Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 09.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 19 юни….…………………………………………… през две хиляди и осемнадесета година……...……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел. ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н. Анреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр. дело 98 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 1023  по описа на БРС за 2017 година.

Ищците в производството „Теленор България” ЕАД, гр. София твърдят, че между тях и ответницата бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 28.05.2014 година с предпочетен номер 0890345615 за срок от 24 месеца по програма GLOBUL United 13,99. Твърдят, че за периода 01.08.2015 г. – 31.08.2015 г. ответницата не е изпълнила своите парични задължения в общ размер 15,78 лева.

На 21.03.2015 г. между мобилния оператор и ответницата е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0898370746 за срок от 24 месеца, с абонаментен план Резерв Стандарт 39,99. Ищците твърдят, че за периода 05.07.2015 г. – 04.09.2015 г. ответницата не е изпълнила своите  задължения за плащане на сума в общ размер 180,36 лева.

След предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя са издадени 5 броя фактури от 01.09.2015 г., 01.11.2015г., 05.08.2015 г., 05.09.2015 г. и 05.11.2015 г., включващи и неустойки за предсрочното прекратяване, съгласно условията в договорите. Въпреки отправената покана, ответницата не заплатила дължимата сума. Това дало повод на ищците да предявят правата си в заповедно производство – ч.гр.д.1023/2017 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 894,67 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2017 година до окончателното й изплащане. Поради подадено от ответника възражение в предвидения двуседмичен срок, ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендират осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Марияна Н.М.  взема становище за частична основателност на предявения иск. Признава за дължима сумата от 196.11 лева без да формулира твърдения защо именно тази сума признава за плащане, а останалата оспорва.

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч. гр. д. 1023/2017 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл. 410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

Не се спори между страните, че между тях е било налице валидно облигационно отношение по повод сключени два договора за предоставяне на мобилни услуги, посочени по – горе. Не се спори и обстоятелството, че за процесния период ответницата не е заплатила използвани от нея услуги в общ размер на 196.11 лева (15.78 лева за периода  01.08.2015 г. – 31.08.2015 по договор от 28.05.2014 година и 180.36 лева за периода 05.07.2015 г. – 04.09.2015 по договор от 21.03.2015 година). За тази сума е налице и признание от страна на ответницата. Оспорила е вземането за неустойка, като е заявила, че не било ясно как е формирана сумата.

Според условията в договорите, при незаплащане на дължимите суми за ползвани далекосъобщителни услуги, договорите се прекратяват. При предсрочно прекратяване, ответникът дължи неустойка в размер на сумата на месечните абонаментни такси до края на договора.

Договорът от 28.05.2014 година с предпочетен номер 0890345615 за срок от 24 месеца по програма GLOBUL United с месечна такса от 13,99 лева. Договорът от 21.02.2015 година за услуги с предпочетен номер 0898370746 е за срок от 24 месеца, с абонаментен план Резерв Стандарт и месечна такса от 39,99 лева. Към месец 09.2015 година ответницата преустановила плащане и по двата договора, които са прекратени през м.11.2015 година. Така по първия договор дължимата неустойка е 95.57 лева, а по втория – 602.96 лева (по втория напрактика ответницата дължи като неустойка таксите за две години).

Като установи, че предявеният иск е основателен, съдът намира, че следва да бъде уважен, а ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски, както и тези в заповедното.

 

 

По горните съображения съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на Теленор България” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор срещу М.Н.М. с ЕГН **********,*** за сумата от 894.56 лева, представляваща задължение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359890345615 и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359898370746, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2017 година до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч. гр. д. 1023/2017 г.

 

ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Теленор българия” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор сумата от 385.00 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 385.00 лева, разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 1023/2017 година.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 1023/2017 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :