Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 03.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 24 януари.....………………….…………………… през две хиляди и осемнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 372 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Правното основание на разглеждания иск е чл.124 ГПК .

 

Предявен е иск от С.Г.Г., по който са конституирани като ответници Г.С.В. и Т.Н.В..

Ищецът твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим  имот – промишлено складов терен от 3 000 кв. м.,находящ с в землището на гр. Берковица, местността „Извора”, № 000478, при съседи: Наследници на Сава Найденова Трифонова с № 049024 и общински имот с № 000482, ведно с находящия се в имота склад за абразивно зърно с площ от около 1800 кв.м., а по скица, издадена от АГКК – ПИ с идентификатор 03928.49.54.1  и площ от 3000 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване : за производство на строителни материали, конструкции и изделия, с номер по предходен план 478, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 03928.49.54.1 на един етаж с площ от 1 964 кв.метра с предназначение склад, складова база. Твърди, че собствеността придобил въз основа на сключен между него и Иван Янков Римпев и Илияна Атанасова Римпева  на 28.02.2006 г.  предварителен договор за покупко-продажба, откогато е установил и владение върху имота. Твърди още, че от тогава и до настоящия момент владее целия имот като свой, необезпокояван и това обстоятелство било известно на ответниците. Твърди още, че преди около месец бил посетен от ответника Г.С.В., който му заявил, че следва да отстъпи владението и освободи имот, тъй като имал намерение да продаде собствената си 1/2 ид.част. Ищецът твърди, че обяснил на ответниците, че повече от 10 г. владее имота като свой и го е владял с явното намерение да го придобие по давност, а пък те имали достатъчно време да предприемат действия срещу него, ако не били съгласни. Твърди, че повод да предяви настоящия иск е, че от около месец е притесняван от ответниците, които настояват да им предаде владението на имота.

Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответнииците, че е собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от имота. Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Г.С.В. и Т.Н.В. оспорват предявения иск. Не отричат, че ищецът от 2006 г. владее процесния имот, но не са съгласни с претенцията му, тъй като не смятат, че е било необходимо през последните 10 години да са ходили в имота и да са извършвали каквото и да е действия за да доказват собствеността си, тъй като са собственици и имат нотариален акт.

 

Доказателствата по делото са писмени и гласни и от тях се установява следното :

Ответниците в производството са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот, за което притежават титул на собственост – НА 1417, н.д.1457 по описа на Нотариус Огнян Каменов за 2008 година. Актът е издаден по обстоятелствена проверка, но в него е вписано и Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано вх.рег.270, т.1 от 12.07.1995 година. Актът сочи като собственици на имота още Иван Римпев и Илияна Римпева. По делото е представена скица на сграда, издадена към момента на съставяне на нотариалния акт, от която е видно, че към онзи момент в кадастралния регистър като собственици при равни права са вписани Иван Римпев и ответника С. на основание посоченото постановление за възлагане. Представена е и справка за имот от СВ към 16.11.2016 година, според която като собственик на 1/2 част от имота е вписан ищецът. Като основание е посочено – вписване на съдебно решение. По делото не е представено такова, нито пък предварителен договор, каквото е твърдението на ищеца. Представено е удостоверение за данъчна оценка на имота към 16.01.2017 година, според което имотът е собственост на ответниците, Иван Римпев и Илияна Римпева, от които ищецът претендира да е придобил 1/2 част от имота. Представено е и уведомление до Римпев от ЧСИ Мая Иванова, с което съобщава, че за периода 26.04.2017 – 26.05.2017 година ще се проведе публична продан на процесния имот. Искът е предявен на 26.05.2017 година.

Разпитани по делото са и двама свидетели. Единият свидетелства, че за периода 2005 – 2012 година работел като охрана на портала на съседна фирма и виждал непрекъснато ищецът да влиза и да излиза с работници. Другият свидетел твърди, че ищецът ползвал халето, а веднъж 2005 – 2006 година чул да казва на ответника С., да не влиза в халето, че било негово.

От събраните доказателства съдът не може да обоснове извод, че ищецът е придобил собствените на ответниците идеални части по давност.

Според разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая се претендира собствеността да е придобита в резултат на давностно владение, продължило от 2006 година до момента. Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот. Това владение трябва да е продължило минимум 10 години, да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. С нормата на чл.69 ЗС законодателят е установил презумцията /оборима/, че всеки, който държи една вещ, има намерение да я държи за себе си. Когато по отношение на имота е налице съсобственост и единият от съсобствениците претендира да е придобил изцяло собствеността на основание давностно владение, то намерението му да свои вещта следва да е демонстрирано явно и несъмнено по отношение на другия съсобственик. В конкретния случай това не бе доказано в производството.

Ищецът твърди, че владее имота от 2006 година, но за собствеността върху него е издаден нотариален акт през 2008 година, който не е оспорен в производството. Следователно, дори да е установил владение към 2006 година, то съвсем не е било спокойно и неоспорвано. Ищецът НЕ е въвел твърдение в производството откога е станал съсобственик, а изобщо и не представя доказателства за това. Всички представени писмени доказателства – НА, удостоверение за данъчна оценка, уведомление за насрочена публична продан – съдържат данни за принадлежност на правото на собственост на двамата ответници и на лицата, от които ищецът твърди да е придобил имота по силата на предварителен договор.

 

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя  е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия.

За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението  като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период  по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

Ищецът твърди, че владее целия имот от 28.02.2006 година, когато сключил предварителен договор с Иван Римпев, действащ и като представляващ съпругата си Илияна Римпева за покупко – продажба на 1/2 идеална част от имота. Твърди и че станал собственик на тази 1/2 част. Когато само един от съсобствениците ползва общия имот, само факта на ползването на имота не е достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява владение върху него. В случая той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици, които от своя страна имат владението чрез него. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този съсобственик следва да отблъсне владението на останалите съсобственици, т.е той следва да  доведе до знанието им намерението си да свои имота и да ги уведоми, че отказва да ги допуска до този имот. Така че в едно производство по заявен иск за собственост на основание давностно владение не е достатъчно само свидетелите да свидетелстват, че претендиращият правото  е ползвал имота през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и че е отблъснал владението на останалите съсобственици. В случая дочутата от единия свидетел реплика на ищеца към ответника не установява „отблъскване” на другия съсобственик. Следва да се отбележи и факта, че към 2006 година когато свидетелят „чул” , а Римпев  „продал” по делото няма данни чия собственост е бил имота – за него е съставен констативен НА на името на Римпев, съпругата му и двамата ответници едва на 18.12.2008 година.

По разбиране на съда в производството не бе установено чрез проведено пълно и главно доказване ищецът да е придобил собствеността на основание осъществено от него в продължение на повече от 10 години явно, спокойно и непрекъснато владение, поради което и предявения от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По делото ответниците не са направили разноски, не са претендирали такива, поради което и съдът не присъжда.

 

Водим от изложеното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Г. с ЕГН **********,*** срещу Г.С.В. с ЕГН ********** и Т.Н.В. с ЕГН **********,***  иск с правно основание чл. 124 ГПК, чрез който да бъде установено, че е собственик по силата на давностно владение на  1/2 ид.ч. от недвижим  имот – промишлено складов терен от 3 000 кв.м., находящ с в землището на гр. Берковица, местността „Извора”, № 000478, при съседи: наследници на Сава Найденова Трифонова с № 049024 и общински имот с № 000482, ведно с находящия се в имота склад за абразивно зърно с площ от около 1800 кв.м., а по скица, издадена от АГКК – ПИ с идентификатор 03928.49.54.1  и площ от 3000 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване: за производство на строителни материали, конструкции и изделия, с номер по предходен план 478, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 03928.49.54.1 на един етаж с площ от 1 964 кв.метра с предназначение склад, складова база., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: