Р Е Ш Е Н И Е

ГР. БЕРКОВИЦА, 01.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия в публично заседание на 21 февруари…..………….………………………… през две хиляди и осемнадесета  година………..…………….………………в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.Ф.

 

при секретаря Св. Петрова……………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Ф.…..............................………….гр.дело дело 7 по описа за

2016 г…….…………..….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството по делото е за делба на недвижим съсобствен имот и се намира във фазата по извършване на делбата.

 

Предмет на делбата е ПИ с идентификатор 03928.513.21 по КК на гр. Берковица, с площ от 489 кв.м., с номер по предходен план 1917, кв. 169, парцел  ХIII, при съседи: 03928.513.43, 03928.513.44, 03928.513.20, 03928.513.22, 03928.513.24, ВЕДНО с построените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 03928.513.21.1, със застроена площ от 71 кв.м. и масивна лятна кухня

 Съдебната делба следва да бъде извършена между И.Ф.М., М.Б.М., М.Б.М. и Ц.Ц.М., като правата на последните в съсобствеността са определени с решението по допускане на делбата и са различни.

По делото е изискано становище за поделяемост на имота, изслушано са заключения по назначени съдебно – технически  и оценъчни експертизи.

 

         След преценка на материалите по делото, съдът намира за установено следното :

До делба е допуснат един недвижим жилищен имот. Правата на съделителите в съсобствеността са: 3/6 за Ц.М. и по 1/6 за всяка от съделителките И., М. и М. Младенови и възникват от наследяване. Последните са направили изрично искане да получат общ дял от съсобствеността. Съгласно становището на гл.архитект на Община Берковица, имотът е поделяем.

Съгласно теорията и трайната съдебна практика, когато броят на имотите е равен или по – голям от броя на съделителите и имуществената общност е реално поделяема, съдът я разпределя по два начина – чрез изготвянето и одобряването на разделителен протокол (чл.347 от ГПК) и теглене на жребий (чл.352 от ГПК) или чрез отреждане на дялове по реда на чл.353 от ГПК. Тегленето на жребий е принципен метод за разпределяне на допуснатите до делба имоти в определени от закона случаи. Този начин гарантира както равенството на страните в процеса, така и осигурява възможността, предвидена в чл.69, ал.2 от ЗН, всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. Съдът преминава пък към разпределение на дялове по реда на чл.353 от ГПК , когато е налице една от двете предпоставки – тегленето на жребий да е невъзможно (разлики в цените на имотите, неравенство в дяловете) или то да е много неудобно (напр. при извършени значителни подобрения от един от съделителите в отделен имот). По разбиране на съдебния състав тегленето на жребий и съставянето на дялове е неудобно, поради което следва делбата да бъде извършена чрез разпределение на наследствената маса по реда на чл.353 от ГПК. Това становище застъпват и съделителите. Неудобството от извършване на делбата чрез теглене на жребий се състои в това, че допуснатият до делба имот представлява двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с постройка на допълващо застрояване. Всеки от етажите представлява и е обособен в отделно жилище и представлява самостоятелен обект на право на собственост без допълнителни преустройства, съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице Л.П..Двата самостоятелни обекта в жилищната сграда притежават отделни идентификатори по КК на гр.Берковица съгласно схема-проект № 15-464517/21.09.2016г. и схема-проект № 15-464520/21.09.2016г. на СГКК Монтана, приети като доказателства по делото. Няма спор между страните, че жилището, находящо се на втори етаж се ползва от ищците, както и че жилището на първия етаж се обитава от ответника.

Така на ищците И.Ф.М., М.Б.М., М.Б.М., в общ дял при равни права, следва да бъде разпределен  в дял: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03928.513.21.1.2, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 03928.513.21 по КККР на гр.Берковица, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от ПИ с идентификатор: 03928.513.21 по КК на гр.Берковица, с площ от 489 кв.м., с номер по предходен план:1917, квартал 169, парцел XIII, при съседи: 03928.513.43; 03928.513.44; 03928.513.20; 03928.513.22; 03928.513.24, както и едно от помещенията на масивната лятна кухня като складово помещение.

         На ответника Ц.Ц.М. следва да бъде разпределен  в дял: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03928.513.21.1.1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 03928.513.21 по КККР на гр.Берковица, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от ПИ с идентификатор: 03928.513.21 по КК на гр.Берковица, с площ от 489 кв.м., с номер по предходен план:1917, квартал 169, парцел XIII, при съседи: 03928.513.43; 03928.513.44; 03928.513.20; 03928.513.22; 03928.513.24, както и едно от помещенията на масивната лятна кухня като складово помещение.

 

Стойността на допуснатия до делба имот според заключение № 2 на вещо лице Л.П. е 66 075лева. Стойността на първи жилищен етаж е 19 300 лева, а на втория – 23 919 лева. Стойността  на терена, на общите части на сградата, на сградата на допълващо застрояване е общо 22 856 лева. Като отчита стойността на дворното място и на постройката – допълващо застрояване, съдът намира, че за уравнение на дяловете И.Ф.М., М.Б.М. и М.Б.М. следва да заплатят на Ц.Ц.М. общо сумата от 2309,50 лева.

 

В първото по делото заседание от втората фаза на производството по реда на чл.346 ГПК ищците са претендирали да им бъдат заплатени от ответника, съобразно правата му в съсобствения имот, извършени без противопоставяне  на ответника М. ремонти и подобрения в процесния недвижим имот в 6 пункта, извършени от ищцата И.М. и нейния съпруг Ботьо М. – наследодател на останалите две ищци.

В същия срок ответникът е претендирал да му  бъдат заплатени от ищците, съобразно правата им в съсобствения имот, извършени със знанието и съгласието на ищците  подобрения в процесния имот в 25 пункта, извършени от ответника Ц.М..

 

С оглед на безспорно установената съсобственост върху процесния недвижим имот между страните по делото при права 1/2 общо за ищците и 1/2 за ответника и събраните по делото писмени и гласни доказателства за извършени от страните ремонти и подобрения в имота,  предявените искове се явяват като такива с правно основание чл.30 ал.3 изр.2 от ЗС, т.е.като искове за заплащане на припадащата се част от тежестите на общата вещ, в хипотеза, при която някой от съсобствениците не е изпълнил задължението си за участие в тежестите на общата вещ съобразно своята идеална част от нея и останалите съсобственици са ги покрили за своя сметка.

Понятието „тежести” включва, на първо място, необходимите разноски/ремонти/, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило (арг. от чл. 41 ЗС) и на второ място - полезните разноски/подобренията/ са разноските, направени за подобрението на вещта, в резултат на което, стойността й се е увеличила.

 

Ищците претендират да са извършили необходими разноски- ремонти по п.1,3,5 и 6 от молбата си по чл.346 от ГПК с цел запазване и поддържане на съсобствения имот и полезни разноски- по п.2 и 4 от същата.

Необходимите разноски са парично оценими разходи, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила. Те са наложителни и не увеличават стойността на вещта. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Критерият, от който се изхожда при тяхната квалификация, е обективна наложителност от извършването им – ако не бъдат направени при определени обстоятелства, вещта може да се повреди или изобщо да погине. За извършването на необходими разноски не е необходимо съгласието на останалите съсобственици. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици, съгл. чл.30, ал.3 изр.2 от ЗС, дължат възстановяване на направените разноски, съразмерно на частта си. Необходимите разноски се дължат в размера, в който действително са направени. т. е. дължи се стойността, която съсобственикът е заплатил към момента на извършване на разноските.

Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели Т.И., А.Ц., К.М., Г.Г. и В.А. установяват извършването на всички претендирани от ищците подобрения и ремонти, както и факта, че същите са извършени и заплатени от ищцата И.М. и съпруга й Ботьо М., чиито наследници са останалите две ищци. Същите свидетели  установиха, че извършените ремонти - на покрива на жилищната сграда, на лятна кухня, на външна канализация и такава в мазето  са били належащи и необходими, тъй като е имало течове от покрива и от канализацията, изгнили летви и счупени цигли на покрива на жилищната сграда и на лятната кухня и пр., т.е. установена по делото  е обективна наложителност от извършването на тези ремонти на общата вещ, за което не е било необходимо съгласието на ответника М..

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че претендирните подобрения  и необходими разноски  в съсобствения имот  от ищците не са били предприети уместно и в интерес на ответника М..

         Видно от събраните по делото доказателства правата на ответника като съсобственик на процесния недвижим имот произтичат от наследственото му правоприемство от неговия баща и наследодател Цветан М.М., поради което освен активите на това наследство, ответникът е приел и неговите пасиви и е пасивно легитимиран по предявените искове, като съсобственик на имота, в който са извършени претендираните подобрения и ремонти.

Съгласно приетата съдебно-техническа експертиза № 2 на в.л. Л.П. (л.108 -126) от делото, която съдът кредитира като по- пълна и детайлна и единствено НЕОСПОРЕНА от страните, необходимите разноски за извършените от ищците ремонти по п.1,3 и 6 от молбата им по чл.346 от ГПК  с цел запазване и поддържане на съсобствения недвижим имот са на стойност 5854,22 лева.

Съобразно правата на ответника Ц.М. от съсобствения имот, в който са извършени тези ремонти и които права са ½ идеална част, същият следва да заплати на ищците 2927,11 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Над този размер предявеният 4697 лв. иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Според ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС при извършване на подобрения от съсобственика в общия имот изразходваните средства могат да се претендират на различни основания.

Когато подобренията са били направени без да се вземе съгласието на останалите съсобственици за извършването им, полезните разноски могат да се претендират по реда на чл. 61 ал.2 ЗЗД, т.е. по правилата на гесцията, като специфичното тук е, че подобрителят ще може да претендира направените разходи до размера на обогатяването, т.е. не повече от размера, с който се е увеличил делът на всеки от останалите съсобственици.

Съдът намира, че претендираните от ищците полезни разноски/подобрения/ в съсобствения имот – изграждане на нов навес и циментови пътеки в двора са извършени при условията на чл.61 ал.2 от ЗЗД, т.е. без съгласието, но и без противопоставяне на ответника М..

Съгласно приетата съдебно-техническа експертиза № 2 на в.л. Л.П. (л.108-126) от делото, полезните  разноски – подобрения, претендирани от ищците  по п.2 и 4 от молбата им по чл.346 от ГПК  са на стойност 1854,78 лева.

Съобразно правата на ответника Ц.М. от съсобствения имот, в който са извършени тези подобрения и които права са ½ идеална част, същият следва да заплати на ищците 927,39 лева, до която сума искът се явява основателен и доказан, а за разликата до исковата претенция от 1150 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Претенцията от 1060 лева за архитектурно заснемане и одобрение на проект на жилищната сграда, съдът намира, че не може да бъде причислена нито към полезните, нито към необходимите разноски. По същество това са разноски, направени в производството, но ползващи в еднаква степен и двете страни. Именно то дава повод да се приеме, че всяко от жилищата на двата жилищни етажа представлява самостоятелен обект и е годен обект на право на собственост. Проектът бе представен в съдебно заседание на 17.05.2016 година. Това, че ответникът не бил получил копие, не е предмет на делото, нито пък променя извода на съда, че последният дължи заплащане на половината от тези разноски.

 

Съдът намира, че претендираните от ответника М. полезни разноски/подобрения/ в съсобствения имот, изброени в 25 пункта в молбата му по чл.346 ГПК, са извършени при условията на чл.61 ал.2 от ЗЗД, т.е. без съгласието, но и без противопоставяне на ищците, а не с тяхно знание и съгласие, тъй като по делото не се събраха доказателства в подкрепа на това твърдение на ответника М..

Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели К.М., В.М., С.А., В.Ш., Й.М. и Р.И. установяват извършването на всички претендирани от ответника М. подобрения и ремонти, както и факта, че същите са извършени и заплатени от същия.

Съгласно заключението на вещото лице приетата съдебно-техническа експертиза № 2 на в.л. Л.П.-л.108 -126 от делото, която съдът кредитира като по- пълна и детайлна, полезните  разноски – подобрения, претендирани от ответника М. по чл.346 от ГПК  са на стойност 11472,00 лева.

Съобразно правата на ищците Младенови от съсобствения имот, в който са извършени тези подобрения и чиито права са общо ½ идеална част, същите следва да заплатят на ответника М. 5736,00 лева, до която сума искът се явява основателен и доказан, а за разликата до исковата претенция от 17845 лв.- искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 Съдът намира, че при такова разбиране следва да бъдат уредени сметките между страните по повод съсобствения им имот. При прекратяване на съсобствеността съделителите дължат заплащане на ДТ в размер на 4% върху стойността на дяловете или всеки(ищците общо) по 1321,50 лева. Дължат заплащане и на ДТ върху уважения размер на претенциите им.

При такива мотиви, съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

 ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на И.Ф.М. с ЕГН **********,***, М.Б.М. с ЕГН **********,***, М.Б.М. с ЕГН **********,*** самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03928.513.21.1.2, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 03928.513.21 по КККР на гр.Берковица, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от ПИ с идентификатор 03928.513.21 по КК на гр.Берковица, с площ от 489 кв.м., с номер по предходен план:1917, квартал 169, парцел XIII, при съседи: 03928.513.43; 03928.513.44; 03928.513.20; 03928.513.22; 03928.513.24, както и едно от помещенията на масивната лятна кухня като складово помещение.

Стойността на този дял е  35 347.00 лв.

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Ц.Ц.М. с ЕГН **********,*** самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03928.513.21.1.1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 03928.513.21 по КККР на гр.Берковица, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от ПИ с идентификатор 03928.513.21 по КК на гр.Берковица, с площ от 489 кв.м., с номер по предходен план:1917, квартал 169, парцел XIII, при съседи: 03928.513.43; 03928.513.44; 03928.513.20; 03928.513.22; 03928.513.24, както и едно от помещенията на масивната лятна кухня като складово помещение.

Стойността на този дял е 30 728.00 лева.

 

ОСЪЖДА И.Ф.М. с ЕГН **********,***, М.Б.М. с ЕГН **********,***, М.Б.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.Ц.М. с ЕГН **********,*** сумата от 2309.50 лева за уравнение на дяловете в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение до датата на окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Ц.Ц.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Ф.М. с ЕГН **********,***, М.Б.М. с ЕГН **********,***, М.Б.М. с ЕГН **********,*** сумата от 3854.50 лева за извършени в имота подобрения, както и сумата от 530.00 лева за разноски, направени във връзка с производството, като отхвърля предявените искове над уважения размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА И.Ф.М. с ЕГН **********,***, М.Б.М. с ЕГН **********,***, М.Б.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.Ц.М. с ЕГН **********,***  сумата от 5736.00 лева за извършени в имота подобрения, като отхвърля предявения иск над уважения като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА И.Ф.М. с ЕГН **********,***, М.Б.М. с ЕГН **********,***, М.Б.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ общо в полза на държавата по сметка на ВСС ДТ в размер на 1321,50 лева за извършване на делбата и 154.18 лева за присъдените подобрения, както  и 5.00 лева ДТ при  служебно издаден изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА Ц.Ц.М. с ЕГН **********,***   ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВСС ДТ в размер на 1321.50  лева за извършване на делбата и 229,44 лева за присъдените подобрения, както  и 5.00 лева ДТ при  служебно издаден изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

Решението подлежи на вписване.

 

Препис от влязлото в сила решение се издава след представяне на доказателства за платени местни данъци и такси.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: