Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 22.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 02 ноември…………………………………… през две хиляди и осемнадесета година………….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 342 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

 

Предявен е иск от К.И.Ц., по който са  конституирани като ответници Л.Г.Т., И.П.И., Р.И.П., В.И.П., С. Веиелинова Г. и М.С.С..

В исковата молба и в допълнителната такава вх. № 3679/12.06.2015г. (л.34 по делото) ищцата К.И.Ц. *** твърди, че е наследница на И. Каменов Атанасов, бивш жител ***, починал на 02.01.1983 г. Поддържа, че с Решение на ОСЗ - град Монтана № 25РГ от 20.04.1999 г. по преписка вх. № 25349/27.02.1992 г. е признато и възстановено в стари реални граници правото на собственост на наследниците на И. Каменов Атанасов върху следния недвижим имот: Нива от 0.500 дка, втора категория, находяща се в землището на махала Мала Кутловица в местността „Пръчов дол", при съседи: Евлоги Аврамов и Пено Гешков. Изтъква, че наследодателят й И. Каменов Атанасов е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС по силата на давностно владение и наследство от своя баща и от дядо си. Твърди, че с Решение № РГ25 от 21.06.1999 г. по преписка вх. № 25085/23.01.1992 г. е възстановена собствеността на наследниците на Симеона Петрова Пешова (ответниците Л.Г. ***, И.П.И. ***, Р.И. ***, В.И. *** и С.В.Г. ***), върху лозе от 0.825 дка, сега имот № 48489.26.508 и лозе от 0.928 дка, сега имот № 48489.26.509 и двете в махала Мала Кутловица, местността „Пръчов дол". Сочи, че с Решение № 26АК от 14.04.2010 г. по преписка вх. № 25875/21.04.2008 г. ОСЗ - град Монтана е възстановена собствеността на ответника М.С.С. върху лозе от 0.885 дка, представляващ имот № 48489.26.511 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана. Изтъква, че южната част от имоти №№ 48489.26.508, 48489.26.509 и 48489.26.511 попада изцяло върху възстановения на наследниците на И. Атанасов имот. Тази част е заключена между имот № 48489.26.582 - на юг, имот № 48489.26.512 - на запад, имоти №№ 48489.26.511, 48489.26.509 и 48489.26.508 - на север и имот № 48489.26.508 - на изток, които граници са отразени на скица-проект № 9528/16.11.2012 г. на СГКК - град Монтана, като имот с проектен № 48489,26.762. Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците, че към момента на обобществяване на земеделските земи и внасянето им в ТКЗС или други подобни организации, собственик на имот с площ 0.500 дка, втора категория, находящ се в землището на махала Мала Кутловица в местността „Пръчов дол", заключен между имот № 48489.26.582 - на юг, имот № 48489.26.512 - на запад, имоти №№ 48489.26.511, 48489.26.509 и 48489.26.508 - на север и имот № 48489.26.508 - на изток и отразен на проекто-скица № 9528/16.11.2012 г. на СГКК - град Монтана като имот с проектен № 48489.26.762, е бил собственост на И. Каменов Атанасов, а след неговата смърт имотът е собственост на неговите наследници, както и да й присъди деловодните разноски.

Ответниците Л.Г. ***, И.П.И. ***, Р.И. ***, В.И. ***, чрез назначения му особен представител адв. Д. К., С.В.Г. *** и М.С. ***, в отговорите на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, изразяват становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Ответниците И.П.И. и Р.И.П. твърдят, че Илонка В.И. (съпруга на първия и майка на втория) е закупила това лозе от Анастасия Рангелова с НА № 74, том. V, per. № 5232, дело № 205/2001г. и го е продала на Ирена Йорданова Лилова с НА № 163, том V, per. № 4557, дело А/270 от 2004г., поради което нямат нищо общо с процесния имот. Поддържат също, че мястото не е могло да бъде земеделски имот, тъй като е било много каменисто и в него не е било възможно отглеждането на земеделски култури. И.П. заявява, че имоти 508, 509, 510 и 511са били собствени на Пено Гешков. Той и синовете му (Р. и В.) нямат отношение към „органите по земеразделянето”, които са определили такива граници на имотите, поради което не следва да бъде търсен за разноски.

Ответникът М.С.С. в отговора си твърди, че с решение № 25РГ от 20.04.1999г. на ОСЗ - гр.Монтана само е признато правото на възстановяване на собствеността на имотите, бивша собственост на И. Каменов Атанасов в стари реални граници и че наследодателят на ищцата не е имал нива, граничеща с неговото лозе.

Ответниците Л.Г.Т. и С.В.Г., чрез пълномощника си адв. Й. А., твърдят, че с Решение № 25РГ от 20.04.1999г. на ОСЗ Монтана, по преписка с вх. № 25349/27.02.1992г. само са определени земите, които подлежат на възстановяване, без да са посочени границите и съседите, поради което не може да се твърди, че част от претендирания имот попада в имот, възстановен по реституция на друго лице, както и че не е ясно дали това решение е влязло в законна сила, за да предизвика и съответните последици от това. Поддържат, че решението на което се позовава ищцата, е нищожен административен акт, тъй като не е подписано, а само е подпечатано с печата на ОСЗ Монтана и е заверено от лице, без да е посочено в какво качество се подписва, което е  нарушение на чл.40, ал.4 (отм.) ППЗСПЗЗ, чл. 60а от ППЗСПЗЗ и чл.15, ал.2, т.6, изр.2 от ЗАП /отм./, поради което моли съда по реда на косвения съдебен контрол да обяви неговата нищожност. Изтъкват, че Решение № РГ25/21.06.1999г. на ОСЗ Монтана е придружено със скица на имотите, поради което има силата на констативен нотариален акт, както и че между наследниците на Симеона Димитрова Пешова е извършена доброволна делба, като в техен дял е поставен имот с № 025020 с площ от 0,930 дка, а впоследствие с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том III, per. № 9274, дело № 313 от 29.05.2008г. на нотариус с peг. № 112, са прехвърлили собствеността на този имот на Мариета Славкова Първанова. Сочат също, че имотът посочен в исковата молба съгласно т.9 от Решение № 25РГ от 20.04.1999г. на ОСЗ Монтана, е втора категория, а имотите възстановени с Решение № РГ25/21.06. 1999г. на наследниците на Симеона Димитрова Пешова, са шеста категория, поради което не е възможно да има идентичност между тях. Молят съда да им присъди направените по делото разноски.

В отделна молба (л.235 от делото и 240 и сл. от делото) ответницата С.В.Г. „коригира” дадения от пълномощника й отговор, като заявява, че имотът, който е продаден на Мариета Славкова Първанова е собствен като наследствен само на Л.Г.Т.. Самата Г. не е участвала в продажбата, защото не наследява и по линия на майка си Анастасия Рангелова Анова (сестра на бащата на Л. – Георги Рангелов Анов). Последната се е разпоредила с имота през 2001 година в полза на сестра й Илонка В., която от своя страна продава имота Ирена Йорданова Лилова. Освен това, това лозе не е внасяно никога в ТКЗС.

Ответникът В.И. ***, чрез назначения му особен представител адв. Д. К., в отговора си оспорва предявения иск като недопустим. Твърди, че решение № РГ25 oт 21.VI. 1999 год., с което е въстановен на общата им наследодателка Симеона Петрова Пашова земеделски имот, се атакува след погасителната давност. Поддържа, че искът неправилно е насочен срещу него, като наследник на Илонка В., тъй като с НА № 163, т. V, per. № 4557, дело № 270/2004 год. на МРС Илонка В. и нейния сьпруг И. Петков са продали на Ирена Йорданова Лилова имота - лозе от 820 кв.м, парцел 19, масив 25, имот № 025019 в кв. Мала Кутловица, м. "Пръчов дол". Изтъква също, че решението, на което се позовава ищцата, е нищожен административен акт, тъй като не е подписано и е заверено от лице, без да е отразено в какво качество прави заверката - не е спазено изискването на чл. 15, ал 1, т. 6, изр. 2 от ЗАП /отм./, поради което моли съда да го обяви за нищожно. Наред с това сочи, че имотът, посочен в исковата молба с площ от 0,600 дка, находящ се в м. "Пръчов дол", възстановен с решение № 25 РГ от 20.IV. 1999 год. на ОСЗ-Монтана, е втора категория, а имотите на наследниците на Симеона Димитрова Пешова, възстановени с решение № РГ 25/21 .VI. 1999 година са шеста категория, поради което не може да има идентичност между тях.

 

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са и заключения по няколко съдебно – технически експертизи, включително е направена и почеркова такава. По делото са изискани и представени от ОС „Земеделие”, град Монтана  преписките, образувани по заявленията за възстановяване на спорните земеделски имоти. От доказателствата се установява следното :

 

Ищцата е наследник на И. Каменов Атанасов, б.ж. на град Монтана, поч.на 02.01.1981 година. По образувана преписка по заявление 25349 от 27.02.1992 година ОСЗ (тогава ПК) се е произнесла с решения както следва : на 20.04.1999 година признала и определила за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне върху общо пет имота. Със същия протокол (такава процедура е приложена и по всички представени по делото преписки) е отказала да възстанови други няколко имота, в т.ч. и процесния, с мотив, че ще бъдат възстановени в стари реални граници по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ, а за някои от тях собствениците ще бъдат обезщетени. На същата дата е издадено решение 25 РГ, с което правото на собственост върху тези земи е признато за възстановяване в стари реални граници и е възстановено в стари реални граници. На по – късен етап, след съответно идентифициране, ОСЗ е издавала поетапно нови решения за възстановяване на правото на собственост на всеки от посочените имоти, в които е посочвала съответните граници (отделно са налице решения и за обезщетение за земите по чл.10Б ЗСПЗЗ). При индивидуализиране на процесния имот, се установило, че последният попада върху части от имоти №№ 48489.26.508, 48489.26.509 и 48489.26.511, възстановени на ответниците като наследствени (с изключение на един, за който по – подробно по – долу). Пространствените предели на имота, индивидуализиран в стари реални граници като собствен на И. Каменов, бил заснет с проектен номер 48489.26.762.

По преписката е представена опис – декларация за членство в ТКЗС, от която е видно, че наследодателят на ищцата И. Каменов е внесъл в ТКЗС празно място с площ от 0.500 дка в местността „Пръчов дол”, която била със съседи Евлоги Аврамов и Пено Гешков (четливо копие на л.287 – 289 от делото).

 

Ответникът М.С. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 48489.26.511 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана. Имотът представлява лозе с площ от 0.885 дка. Този ответник се легитимира като собственик с Решение № 26АК от 14.04.2010 г., издадено по преписка вх. № 25875/21.04.2008 г. ОСЗ. За да издаде това решение, ОСЗ – Монтана се е позовала на решение по гр.д.538/2007 година по описа на РС Монтана, постановено по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Преди това решение ОСЗ е постановила друго по протокол 25П от 21.04.2008 година, с което е отказала да възстанови правото на собственост с план за земеразделяне с мотив, че ще бъде възстановено в стари реални граници. На същата дата е постановено Решение 25 РГ, с което на този ответник е възстановено право на собственост върху лозе с площ от 0.750 дка в местността „Пръчов дол”, в което не са посочени граници. Решението от 2010 година, според данните в преписката е издадено след идентифициране на имота. При това идентифициране заявеният и признат за възстановяване имот от 0.750 дка станал 0.885 дка.

В преписката липсват доказателства имотът да е внасян в ТКЗС или да е обобществяван по друг ред, каквото е едно от основанията за реституция на земеделски земи. От мотивите на решението, постановено по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ става ясно, че имотът е обособен след разделяне на по – голям имот, собственост на И. Кръстев Б., който продал частта преди много години на бащата на ответника. От изявления на този ответник в писмени молби до съда (л.220, л.285 и др.), както и от твърдение на процесуалния му представител в с.заседание от 21.01.2016 година е видно, че имотът е придобит 1973-1974 година и не е внасян в ТКЗС от родителите му.

Останалите ответници са наследници на Симеона Пешова, б.ж. на гр.Монтана, поч. на 28.06.1963 година. По образуваната преписка по заявление 25085/1992 година ОСЗ се е произнесла с решение по протокол 25 Б от 20.02.1995 година, с което е отказала да възстанови с план за земеразделяне правото на собственост върху два имота – лозе от 0.700 дка и друг имот от 0.800 дка- в местността „Пръчов дол” с мотив, че последните ще бъдат възстановени в стари реални граници по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ. Идентично решение ОСЗ е постановила и в протокол 25Б от 11.01.1999 година. На 21.06.1999 година ОСЗ с Решение РГ 25 е възстановила правото на собственост на наследниците на Симеона Пешева в стари реални граници в местността „Пръчов дол”, както следва : лозе от 0.825 дка – имот 025019 (кратък идентификатор 508 по КК) и лозе от 0.928 дка – имот 025020 (кратък идентификатор 509 по КК). Двата имота са съседни, имат по една граница един и същи полски път, а останалите граници са имоти на Кметство с.Мала Кутловица. Имот 025020 има за граница и още един полски път. В решението е записано, че се издава в резултат на проведена анкета и изменя и допълва Решение 25 РГ от 25.09.1998 година, което НЕ Е приложено в преписката.

По преписката е представена декларация за притежаваните непокрити земеделски имоти, според която Симеона Пешева притежавала (неизвестно към кой период) два имота в местността „Пръчов дол” – лозе от 0.700 дка и пустеещо място от 0.800 дка (и за двата имота не са посочени граници).

От показанията на разпитаните свидетели в с.з. на 21.01.2016 година се установява следното: = Св.Севда Константинова твърди, че имотите на ответниците, наследници на Симеона Пешова всъщност са били на дядо й Петър Гешков или дядо Пено, както го знае (Симеона и Петър са брат и сестра – л.333 от делото); потвърждава, че спорният имот преди образуване на ТКЗС е бил в съседство с имота на дядо й и е бил собствен на наследодателя на ищцата И. Каменов; той го имал по наследство – години наред имота бил предаван по наследство; посочва имот 508 като имот на дядо Пено; за имот 579 твърди, че било път, който завивал и достигал до имота на дядо й; имотът на И. Каменов бил точно на завойчето на пътя; твърди, че към момента на образуване на ТКЗС имота на И. Каменов е имал за съседи Евлоги и Тодор, който бил чичо на И.; Петър Гешков бил съсед на И., ако не се счита пътя, който ги разделя. = Св.Милчо Луканов твърди, че бил колега с И. Каменов, също има имот в местността и познава добре спорния имот; твърди, че имота на И. Каменов и Петър Гешков ги делял път, който сега не съществува, тъй като бил заграден преди една /две години; пътят минавал покрай имота на Б. и М.С.; имотът И. имал по наследство преди ТКЗС, а сега се владее от ищцата. = Св.Венета Митова твърди, че също познава процесния имот, тъй като притежава наследствен такъв в близост, който посещавала и преди образуване на ТКЗС; твърди, че И. Каменов имал имота по наследство от баща му и така се предавал имота по наследство; към 1956 година имотът граничел с имота на нейния чичо Евлоги, който пък граничел с техния имот(дъщеря е на Тодор, а Тодор и Евлоги са братя); имотът, който се обработва сега от К. е същия, който И. Каменов е притежавал към момента на образуване на ТКЗС; Петър Гешков също бил съсед, но между неговия имот и този на И. Каменов имало път; пътят съществувал до миналата година.

По делото е представена и преписката за възстановяване на собствеността на Евлоги Аврамов. От нея е видно, че на последния е възстановено правото на собственост върху имот 025021, а по КК ПИ с кратък идентификатор 512, който граничи с имота, претендиран от ищцата.

 

Разпитани са още свидетелите Страшимир Филипов и Рангел Цветков. Първият заявява, че знае за един имот на И. Каменов със съседи Софрон – шофьор на линейка и „по – нагоре баба ти Райна”. Имота на Мислиевите го знае, но не е сигурен дали е техен или не, но мисли, че няма граница с имота на И. Каменов. Имотът на Петър Гешков бил по – надолу от имота на св.Рангел Цветков, но и тоя имот не бил на Рангел (л.354-355). Другият свидетел твърди, че има имот, който закупил Милена, жена на Петко Първанов, но и собствениците и наследниците починали; не уточнява кога е закупил и кои са му съседи, но твърди, че познава Б., който си гледал добре мястото и М.С. и още една жена, която много работи; никой друг не познавал, всичко било пустеещо.

По делото е изготвено заключение (основно и допълнително) от в.л.Й.Лазарова, което е оспорено от ответниците. Според вещото лице, направило анализ на представените по делото преписки за възстановяване на собствеността, както и съпоставило имотите с представени по делото аерофотоснимки, правени към 1957, 1961 и 1993 година, към 1957 година процесният имот има ясни очертания и е обособен от път 579 и редица дървета и храсти. Ясно изразен е и съседния имот 512 на Евлоги Аврамов. Имоти 508 и 509 се отличават по начин на обработка от имоти 510 и 511. Според вещото лице границите на процесния имот са: от югоизток път (сега 579), от югозапад – редица дървета и храсти, от североизток път, обозначен по приложение 3а към заключението с АВСD и от северозапад ясно изразена граница и разлика в начина на обработване. При сравнение на имотните граници между отделните аерофотоснимки се установява съвпадане на границите на процесния имот за целия период до 1993 година, когато част от растителността е изсечена и съществуващия на североизток път АВСD, сочен и от свидетелите се очертава ясно. От снимките личи още, че процесния имот не е част от имоти по сега действащата КК 508, 509 и 511. Отделно вещото лице е посочило и отразило границите на имотите, изхождайки от разпоредбата на чл.18а ППЗСПЗЗ за трайни белези на място. Стигнало е до заключение, че границите на спорния имот съвпадат с границите на имота, както се владее към настоящия момент от ищцата; не съвпадат с границите на имоти 508, 509, 510 и 511 по КК. За да достигне до тези изводи, вещото лице е използвало за ориентир три елемента върху терена и три елемента, за които има координати, поради факта, че липсва информация за мащаба на аерофотоснимката. Данните от аерофотоснимката по използвани за ориентир три безспорни елемента, са наложени върху цифровия модел на кадастралната карта и така е достигнало до посочените по – горе заключение (разяснения, дадени в съдебно заседание от 24.03.2016 г. л. 388 от делото).

 

Делото е образувано пред РС – Берковица, след като всички състави от РС – Монтана са се отвели от разглеждане на делото. Към момента на разпределянето му на настоящия състав, делото е било разглеждано от различни състави на РС – Монтана, които са се произнасяли в множество открити и закрити съдебни заседания. Уважавани са всякакви доказателствени искания на страните, в т.ч. са приемани допълнително писмени доказателства, разпитвани са допълнително свидетели, назначавани са съдебно – почеркова експертиза на писмен документ, приет в незаверено копие в 3/4 съдебно заседание; назначена е повторна експертиза, но е дадена възможност само на една от страните да постави въпроси към  вещото лице, заобикаляйки преклузията на чл.133 ГПК и факта, че експертизата е повторна; назначена е тройна експертиза и са определени три вещи лица, независимо, че неколкократно някои от тях са заменяни, а в крайна сметка заключението е изпълнено само от едно вещо лице неясно защо. Към момента на разпределяне на делото на този състав всички тези действия вече са били извършени и за съда остана единствено да изслуша назначените експерти.

По разбиране на настоящия състав единствено доказателственото искане, направено от адв.Д.К., особен представител на В.П. за разпит на свидетели (св.Филипов и Цветков), е направено своевременно. Тъй като настоящият състав не е обявил на страните виждането си, че част от доказателствата са събрани извън сроковете по чл.133 и 147 ГПК, то на този етап вече не може и да направи това, тъй като недопустимо ще постави страните в процесуална изненада. Затова съдът ще посочи и обсъди накратко и останалите събрани по делото доказателства.

         В опис – декларацията за членство в ТКЗС наследодателят на ищцата посочил един от съседите Пено Гешков. Един от ответниците е представил опис – декларацията на Петър Гешов, от която е видно, че за съсед на имота си в местността „Пръчов дол” не е посочил И. Каменов. За оспорване на това възражение е допуснат преразпит на свидетелката Севда Константинова – внучка на Петър Гешов. Тя заявява, че дядо й имал няколко имота в тази местност. Имот от около 1.000 дка продал на Гераско Цеков и още едно лице (посочила имот 507). За тази продажба бил съставен договор, който тя предоставила на ищцата, за да го представи по делото (л.454). В него като свидетел бил посочен И. Каменов – съсед от югозападната страна на имота. Имал и други около 5.000 дка земя – и лозя и необработени места, но не всички е включил в ТКЗС. Допуснат е разпит и на св. Христо Христов, който заявява, че помни много добре имотите от времето на включването им в ТКЗС; че дядо Петър отделно имал и нива около 1.500/2.000 дка, която после била занемарена, а в последствие засадена с лози; имота на ответниците бил пустеещо място, поляна, на която оставяли съдовете за гроздето, а отделно имало и лозе, садено от дядо Петър. Представен е и въпросния договор в копие, поради липса на възможност за представяне на оригинал. Изготвена е съдебно – почеркова екпертиза, в която вещото лице е категорично, че подписите, поставени под договора са копия от подписите на лицата И. Каменов, Петър Гешков и Гераско Цеков. Допусната е повторна тройна експертиза, изпълнена обаче само от едно вещо лице по въпроси, различни от първоначално поставените, формулирани от процесуалния представител на част от ответниците след като съдът е допуснал експертизата. Заключението на вещото лице М.Ч. е изслушано в съдебно заседание на 02.11.2017 година (приложено е на л.605 и сл. от делото на РС – Монтана). Последното заявява, че е възможно в различни решения да бъде посочвана различна категория на земята, като разликите идват от самите заявления – хората са попълвали данните каквито ги помнят или каквито са към момента на подаване на заявлението; категорията на земята след влизане в сила на ЗСПЗЗ е различна от категориите, определени по – рано; единичните аерофотоснимки не позволяват коректно съвместяване с КВС или КК и замерване; могат да служат само за идентифициране на оврази, вододели, като в някои случаи посредством различните култури на терена, могат да се определят и границите; във всички случаи могат да се идентифицират пътища и пътеки; при оглед на място и отделно от справка по КВС и топографските карти на град Монтана от различни периоди – преди и след образуване на ТКЗС  - установява, че на терена съществува път, затворен с врата, който обслужва имоти 508, 509, 510, 511 и 512 и който откроява процесния имот от северната страна; особено добре е изразен пътя(при направените справки) югозападно от имоти 508, 509 и 511 на АФСн от летене 1993 година (л.375) между точки ABCD; ясно се очертава завоя в северозападна посока и продължението му в същата посока.

 

         На първо място се прави възражение за недопустимост на предявения иск. Възраженията са в следните насоки : на ищцата било само признато, но не било възстановено право на собственост, а спор за материално право е налице когато един и същи имот е възстановен на две и повече лица; решението на ОСЗ, на което се позовава ищцата е нищожен административен акт, тъй като не е подписан.

         Съдът намира тези възражения за неоснователни. Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим всякога, когато е налице конкуренция между две и повече лица по отношение на правото да им бъде възстановен един и същи имот. ТР 1/1997 година постановява, че оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Производството е допустимо и при приключила процедура по възстановяване на собствеността, като влязлото в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ще е основание за промяна на решението, с което е възстановена собствеността по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Освен това, ОСЗ – Монтана е постановявала идентични решения и по отношение на ответниците и едва след индивидуализиране на имотите и издала решенията, с които те се легитимират в момента като носители на правото на собственост. Ясно е, че след като при индивидуализация на имота на ищцата е установено, че попада върху вече възстановени имоти, няма как ОСЗ да издаде решение, в което да посочи номер на имота и негови граници. Именно в това се състои и спора между страните.

         Основателно е обаче възражението, направено от процесуалния представител Й.А., касаещо формулирания към съда петитум. След като са въведени ясни и конкретни твърдения за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот на наследодателя на ищцата, последната е отправила към съда следното искане : да признае по отношение на ответниците, че към момента на обобществяване на земеделските земи и внасянето им в ТКЗС собственик на имота е бил И. Каменов Атанасов, а след неговата смърт имотът е собственост на неговите наследници. Така формулирания петитум действително сочи на извод, че ищцата е предявила както специален установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, така и установителен иск по чл.124 ГПК, чрез който да установи, че вече тя е собственик на имота. Съединяването на двата иска е недопустимо. Най – малкото правен интерес от установяване принадлежността на правото на собственост към настоящия момент ищцата би имала по отношение на сегашните собственици на имота, а не по отношение на наследниците, на които е възстановено правото на собственост, доколкото по делото са налице доказателства, че е собствеността е преминала в патримониума на трети лица. Ето защо производството следва да бъде прекратено по отношение на искането съдът да признае за установено, че след смъртта на И. Каменов, собственик на имота е ищцата К.Ц.. В останалата част е налице напълно редовна искова молба, съдържаща ясно формулирани твърдения и съответстващо на тях искане за съдебна намеса, от които съдът извежда основанието на предявения иск – чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

         Пасивно легитимирани по този иск са наследниците, на които е възстановена собствеността върху процесния имот. Спорът е за това кой от наследодателите е бил собственик на имота към момента на включването му в ТКЗС или обобществяването му на друго основание. С това съдът отговаря на онези ответници, които са заявили, че не са собственици и са поискали по отношение на тях производството да бъде прекратено.

 

         От съвкупния анализ на подробно изброените по – горе доказателства, събрани в производството, съдът обосновава извод за основателност на предявения иск.

Специалният установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ предполага ищецът да докаже правото на собственост на наследодателя си по отношение на конкретен имот и към конкретен момент. Спорът за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС е обусловен от правото на възстановяване на собствеността. По делото са налице безспорни доказателства, че наследодателят на ищцата И. Каменов е заявил членство в ТКЗС с имот - празно място с площ от 0.500 дка в местността „Пръчов дол”, която била със съседи Евлоги Аврамов и Пено Гешков. От показанията на разпитаните св. Севда Константинова, Милчо Луканов и Венета Митова, които съдът кредитира като пресъздаващи преки лични възприятия за относими към производството факти, се установява, че имотът е бил наследствен на И. Каменов; предавал се в рода им 40-50 години преди образуване на ТКЗС; обработвал се от Каменов и семейството му включително и след коопериране на имота. Установява се, че имотът се намирал до съседи Евлоги Аврамов, Пено Гешков (ако не се брои пътя – според показанията на свидетелите), точно на завоя на пътя (кратък номер 579). Три граници и площ са достатъчно елементи за индивидуализиране на имот. Процесният имот е посочен на скица – проект на л.10 от делото като имот с проектен номер 762. Така, както е отразен на скицата, се посочва и от свидетелите като имота, който бил собственост на И. Каменов. Съседите на този имот са както следва : имот 512 – възстановен на Евлоги Аврамов; имот 579 – път. Този път прави остър завой в посока северозапад и свършва в имот 508. Свидетелите са категорични, че имотът на И. Каменов бил точно на завойчето на пътя и че този път отделял имота на И. Каменов от имота на Пено Гешков. За имот на Пено Гешков свидетелите сочат поредицата 508, 509. Свидетелите сочат още, че пътят разделял имота на Каменов, от този на Гешков достигал до имота на Евлоги (512), както и че пътят съществувал до преди една /две години, когато бил заграден. По отношение на пътя (579) и двете лица са категорични, че съществува на място и че представлява северна граница на спорния имот, като го отделя от имоти 508, 509. Следва да се отбележи, че заключенията на двете вещи лица в тази част са непротиворечиви. Разположението на пътя като граница на спорния имот, отграничаваща го от имоти 508, 509 се установява както на място, така и при налагане на АФСн с КВС. В.л.Ч. е заявил, че по единични снимки не може да се определи площта, но е възможно да бъдат очертани граници на отделни имоти и като пример е дал именно ясно изразения път 579. Такова е и заключението на в.л.Лазарова, която изрично е заявила, че площта не може да бъде определена при налагане на снимките с картата, тъй като липсват данни за мащаба им, но при вземане за отправна точка на три безспорни елемента от терена, могат да се определят граници по видими слогове, разлика в оцветяването от различното обработване и т.н. Имот 512 и  път 579, който завива и продължава в северозападна посока, определят три граници на спорния имот и служат за индивидуализацията му. Площта на очертания имот е 0.501 дка, т.е. колкото е заявена за възстановяване и колкото е декларирана за внасяне в ТКЗС. Ето защо съдът намира за доказано правото на собственост на И. Каменов към момента на образуване на ТКЗС върху терена, обозначен на скица – проект като имот с проектен номер 48489.26.762.

Този имот попада върху части от имоти 508, 509 и 511, за които ответниците притежават решения за възстановяване на собствеността, както следва: върху имот 508 със 164 кв.м; върху имот 509 със 109 кв.м и върху имот 511 със 170 кв.м.

По разбиране на настоящия състав, ищцата проведе успешно пълно и главно доказване като не само установи правото на собственост на наследодателя си към момента на ТКЗС, възникнало на основание наследство и давностно владение, но и отрече собствеността на наследодателя на ответниците и на М.С. върху спорната част от имота. Както бе споменато по – горе, спорът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ предполага конкуренция на правото на собственост между двама и повече негови носители и то към определен минал момент. Този момент е внасяне на земеделската земя в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. За процесния случай това е 1956 – 1957 година. (Правно нелогично е направеното възражение от един от процесуалните представители на страните, че по делото не било ясно кой е момента на образуване на ТКЗС в с.Мала Кутловица. Такова възражение би било резонно, ако спорът беше между действителния собственик и лицето, което е внесло земята в ТКЗС). Спорът касае правото на възстановяване на собствеността. Следователно, за да бъде възстановена собствеността, следва преди това да е била отнета.

 

„Законът за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира реда за възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. То обхваща земите, включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, одържавените по отменения чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите земеделски земи, неправомерно отнетите земи или земи, отстъпени безвъзмездно от гражданите на ТКЗС или на държавата по реда на 651-во разпореждане на Министерския съвет от 11 октомври 1950 г. - чл. 10, ал. 1-4 от ЗСПЗЗ. Обект на възстановяване са и земеделските земи, безвъзмездно включени в държавния горски фонд с изключение на горите със специално предназначение и земите, одържавени на основание чл. 2 от Закона за горите и преобразувани в земеделски земи - чл. 10,ал. 5 и ал. 9 от ЗСПЗЗ. Същото се отнася и за дворните места, стопанисвани от селскостопански организации в заличени или изоставени населени места като земеделски земи, както и за земи на ТКЗС или ДЗС в строителните граници на населените места с изключение на законно застроените - чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ. На възстановяване подлежат земите, с които са оземлени граждани по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и увредените земеделски земи - чл. 10, ал. 10 и ал. 11 от ЗСПЗЗ.

С посочените разпоредби законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. То се осъществява с решение на общинската поземлена комисия на основание чл. 14,ал. 1 от ЗСПЗЗ. С решение по чл. 18ж,ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската поземлена комисия възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ комисията възстановява собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне.

Възстановяването се отнася както за кооперираните, така и за одържавените земи. След реалната им индивидуализация се възстановява собствеността на гражданите и отпадат правата на държавата върху тези земи.”

 

         Липсата на която и да е от предпоставките за възстановяване правото на собственост на земеделската земя, прави възстановеното право непротивопоставимо на действителния собственик, чийто имот е бил включен в селскостопанска организация.

 

         По отношение на ответника М.С.

 

         Този ответник признава, а са налице и достатъчно доказателства в тази насока, че към момента на образуване на ТКЗС нито той, нито наследодателите му са притежавали имот 511. Лозе с площ от около 1.500 дка било закупено от родителите му и И.Б. около 1970 година от Райна Гешкова, съпруга на Петър Гешков, като по – късно било разделено. По настоящем Б. е собственик на имот 510, а той на 511. За да се сдобие с документ за собственост, С. предявил права в съдебно производство с предмет чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.  Определено бил информиран за площта на имот 511 – тогава земя по чл.19 ЗСПЗЗ, защото поискал да му бъде възстановено право на собственост върху 0.750 дка (половината на 1.500 дка), което да е идентично с имот 511 с площ от 0.855 кв.м. Въз основа на решението, ОСЗ издала и съответното решение.

         За С. не са били налице предпоставки за възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ:1.собствеността върху този имот не е обобществявана – доказателство за това е, че към 1970 година тя е била в свободен граждански оборот и 2.не е отнемана от С. или от негов наследодател – той и не твърди обратното.

         Заявеният факт, че имот 511 и 510 (закупени през 1970 година като общ имот от 1.500 дка) е закупен от Райна Гешкова – съпруга на Петър Гешков е в подкрепа на показанията на свидетелите, че поредицата 508, 509 и в частност 510 и 511 - лозя са били имоти на Петър Гешков, които последният не е внесъл в ТКЗС. Косвено свидетелство за това е и опис – декларацията му за членство, от която е видно, че е внесъл само две ниви.

         Следователно, решението за възстановяване на собствеността на М.С. е непротивопоставимо на правото на наследодателя на ищцата.

 

         По отношение на останалите ответници като наследници на Симеона Пешева

 

         Пред компетентния реституционен орган на земеделска земя – ОСЗ, наследниците на Симеона Пешева са установили нейното право на собственост с декларация за притежаваните непокрити имоти. Липсват доказателства Пешева или Анова (лицето е с различни имена в различните документи) да е внасяла в ТКЗС имоти, нито пък от декларацията е видно, към кой момент удостоверява Пешева да е притежавала такива имоти. В нея липсва информация и за границите на претендираните имоти. В тази връзка са налице признания на част от наследниците й, направени в отговорите на исковата молба, според които признания имоти 508, 509, 510 и 511 са били на Пено Гешов и това лозе никога не е внасяно в ТКЗС. По изложените по – горе съображения, следва да се приеме, че решението за възстановяване на собствеността на наследниците на Симеона Пешева, респ. правата на последната, са непротивопоставими на правото на наследодателя на ищцата.

 

         От процесуалните представители на ответниците се правят още няколко възражения, които съдът е длъжен да обсъди:

         Категорията на спорния имот е посочен като шеста категория, докато техните категории били втора. Следователно не е налице идентичност на имота на наследодателя на ищцата и тази на ответниците. – Както е разяснило и в.л.Ч. в заключението си, възприето без оспорване от страните в производството, категоризацията на земята е била съвсем различна от времето на кооперативното й обработване, преди това и след влизане в сила на ЗСПЗЗ. В заявленията до ОСЗ лицата са вписвали различни категории. Имотът е посочен като втора категория в опис – декларацията за членство в ТКЗС и с такава категория е посочен и в заявлението за възстановяване на собствеността. Категорията е пренесена и в решението. В декларацията например за притежаваните от Симеона Пешева непокрити земеделски имоти няма данни за категорията на земята. Освен това в Решение по Протокол 25Б от 11.01.1999 година, в което е вписано, че ОСЗ отказва да възстанови правото на собственост с план за земеразделяне конкретно на имоти 508 и 509, тъй като ще ги възстанови в стари реални граници, тези имоти са посочени да са втора категория (л.166 от делото). Шест месеца по – късно, когато е издадено Решение РГ 25 от 21.06.1999 година същите имоти са посочени да са шеста категория.

 

         Прави се възражение, че в декларацията на Евлоги Аврамов (имот 512) И. Каменов не бил посочен като съсед. Декларацията обаче, не съдържа изчерпателно посочване на съседите. Достатъчно е, че към момента имот 512 е възстановен в стари реални граници на Евлоги Аврамов, който е посочен като съсед на И. Каменов (вж.Решение на ОС Монтана в.гр.д.180/2017).

 

         Такова възражение се прави и като се представя опис – декларацията за членство в ТКЗС на Петър Гешков – не е посочил като съсед на имотите си И. Каменов. Както бе отбелязано по – горе, имоти 508 – 511 са били лозя и празно място(показанията на един от свидетелите). В представената опис – декларация (л.315 от делото) са посочени две ниви – трета категория, които явно, че не са лозята, за които се спори. По разбиране на съда, самият факт на представяне на тази декларация (представена е и извън всякакви срокове по мнение на този състав) и противопоставянето й на ищцовата теза за съседите на процесния имот, съдържа в себе си признание на факта, че не Симона Пешева, а именно Пено Гешков е бил собственик на съседния имот към момента на образуване на ТКЗС.

 

         При този анализ на доказателствата и направени изводи, съдът намира, че предявения иск е основателен, поради което

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Г.Т. с ЕГН **********,***, И.П.И. с ЕГН **********,***, Р.И.П. с ЕГН **********,***, В.И.П. с ЕГН **********,***, С.В.Г. *** и М.С.С. с ЕГН **********,*** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на И. Каменов Атанасов с ЕГН **********, бж на гр. Монтана, починал на 02.01.1983 г., към  момента на образуване на ТКЗС по отношение на имот с площ 0.500 дка, втора категория, находящ се в землището на махала Мала Кутловица в местността „Пръчов дол", заключен между имот № 48489.26.582 - на юг, имот № 48489.26.512 - на запад, имоти №№ 48489.26.511, 48489.26.509 и 48489.26.508 - на север и имот № 48489.26.508 - на изток и отразен на проекто-скица № 9528/16.11.2012 г. на СГКК - град Монтана като имот с проектен № 48489.26.762.

 

ОСЪЖДА Л.Г.Т. с ЕГН **********,***, И.П.И. с ЕГН **********,***, Р.И.П. с ЕГН **********,***, В.И.П. с ЕГН **********,***, С.В.Г. *** и М.С.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ  на К.И.Ц. с ЕГН **********,*** на правените в производството разноски в размер 3101.34 лева.

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на заявеното искане да бъде признато, че след смъртта на И. Каменов Атанасов имот с проектен № 48489.26.762 в землището на  Мала кутловица, Община Монтана е собственост на наследниците му, като НЕДОПУСТИМ.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред OС-Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: