване на нищожност, следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Означава и че атакуваният административен акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Липсата на правен интерес в горния смисъл лишава субекта от активна легитимация да оспорва административния акт, което означава, че направеното оспорване е недопустимо, независимо, че са изложени доводи за нищожност.

В случая, съдът даде възможност на жалбоподателя да обоснове лично и непосредствено пред съда правния си интерес. Като взе предвид становището му и тези на страните в производството, както и събраните към момента доказателства, настоящият състав намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице без активна процесуална легитимация, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Съображенията на съда са следните:

Производството по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е административно и се развива съгласно специалните разпоредби на ЗСПЗЗ. Страни в това производство са единствено лицата заявители по смисъла на чл. 10, ал.1 във вр. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ (респ. техните правоприемници) и административния орган - съответната ОСЗ. В него не участват заинтересовани страни, заявяващи самостоятелни права върху земеделските земи, предмет на реституционното производство. По подадените заявления ОСЗ се произнася с изрично решение, с което възстановява или отказва възстановяването на правото на собственост. Тези решения подлежат на обжалване пред съответния районен съд в 14 дневен срок съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Легитимирана да обжалва тези актове (включително и с оплакване за нищожност) е само страната, по чиято инициатива е започнало административното производство. Освен това, в свое ТР 3 от 2013 година ВАС разяснява, че правен интерес на оспорващия от обявяването на нищожността на административен акт е налице, ако без това оспорване същия не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици.

 

Както бе посочено и по – горе, по отношение на административното производство, в рамките на което ОСЗ се е произнесла с част от атакуваните по настоящем решения и е възстановила правото на собственост на наследниците на Павел К.П., жалбоподателят се явява трето лице; той не е наследник на Павел К.П. и неговата правна сфера не е засегната от административния акт.

От решенията, с които се възстановява правото на собственост на наследниците на Киро П. Дамянов, жалбоподателят като негов наследник черпи непосредствено положителни права.

Жалбоподателят мотивира правният си интерес с това, че ако бъде прогласена нищожността на постановените положителни административни актове, той ще може да поиска правото на собственост да бъде възстановено на наследниците на Павел Дамянов Младенов, б.ж. на с.Пърличево, поч. на 06.01.1953 година – общ наследодател на всички страни и за когото твърди да е бил действителният собственик на възстановените на посочените по – горе двама, земи и гори.

До момента пред ОСЗ не е подавано заявление за възстановяване правото на собственост на земеделски земи или гори на наследниците на Павел Дамянов Младенов в сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, респ. по чл.13 ЗВСГЗГФ. Стартиране на реституционна процедура на този етап е невъзможно поради забраната на закона (крайният момент за подаване на заявления изтече към м.май 2007 година). Редът за възстановяване на имотите на бившите собственици е специален. Дори съдът да приеме, че е допустима жалбата със заявеното основание за порочност на актовете, водещо до тяхната нищожност и дори да прогласи тяхната нищожност, то за жалбоподателя не се открива възможност в общо исково производство да установява принадлежността на правото на собственост в лицето на Павел Дамянов Младенов, т.е. той не би постигнал целения от него ефект поради наличие на забрана в закона. Ето защо, за жалбоподателя липсва правен интерес от водене на делото. В такава насока е и трайната съдебна практика, възприета в редица решения на районни и административни съдилища, в т.ч. на АС Монтана и ВАС.

 

По изложените съображения настоящият състав приема, че жалбоподателят не е активно легитимиран да оспорва процесните решения на ОС“З“ Берковица, при което подадената жалба за обявяване на нищожността на тези  решения е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

 

С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата чл. 143, ал. 3 от АПК, уреждаща правото на участвалата в съдебноадминистративния процес страна, за която административният акт е благоприятен, да търси реализирани по делото разноски и направено искане в такава насока, жалбоподателят следва да заплати на заинтересованите страни К.А.М. и К.П.К. 100.00 лева за адвокатско възнаграждение.

 

Предвид изложените по-горе съображения и на основание чл. 159 т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.К.П. с ЕГН **********,*** за обявяване  нищожността на Решение № Н15/26.04.2001 г., по преписка № Н324/29.10.1999 г., решение № 21/19.02.1999 г., по преписка № 21053/04.08.1992 г., решения  № 1062/28.06.1999 г.,  № 1064/07.07.1999 г. на база решение № 1019/04.02.1999 г., № 1000/22.10.2007 г. и № 249/20.06.2002 г. по преписка № 1735/19.12.1991 г. и решения № 1062/28.06.1999 г., 1064/07.07.1999 г. и № 1000/22.10.2007 г. по преписка № 5504/27.02.1992 г., всичките на ОСЗ Берковица, като недопустима поради липса на правен интерес.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело 341 по описа на РС Берковица за 2017 година като недопустимо.

 

ОСЪЖДА Б.К.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.А.М. с ЕГН **********,*** и К.П.К. с ЕГН **********,***  сумата от 100.00 лева направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Определението може да се обжалва пред Административен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: