Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 26.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 19 юни……………………………………………… през две хиляди и осемнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 131 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.977 по описа на БРС за 2017 година.

Ищците в производството “Агенция за събиране на вземания” АД, гр. София твърдят, че на 16.01.2015 година между тях и „Микро Кредит” АД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който и съгласно Приложение 1 от 09.06.2017 година е прехвърлено вземане към ответника по договори за паричен заем и допълнителни услуги към заем от 05.01.2017 г.   CrediHome + 1182-00015175. . Твърдят, че в изпълнение на изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия е направено уведомление до ответницата, изпратено по „Български пощи. По силата на сключения между ответника и „Микро Кредит” АД договор за паричен заем, с подписване на договора на ответника е предадена сумата от 1000.00 лева, която последният следвало да върне на 12 равни седмични вноски, всяка от които по 97.93 лева. В  общата сума е включена и договорната лихва, възлизаща на 175.16 лева. Съгласно клаузите по договора ответникът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 105.60 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 8.80 лв. За договора бил сключен и договор за застраховка. Според него заемодателят превел на застрахователното дружество сума в размер на 792.00 лева, а ответницата следвало да възстанови на заемодателя тази сума също на 12 равни месечни вноски, всяка от които 66.00 лева. Крайният срок за издължаване на всички задължения бил 10.01.2018 г. Ответницата не изпълнявала редовно и в срок задълженията си за плащане, поради което ищецът приел, че са налице условия да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, а върху всяко просрочено задължение, да начисли и лихва за забава, както следва : по договора за кредит – 94.81 лева, а по договора за допълнителни услуги – 72.41 лева. Периодът за начисляване на лихвите за забава посочва като 11.03.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда. Ищците предявили правата си в заповедно производство – ч.гр.д.977/2017 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 1000.00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 година до окончателното й изплащане, 49.63 лева договорна лихва за периода 10.02.2017 – 10.03.2017 година, 149.60 лева  по договор за допълнителни услуги, 748.00 лева неустойка при предсрочна изискуемост за периода 10.04.2017 г. – 10.01.2018 г., 94.81 лв. лихва за забава по договор за заем за периода 11.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението, 72.41 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 11.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението,

Предвид факта, че ответницата не е намерена за връчване на издадената заповед за изпълнение, на ищеца е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответницата вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата П.М.М.  не взема становище по предявения иск. Не се явява и в съдебно заседание.  Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл.239 ГПК – ответникът не е дал отговор на молбата в срока по чл.131 ГПК, не се явява в съдебно заседание, не е изразил желание делото да се гледа в негово отсъствие и са му разяснени последиците, както и възможността съдът да прекрати производството или да постанови неприсъствено решение.

От представените по делото доказателства се налага извод за  основателност на предявените осъдителни искове. Налице е договор за предоставяне на паричен заем и договор за предоставяне на допълнителни услуги. Ответницата не ангажира доказателства да е изпълнила задълженията си по двата договора в срок, поради което са налице предпоставки и за присъждане на неустойка съгласно клаузите по договора.

 

При този изход на делото ответницата дължи на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски, както и тези в заповедното.

По горните съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев, № 25, офис-лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от управителя Николина Тодорова Станчева срещу П.М.М., с ЕГН **********,*** за сумата от 1000.00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 година до окончателното й изплащане, 49.63 лева договорна лихва за периода 10.02.2017 – 10.03.2017 година, 149.60 лева  по договор за допълнителни услуги, 748.00 лева неустойка при предсрочна изискуемост за периода 10.04.2017 г. – 10.01.2018 г., 94.81 лв. лихва за забава по договор за заем за периода 11.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението, 72.41 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 11.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението - 30.11.2017 година, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 977/2017 година.

 

ОСЪЖДА П.М.М., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев, № 25, офис-лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от управителя Николина Тодорова Станчева сумата от 558.00 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 242.29 лева, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.977/2017 година.

        

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.977/2017 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ :