Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 03.07.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 14 февруари………………………………………… през две хиляди и седемнадесета година…….……...………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….………………………..…………………….гр.дело 853 по описа за 2017г……….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

 

Предявен е иск от К.П.Г. и Т.П.Г., по който са конституирани като ответници С.И.Г. и П.Н.Г..

Ищците твърдят, че заедно със сестра си (неучастваща в производството) са собственици по наследство, давност и покупка на наследствени права на 3/5 ид.ч. от дворно място от около 1.000 дка, извън регулационния план на с. Слатина, находящ се в местността „Могилата”, при съседи: улица, дол и наследниците на Асен Каменов, ведно с 3/5 ид.ч. от къщата (червена) от към дола, от тлаканата със сурови тухли и от малката кухня. Твърдят, че този имот е бил на дядо им К.Г. Костадинов и при  одобряване на дворищната регулация за него е отредено  УПИ I с пл. № 47 в кв. 58. Твърдят още, че през лятото на миналата година във връзка с предеклариране на имотите поискали да им бъде издадена скица, която следвало да бъде издадена от ответника С.Г., който също е наследник на К.Г.Г.. Последният отказал да приеме заявлението, поради което на 05.07.2016 г. такова било подадено до кмета на Община Берковица с искане да се разпореди да бъде издадена скицата. От Община Берковица получили отговор, че преписката е окомплектована и ще бъде изпратена на кметство с.Бързия за изпълнение на исканите документи. Твърдят още, че няколко пъти ищецът Т.Г. ходил в с. Бързия да получи скицата, но ответникът С.Г. в качеството си на длъжностно лице отговарял, че още не е готова, като в един от разговорите заявил, че няма да издаде такава скица и е въпрос на дни да си извади нотариален акт. С писма от 18.07.2016 г. уведомили двамата нотариуси да имат предвид, че имота е наследствен, никога не е владян от едно лице, за да не издават нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. С писмо от 14.09.2016 г. били уведомени от Кметство, с.Бързия, че скицата не може да бъде издадена, тъй като е записан друг собственик на имота и при справка в служба по вписванията се оказало, че са издадени два нотариални акта, като с първия нот. акт по обстоятелствена проверка от 01.09.2016 г. Иван И.Г. е признат за единствен собственик на имота и веднага е продал имота на брат си С.И.Г..

Смятат, че при така изложените факти за тях е налице правен интерес и молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците съпрузи, че са собственици на 3/5 идеални части от описания по – горе имот и да ги осъди да им предадат владението върху имота. (В исковата молба неправилно е формулирано искане за осъждане „да отстъпят собствеността и предадат владението”). Претендират и направените в производството разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК ответниците С.И.Г. и П.Н.Г. оспорват предявения иск. Твърдят, че за времето от 1991 година до 2016 година имотът е владян единствено от Иван И.Г.. Имот I-47 и съседния имот II- 48 в квартал 58 по регулационния план на с.Слатина, одобрен през 1997 година, са били един имот, извън регулация, собственост на дядото на страните в производството К.Г. Костадинов, където последният имал къща и живял със семейството си. След смъртта на К.Г. и съпругата му Ерединка имота и сградите в него се владеят, ползват и стопанисват явно, непрекъснато и несъмнено от техния внук Иван И.Г., за което обстоятелство същия се снабдил с НА 656/2016 г. на помощник нотариус Борислав Каменов.  Освен това твърдят, че покупко-продажбата на наследство от 20.10.1990 г., на която се позовават ищците като наследници на Петър Костадинов Г. е нищожна сделка поради липса на предписаната в чл.212, ал.2 ЗЗД форма и не може да породи вещноправни последици, поради което оспорват съществуването на удостовереното с НА 370/1995 г. на БРС право на собственост на ищците върху процесния имот и молят на основание чл. 537, ал.2 ГПК същия да бъде отменен.

 

         В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните поддържат твърденията и възраженията си. По делото са събрани писмени доказателства и са изслушани показанията на посочени от страните свидетели за относими към спорното право факти. От анализа им се установява  следното :

         Предмет на спора е дали ищците са собственици на 3/5 идеални части от УПИ  I-47 в кв.58 по регулационния план на с.Слатина от 1997 година, ведно с построената в него червена жилищна сграда, тлакана и лятна кухня на заявеното от тях единствено основание – наследство, давностно владение и покупка на наследствени права, посочено в НА 370/1995 година; владее ли се имота от ответниците без правно основание. Липсата на доказателства за който и да е от подлежащите на установяване факти има за последица отхвърляне на предявения ревандикационен иск.

 

         Страните в производството са наследници на К.Г. ***, поч.на 10.11.1987 година. Дядото на страните в производството К.Г. и съпругата му Ерединка Костадинова (поч.на 28.01.1991 година) се твърди, че били собственици на целия имот, за който сега са отредени УПИ  I-47 и УПИ II-48 в кв.58. Имали четири деца – Иванка, Евгени, Илия(баща на ответника) и Петър(баща на ищците). В имота имало стара къща. Построили и т.нар.червена къща, където живеели. В старата останали синовете Петър и Евгени със семействата си. След като се омъжила, Иванка отишла да живее в дома на съпруга си. Евгени загинал малко след като се оженил за св.Васелия Г.. Преди да загине бил закупил имот, затова след смъртта му Петър отпратил съпругата и децата му. Около 1960 година Петър съборил старата къща и на нейно място построил нова. Там живял със семейството си, включително синовете му К. и Т. – ищци. По настоящем в имота живее само ищеца К.. Мястото около къщата е оградено. Попада в УПИ II-48. В червената къща останали да живеят К. и Ередия с най – малкия си син Илия. Последният починал преди тях, но до смъртта на двамата старци в имота живели синовете на Илия – С. и Иван. Иван продължил да живее в червената къща и да ползва частта от имота около нея, а С. заживял със съпругата си на друго място. През 2016 година Иван се снабдил с констативен НА, установяващ правото му на собственост върху УПИ  I-47 в кв.58, ведно с построената в него т.нар.червена къща и продал имота на ответниците в настоящото производство – брат си С. и съпругата му. През 1995 година бил съставен също констативен НА, който установявал правата на двамата ищци, тяхната майка и сестра върху общо 3/5 идеални части от дворно място от около 1.000 дка в местността „Могилата” със същите идеални части от червената къща, тлаканата, малката кухня, цялата нова къща и гараж. В акта като основание за възникване на собствеността било посочено наследство, давност и покупка на наследствени права. Покупката на наследствени права е осъществена от баща им Петър, който на 20.10.1990 година закупил от майка си и сестра си правата им от наследството на баща му К..

 

         При така установените факти, съдът намира за неоснователен предявения ревандикационен иск, поради недоказване правото на собственост на ищците, както и че ответниците владеят имота без основание. Доказателствената тежест за тези факти е изцяло на ищците.

         В производството последните се легитимират като собственици на имота с НА 370/1995 г. на БРС. В него е посочено да са собственици на основание наследство, давностно владение и покупка на наследствени права. Именно това основание са посочили и в исковата молба. На първо място договорът за покупко – продажба на наследствени права е оспорен като нищожен с отговора на исковата молба. Оспорен е и НА 370/1995 година, отразяващ претендираните от ищците права. В производството не се събраха доказателства, опровергаващи това възражение. В действителност законът предвижда за договорите за продажба на наследство специална форма – нотариална заверка на подписите. Когато в наследствената маса има недвижим имот, договорът подлежи на вписване. За да бъде вписан, следва длъжностното лице, което е заверило подписите, да не е с ограничена нотариална компетентност, каквато безспорно е и е била към 1995 година компетентността на кмета на село, в общината на което има действащ районен съд. Липсват и доказателства този имот да е бил в патримониума на наследодателя, към момента на сключване на договора за продажба на наследствени права. На следващо място, при положение, че към 1991 година съпругата на К.Г. и майка на бащата на ищците е била все още жива, а К. е починал 1987 година, то към 1995 година най – малкото не е изтекъл предвидения в закона срок, за да се приеме, че са налице предпоставки за трансформиране на владение в право на собственост. Не на последно място в производството не бе установена идентичност на имота, посочен в НА 370/1995 година и процесният имот I-47 в кв.58. В нотариалния акт имотът е описан като дворно място от около 1.000 дка извън регулационния план в местността „ Могилата”. За този имот се твърди да е точно УПИ I-47 в кв.58 по плана, влязъл в сила две години по – късно, както и че  УПИ I-47 и УПИ II-48 са образували общо един по – голям имот, който бил собственост на наследодателя К.Г.. В производството не се събраха доказателства за идентичност. Освен това, не се събраха и доказателства, от които да е видно, че имотът, макар и извън регулационните граници на селището, е имал селищен характер, не е включван в ТКЗС или обобществвяван на друго основание, което би било абсолютна пречка за придобиването му по давност поради забраната на закона. Следователно, ищците не проведоха пълно и главно доказване за твърдението, че към 1995 година са станали съсобственици на посочените основания на имота, който въвеждат като спорен.

         Друго основание за придобиване на собственост върху имота, ищците не са заявили. Независимо от това не доказаха и да са собственици на идеални части от имота към момента на разглеждане на производството. От показанията на разпитаните свидетели, включително и ангажираните от ищците, се установи, че последните и по – конкретно единият от тях, живее в „новата” къща, построена от баща им Петър. Тя е разположена според представената скица в УПИ II-48, т.е. в съседния имот. Оградена е, заедно с част от дворното място. Ищците преминават през спорния имот и държат две кози в тлаканата, откъм червената къща. Не са влизали и не са ползвали нито червената къща, нито лятната кухня. Там през цялото време е живял и живее и в момента Иван, който през 2016 година се снабдил с нотариален акт за собственост и продал имота на ответниците. Последните се легитимират като собственици въз основа на възмездна сделка. За да бъде противопоставено на тяхното право, правото на ищците, последните следваше да докажат, че са придобили целия имот по давност или не са изгубили права, възникнали от наследство. (Легитимираният като собственик по давностно владение Иван, праводател на ответниците, не е конституиран в производството като ответник, за да му бъде вменена доказателствена тежест за тези факти).  Това не бе сторено в производството. Както бе посочено и по – горе, разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и посочените от ищците, са категорични, че синовете на Петър живеят, ползват, владеят „новата” къща и двора, около нея. В „червената” къща след смъртта на общите наследодатели К. и Ерединка е живял Иван. В отношенията между наследниците на К. и Ерединка не е имало спор относно останалото им в наследство имущество – синът Петър, респ.низходящите му получават „новата” къща с дворното място около нея, а синът Илия, респ. низходящите му наследяват „червената” къща, където са живели до смъртта си наследодателите и съответното дворно място с прилежащите постройки на допълващо застрояване. Съдът приема, че ищците са изгубили правата си, произтичащи от наследство, като тези права са придобити от Иван И.. В тази връзка ищците не установиха и каква част от имота, наследствен от К. и Ерединка претендират да са придобили по давност – не установиха владение, което да е спокойно, непрекъснато и противопоставено на останалите наследници (такова основание междувпрочем не е и въведено в производството). Твърди се, но не се ангажират доказателства от ищците, че УПИ I-47 и УПИ II-48 са образували общо един по – голям имот, който е наследствен. Липсват доказателства дали е прилагана регулацията между двата УПИ, а се претендират права само по отношение на УПИ I-47, без да се провежда доказване на факта каква част именно от този имот са владяли.

 

         По горните съображения, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен, поради недоказване от страна на ищците да са собственици на 3/5 идеални части от процесния имот.

 

         Установяването на права, различни от констатираните в НА 370/1995 година предполага отмяна на този акт съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК.

                 

          При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците  и направените в производството разноски.

        

         Предвид горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.Г. с ЕГН **********,*** и Т.П.Г. с ЕГН **********,***  СРЕЩУ С.И.Г. с ЕГН **********,*** и П.Н.Г. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на 3/5 идеални части от УПИ I- 47 в кв.58 по регулационния план на с.Слатина, ведно с построената в имота „червена” къща, тлакана и лятна кухня,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

         ОТМЕНЯ НА 370, т.I, н.д.727 от 10.11.1995 година на БРС по отношение на 3/5 идеални части от УПИ I- 47 в кв.58 по регулационния план на с.Слатина, ведно с построената в имота „червена” къща, тлакана и лятна кухня

 

         ОСЪЖДА  от К.П.Г. с ЕГН **********,*** и Т.П.Г. с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТЯТ на  С.И.Г. с ЕГН **********,*** и П.Н.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 400.00 лева направени в производството разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

            След влизане в сила на решението, същото подлежи и на вписване.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :