Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 16.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 24 януари..………………………………………… през две хиляди и осемнадесета година……………...………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….………………………..…………………….гр.дело 335 по описа за 2017г……….……..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл.108 и 109 от ЗС.

Предявен е иск от С.Т.В. и Р.Б.В., по който са конституирани като ответници Я.Д.Я., С.И.Я., Д.Я.Б., А.И.Б., А.Я. Денкова, Д.Я.Д. и П.Н.Ж..

Ищците твърдят, че са съпрузи и собственици на ПИ с идентификатор 12961.36.32 по КК на гр. Вършец, който представлява ливада в местността „Редежо” с площ от 523 кв.м. при съседи: 12961.36.818, 12961.36.276 и 12961.36.31. Имотът закупили от ЕТ „Петър Д.”, който от своя страна го закупил от Община Вършец. Твърдят, че процесният имот представлява земеделска земя и  е внесен в ТКСЗ, но собствеността му не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ и след влизане в сила на КВС на основание чл.19 ЗСПЗЗ е станал собственост на Община Вършец. Твърдят още, че процесният имот бил даден за лично ползване на бащата на ответника Д.Я.Б., който през 70-те години на миналия век построил незаконно в имота жилищна сграда и второстепенни постройки. Молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на процесния имот и ги осъди да им предаде владението, както и да премахнат незаконно построените в имота жилищна сграда с идентификатор 12961.36.32.1 със застроена площ 62 кв.м. на един етаж и второстепенни постройки. Претендират и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Я.Д.Я., С.И.Я., Д.Я.Б., А.И.Б., А.Я. Денкова, Д.Я.Д. и П.Н.Ж. чрез назначения им процесуален представител оспорват иска. Въвежда твърдение, че имотът е владян повече от 40 години и е придобит по давност.

 

         В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат твърденията си и развиват подробни доводи за основателност на предявените искове. Поддържат тезата си и ответниците чрез процесуалния си представител. Специално по иска с правно основание чл.109 ЗС развиват доводи, че последният не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. От анализа им се установява следното:

         Ищците са съпрузи. На 25.04.2016 година закупили недвижим имот  -  ливада в местността „Редежо” с площ от 523 кв.м. в землището на град Вършец, при съседи: 12961.36.818, 12961.36.276 и 12961.36.31. Сделката е материализирана в НА 262, н.д.180 по описа на Нотариус Огнян Каменов за 2016 година.

         Праводателят им Петър Д., действащ като едноличен търговец, придобил имота на основание покупко – продажба от Община Вършец, материализирана в договор от 21.07.2015 година. За имота е бил налице АЧОС 513/2014 година, съставен на основание чл.2, ал.1, т.3, чл.3, ал.3 и чл.5 ЗОС.

         От показанията на разпитаните свидетели и от заключението на вещото лице е видно, че имотът е земеделски; включен в ТКЗС; внесен за коопериране от Коно Видолов Панайотов. Имотът е предоставен за ползване на Я.Б. – баща на ответника Дено Я.Б.. В него последният изградил ковачница, където упражнявал занаятчийска дейност, а в последствие заживял там със семейството си. Постепенно в имота изградили още две постройки на допълващо застрояване – за отглеждане на животни и склад, както и масивна жилищна сграда.

         Имотът не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е предоставен за управление на Общината по реда на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Със Заповед 104/23.09.2008 година на Областна дирекция „Земеделие” Монтана и протоколно решение 2 от същата дата, имотът е предоставен за актуване.

         За изградената в имота жилищна сграда с идентификатор по действащата кадастрална карта 12961.36.32.1 е издадено удостоверение за търпимост от Гл.Архитект на Община Вършец 2/09.02.2015 година въз основа на заявление от ответника Я.Д.Я., в което посочил, че къщата е построена през 1971 година. С НА 110, н.д.89 по описа на Нотариус Елена Петрова за 2017 година Я. Д.Я. е признат за собственик по давностно владение на посочената жилищна сграда.

         От заключението на вещото лице е видно, че за изградените в процесния имот сгради, включително и за жилищната сграда не е учредявано право на строеж, липсват строителни книжа и разрешения.

Няма спор между страните, че всички ответници живеят и ползват процесния имот.

 

         От така установените факти, съдът намира предявените искове за основателни.

         За да бъде уважен ревандикационния иск, следва ищците в производството да установят, че са собственици на вещта, както и че ответникът владее процесната вещ без правно основание. Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по наследяване или по друг, предвиден в закона ред. Установяването му в съдебно производство се реализира чрез доказване проявлението на транслативния ефект именно на заявеното правно основание. Затова съдът не се произнася изобщо по принадлежността на правото на собственост, а само на заявеното придобивно основание. Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако някой друг го придобие или собственикът сам се откаже от него. Затова и както е указано на страните в проекта за доклад по делото, при положителния установителен иск за собственост предмет на установяване в производството е и правото на собственост на ответника, доколкото цели да „отблъсне” претендираното от ищеца право.

         В конкретния случай ищците претендират права на основание сделка. Доказателство за възникналото в тяхна полза право на собственост е представения по делото НА 262, н.д.180 по описа на Нотариус Огнян Каменов за 2016 година. В производството последните доказаха правото на собственост и на праводателя си. Последният придобил имота чрез покупко – продажба на имот частна общинска собственост. Имотът пък е актуван като общински по реда на чл.19 ЗСПЗЗ – земеделска земя, която не е заявена за възстановяване в определените за това срокове. Дори и този последен елемент бе доказан – имотът е бил включен в ТКЗС; бил е собственост на Коно Панайотов Видолов, чийто наследници са заявили за възстановяване други имоти в тази местност, но не и процесния. Продажбата на имота като частна общинска собственост е извършена преди забраната за разпореждане с тези земи (ДВ, бр.100 от 18.12.2015 година; ЗИДЗОЗЗ - §14ПЗРЗСПЗЗ). Следователно ищците проведоха пълно и главно доказване на твърдението за придобито от тях право на собственост върху имота.

Ответниците не доказаха в производството в патримониума им да е възникнало право на собственост, което да е несъвместимо с претендираното и доказано от ищците право. В отговора е заявено, че повече от 40 години живеят в имота и го ползват, поради което съдът е възприел, че е налице твърдение за възникнало в тяхна полза право на собственост на основание давностно твърдение. Дал е указание да конкретизират кой кога е владял и в полза на кой от всичките владелци (някои са значително по – млади от 40 години) владението е трансформирано в право на собственост. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя  е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението  като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. Ответниците не ангажираха доказателства.

         Не са ангажирани доказателства и в насока на какво основание владеят имота. Фактът, че имотът, като земеделска земя, част от кооперативното стопанство, е предоставен за лично ползване на дядо им (само свидетелски показания в тази насока), не е годно правно основание, което релевантно да е противопоставимо на действителния собственик на имота.

         С оглед посоченото по – горе, следва да се приеме, че предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

         Както бе посочено по – горе, в имота има изградена масивна жилищна сграда и няколко постройки на допълващо застрояване. По отношение на тях ищците са предявили негаторен иск с искане да бъдат премахнати.

         В конкретния случай чрез предявения негаторен иск ищeцът защитава правата си на собственик. Правото на собственост може да бъде защитено, когато е налице „въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост” – арг. ТР 31/1984г. ОСГК. Чрез иска по чл.109 ЗС се защитава правото на собственост срещу всяко посегателство, което е :1.неоснователно, т.е. въздействието противоречи на установения правен режим; предприето е не по установения за това ред и 2.накърнява защитените чужди права; пречи на собственика, респ.съсобственика на имота да упражнява правата си в пълен обем. Съдържанието на понятието за неоснователно въздействие и за създадените пречки на собственика е доразвито в ТР 4/2015 година на ОСГК. При преценка на последното обстоятелство следва да се държи сметка и за вида на вещта и нейното предназначение.

        

         Ответникът Я.Д.Я. и съпругата му С.И.Я. се легитимират като собственици на изградената в имота жилищна сграда с идентификатор по действащата кадастрална карта 12961.36.32.1 с  НА 110, н.д.89 по описа на Нотариус Елена Петрова за 2017 година. По делото е представено и  удостоверение за търпимост от Гл.Архитект на Община Вършец 2/09.02.2015 година въз основа на заявление от ответника Я.Д.Я., в което посочил, че къщата е построена през 1971 година. За изграденото липсва учредено право на строеж, строителни книжа и разрешения – установено от заключението на вещото лице. Пак от заключението на вещото лице е видно, че масивната жилищна сграда е със застроена площ от 62 кв.метра; ковачницата е със застроена площ от 56 кв, метра; стопанска постройка за отглеждане на животни с площ от 15 кв.метра и още една второстепенна постройка с площ от 17 кв. метра. Цялото това „строителство”, разположено върху земеделска земя с трайно предназначение ливада с площ от 523 кв.метра, безспорно пречи на действителните собственици да упражняват правата си в пълен обем, в т.ч. и по предназначение на имота. Отделно от това, въздействието върху имота е и неоснователно. Изградените в имота сгради са незаконно построени. Незаконността на строителството не се „санира” с издаденото удостоверение за търпимост. Последното не представлява акт за узаконяване, тъй като разпоредбата на §16 ПЗР на ЗУТ е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство. Последната урежда статута на строежите от гледна точка само на техническите изисквания  за законност и търпимост и не лишава от възможността действителният собственик на имота да претендира премахването на построеното.

 

         С оглед на това съдът намира за основателен и предявения негаторен иск.

 

         При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от последните разноски по водене на делото.

 

         Предвид горните мотиви, съдът

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.Д.Я. с ЕГН **********, С.И.Я. с ЕГН **********, Д.Я.Б. с ЕГН **********, А.И.Б. с ЕГН **********, А.Я. Денкова с ЕГН **********, Д.Я.Д. с ЕГН ********** и П.Н.Ж. с ЕГН **********,*** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НА С.Т.В. с ЕГН ********** и Р.Б.В. с ЕГН **********,*** ВЪРХУ ПИ с идентификатор 12961.36.32 по КК на гр. Вършец, който представлява ливада в местността „Редежо” с площ от 523 кв.м. при съседи: 12961.36.818, 12961.36.276 и 12961.36.31.

 

ОСЪЖДА Я.Д.Я. с ЕГН **********, С.И.Я. с ЕГН **********, Д.Я.Б. с ЕГН **********, А.И.Б. с ЕГН **********, А.Я. Денкова с ЕГН **********, Д.Я.Д. с ЕГН ********** и П.Н.Ж. с ЕГН **********,*** ДА ПРЕДАДАТ на С.Т.В. с ЕГН ********** и Р.Б.В. с ЕГН **********,*** ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ ПИ с идентификатор 12961.36.32 по КК на гр. Вършец - ливада в местността „Редежо” с площ от 523 кв.м. при съседи: 12961.36.818, 12961.36.276 и 12961.36.31.

 

         ОСЪЖДА Я.Д.Я. с ЕГН **********, С.И.Я. с ЕГН **********, Д.Я.Б. с ЕГН **********, А.И.Б. с ЕГН **********, А.Я. Денкова с ЕГН **********, Д.Я.Д. с ЕГН ********** и П.Н.Ж. с ЕГН **********,*** ДА ПРЕМАХНАТ построените в имота жилищна сграда с идентификатор 12961.36.32.1 със застроена площ 62 кв.м. на един етаж и второстепенни постройки - ковачницата е със застроена площ от 56 кв, метра; стопанска постройка за отглеждане на животни с площ от 15 кв.метра и още една второстепенна постройка с площ от 17 кв. метра.

 

         ОСЪЖДА Я.Д.Я. с ЕГН **********, С.И.Я. с ЕГН **********, Д.Я.Б. с ЕГН **********, А.И.Б. с ЕГН **********, А.Я. Денкова с ЕГН **********, Д.Я.Д. с ЕГН ********** и П.Н.Ж. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ НА С.Т.В. с ЕГН ********** и Р.Б.В. с ЕГН **********,*** направените в производството разноски в размер на 1151.50 лева.

 

         Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :