Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 09.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 01 март…...………………..……………………… през две хиляди и осемнадесета година………..……………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 717 по описа за 2017г………….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

           

         Правното основание на разглеждания иск е чл.74, ал.2 ЗС.

        

Ищецът В.Д.К. твърди в исковата си молба, че живеел с Петя Томова – сестра на ответника  на съпружески начала от м. 06.2004 г. до м.11.2013 г. и от съжителството си имат едно ненавършило пълнолетие дете. Твърди, че първоначално живели в жилището на родителите му, а в началото на 2011 г. се преместили да живеят в жилище, находящо се на ул. Петроханска № 152 в с. Бързия, собственост на Г.Н.Т.. Твърди, че жилището било негодно за живеене. Тъй като Т. го уверил, че ще им прехвърли собствеността върху жилището, К. решил да го ремонтира. Така през м. март 2011 г. започнал да ремонтира жилището и с Петя Томова и детето се нанесли да живеят там през м. 08.2011 година. К. продължил да ремонтира жилището като свое собствено, с изричното знание и съгласие на ответника. В края на 2013 г. във връзка с подновяване на разрешителното си за ловно оръжие решил да извърши регистрация на новия адрес, при което установил, че жилището е прехвърлено без да е уведомен на 30.01.2012 г. на Петя Томова  в нарушение на първоначалните им уговорки. В края на м. 11.2013 г. при едно от прибиранията си от работа установил, че патронника на входната врата е сменен и не успял да влезе в жилището, като Петя Томова му заявила че не й е никакъв и няма право да влиза в къщата. Твърди, че за периода от 30.01.2012 г. до края на м. 11.2013 г. в жилището на ответника със свои средства и труд извършил подобрения подробно описани в ИМ, възлизащи на обща стойност  16 340.00 лв. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от общо 16340.00, представляваща размера на увеличената стойност на имота  в резултат на извършените от него подобрения за периода 01.03.2011 г. – 30.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като претендира и направените в производството разноски.

В срока за отговор ответникът Г.Н.Т. оспорва иска по основание и размер. Твърди, че между него и ищеца не е имало никакви уговорки за прехвърляне на имота. Имал е уговорки със сестра си Петя Томова да ги пусне да живеят в имота, тъй като нямало къде. Твърди още, че по-голяма част от ремонтните дейности са заплатени с негови лични средства и на родителите му.  Самият той през по – голямата част от времето сам е извършвал ремонтни дейности или е помагал на наетите майстори. Прави възражение и за изтекла погасителна давност.

 

В съдебно заседание чрез процесуалните си представители поддържат твърденията и възраженията си.

         По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е и заключение по назначена съдебно-техническа и оценъчна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.

Анализът на доказателствата и възприетата от съда фактическа обстановка водят до извод за неоснователност на предявения иск поради настъпила погасителна давност и направено възражение в тази насока.

         Установено е, че ищецът живеел на съпружески начала със сестрата на ответника през процесния период – свидетелката Петя Томова. Двамата имат дете – Александра. Първоначално живеели в къща, собственост на майката на ищеца, но през 2011 г. разбрали, че имотът е прехвърлен на сестрата на ищеца и решили да го напуснат. Свидетелката помолила родителите си и ответника за помощ, при което последните им предоставили къщата на ул. Петроханска № 152а в с. Бързия. Тя била наследствена, останала от дядото на свидетелката и изключителна собственост на ответника, нейн брат. След смъртта на дядото през 2002 г. къщата била необитавана. Отделно от това по-голямата част от нея не била годна за живеене – не била измаза, със стара дограма, без ток и вода в жилищния етаж (само на приземния), без изградено стълбище за втория жилищен етаж. За да стане годна за обитаване от млади хора с малко дете, решили да ремонтират. През времето на ремонта (около шест месеца през 2011 г.) свидетелката Томова живяла в дома на родителите си, а ищецът идвал само в почивните дни, тъй като работел в гр. София. В края на 2011 г. къщата била вече годна за обитаване и свидетелката Томова и ищецът, заедно с детето се установили да живеят в нея. През м.01.2012 г. ответникът продал на сестра си къщата. Сделката била материализирана в НА 2, н.д. 2 от 30.01.2012 г. по описа на нотариус Елена Петрова.

         За правилното разрешаване на спора между страните следва да бъде изяснено в какво качество ищецът е извършвал подобрения в имота и едва след това да бъде изяснено какъв е техния обем и на каква сума евентуално има право ищеца.

В основанието на претенцията за пресъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 зс, чл. 60 - 62 ззд и чл. 59 ззд. съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. – Р 108 от 08.07.2015 г. по гр.д. 415/2015, I г.о .

Следователно, в хода на съдебното дирене, може да бъде установено основание за претенцията на ищеца, различно от заявеното в исковата молба, какъвто е настоящият случай.

 

Нормата на чл. 69 ЗС въвежда оборимата презумция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Държането пък е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето  НЕ държи като своя. Сочената от законодателя разлика между владението и държането на вещта, засяга субективния момент, субективното отношение по повод на упражняваната фактическа власт на една вещ.

         Държането на вещта е право на държателя да държи вещта на правното основание, на което е получил фактическата власт, за разлика от владението. Следователно субективния елемент на държането – че вещта не се държи като своя, се доказва чрез установяване на правното основание (договор, съсобственост, съдебно решение и т.н.), въз основа на което е установена фактическата власт.

Владението може да бъде правомерно или неправомерно, но е фактическо състояние, което може да бъде защитено. Държането винаги  е правомерно, след като почива на договорно основание т.е. на постигнато съгласие,  по силата на което е предадена фактическата власт върху вещта.

 

В конкретния случай  ищецът е упражнявал фактическа власт върху къщата на ул. „Петроханска” на договорно отношение с ответника – предоставена е за ползване, заем за послужване. По делото се събраха множество доказателства, които установяват, че ищецът е извършил множество подобрения в процесния имот, насочени към това да създаде годни условия за да живее в него със сестрата на ответника и детето им. Тези подобрения през цялото време са извършвани не само със знанието и без противопоставянето на ответника, но и с негово участие, както и с участието на родителите на ответника. Следователно всички те са имали общата цел да създадат по – благоприятни условия за живеене. В нито един от тези моменти ищецът не е демонстрирал пред действителния собственик по ясен и категоричен начин, че вече не държи вещта на основание договора между тях, а смята имота за свой. ППВС 6/1974 година въвежда задължителни за съдилищата постановки, а именно : При изясняване дали подобрителят е владелец съдилищата са длъжни да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена. Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика. При промяна на държането във владение тези действия трябва да са насочени и към собственика.

 

         Фактът, че ищецът е купувал скъпи и качествени материали и е заявявал пред колегите си, че го прави като за себе си, не променя извода на съда, че не е доказан в производството онзи субективен елемент, който разграничава владението от държането. Ищецът е правил подобренията, за да се ползва от тях, за да създаде удобство за детето си и св.Петя Николаева, но не и като собственик. Преценката на субективния елемент следва да почива и на разумна житейска логика. Нереалните очаквания на държателя не могат да бъдат преценявани като промяна в субективното отношение към държането на вещта. Ищецът и сестрата на ответника не са съпрузи; били са в нужда и имотът им е предоставен за ползване към средата на 2011 година, а в началото на 2012 собствеността е прехвърлена на Петя Томова; напрактика двамата не са живели, не са ползвали имота в продължителен период от време, който да даде основание на ищеца да мисли, че ползва имота като свой. В производството не се събраха доказателства той да е заявил, да е демонстрирал пред действителния собственик – ответника в производството, че след определен момент има вече собственическо отношение към имота, което изключва по – нататъшното действие в отношенията им на първоначалния договор заем за послужване. Този извод не се променя от факта, че през м.11.2013 година ищецът е подал документи за регистриране като настоящ адрес,***. Настоящият адрес не е свързан със собствеността, а в случая малко след това ищецът е напуснал окончателно дома и е преустановил връзката си с Петя Томова.

         Ето защо, настоящият състав приема, че в случая ищецът е имал качеството държател, а не владелец по отношение на процесния имот.

 

Погасителната давност за вземания за направени от държателя в чужд имот подобрения е пет години и започва да тече от момента на извършването им. В конкретния случай тя е изтекла през 2016 година, а делото е заведено през м.08.2017 година. Ето защо при направеното възражение за настъпила погасителна давност и констатиране на този факт от съда, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът има право на направените в производството разноски.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.К. с ЕГН **********,*** срещу Г.Н.Т. с ЕГН **********,*** иск за заплащане на сумата от 16 340.00 лева за направени подобрения в имот на ул.”Петроханска” 152а в с.Бързия в периода 01.03.2011 – 30.01.2012 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради изтекла погасителна давност.

 

         ОСЪЖДА  В.Д.К. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Г.Н.Т. с ЕГН **********,*** направените в производството разноски в размер на 1106.50 лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :