МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по АНД №488/2017год. по описа на Районен съд Берковица

        

 

          Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

         Против  М.С.Г., ЕГН ********** *** е водено досъдебно производство за това, че на  21.05.2017г. в гр.Берковица, пред входа на хотел-ресторант „Воденицата“, по хулигански подбуди, изразяващи се в нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно предизвикан скандал на обществено място, придружен с физическа саморазправа, нанесъл побой над Пламен Харалампиев Арнаутски, ЕГН ********** от гр.Берковица, като му причинил лека телесна повреда, изразяваше се в оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани на долна устна вляво, кръвонасядане тилно, кръвонасядане и охлузване под шията към гърба в дясно, което увреждане му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.

         С постановление от 19.12.2017г., Районна прокуратура – гр.Берковица е изпратила материалите по ДП № 172/2017г. по описа на БРП, в Районен съд – гр.Берковица, с предложение за освобождаване на М.С.Г. от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Деецът М.Г. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения си защитник-адв.И.Станков-АК-Монтана.Не се  признава за виновен.Защитникът му пледира обвиняемия да  бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.Развива подробни доводи и съображения по отношение квалификацията на деянието.Счита,че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.На следващо място твърди,че не може да се приеме ,че деянието е извършено по хулигански подбуди.      Прокурорът пледира,обвиняемия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК към минималния ,предвиден в закона размер.

         В постановлението на прокурора е изложена следната фактическа обстановка:

         Обвиняемият М.С.Г. е на 27 години – роден на ***г., българин, бълг.гражданин, неженен, със средно образование, работещ като ел.техник във фирма „ВАК-02“, гр.София, ЕГН **********

         На  20.05.2017г. вечерта свидетелят Пламен Харалампиев Арнаутски заедно с приятелите си, свидетелите Георги Илиев Яначков, Станиела Тодорова Данова, Михаил Илиев Данов, Лора Михайлова Заркова и Веселина Тодорова Пенева посетили ресторант „Воденицата” в гр.Берковица. Седнали на маса, намираща се на горния етаж на заведението, срещу бар-плота. На приземния етаж в заведението, на друга маса била компанията на обвиняемия М.С.Г., които празнували рожден ден на брат му Божидар Г., заедно със свидетелите Илиян Илиев Павлов, Иван Цветанов Живков, Цветан Максимов Петков и Татяна Спасова. Около полунощ възникнал спор между свидетелите Пламен Арнаутски и Георги Яначков от една страна и  обвиняемия М.Г. от друга страна,по повод издърпан кабел на тонколона от страна на последния, довело до спирането на музиката в заведението. Тримата се разправяли известно време на дансинга на ресторанта за това, че певицата отправяла музикални поздрави за компанията на Арнаутски, а не отправяла поздрав за другата компания, след което седнали на масите при приятелите си. След полунощ в ранните часове на 21.05.2017г. всички от компанията на обвиняемия М.Г. излезли пред заведението, като минавайки покрай масата на свидетеля Пламен Арнаутски, обвиняемият Г. им казал да излязат навън и ги препсувал. Спорът между двете компании се пренесъл отвън, разменяли си взаимно реплики. В това време с лек автомобил пристигнал бащата на обвиняемия М.Г. – Стилиян Г.. Пред събралите се навън пред заведението посетители, сред които и други клиенти на заведението, обвиняемият М.Г. нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на свидетеля Пламен Арнаутски, който вследствие на удара паднал по гръб на земята. Удара си обвиняемият нанесъл на пострадалия свидетел, без да е предизвикван от същия с някакви действия или думи и изрази. Обвиняемият Г. и останалите от неговата компания, както и бащата Стилиян Г. си тръгнали веднага след това. Била извикана Бърза помощ и полиция. Свидетелят Цветелин Красимиров Иванов, полицейски служител на РУ-Берковица заявява, че бил на работна смяна, когато на 21.05.2017г. в 01,30 часа с колегата му били изпратени в ресторант „Воденицата” за сбиване. Пред входа на заведението установили 7-8 човека, като лицето Пламен Арнаутски се нуждаел от медицинска помощ, бил също и с разкъсани дрехи.

Назначената по делото СМЕ установила, че св.  Пламен Харалампиев Арнаутски е получил оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани на долна устна вляво, кръвонасядане тилно, кръвонасядане и охлузване под шията към гърба в дясно, вследствие на което му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 С цел изясняване на установени противоречия е проведена очна ставка между свидетеля Георги Илиев Яначков и обвиняемия М.С.Г., но противоречията не са отстранени.

         Прокурорът е приел горната фактическа обстановка  за установена от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства-  обясненията на дееца в хода на досъдебното производство, показанията на св.Арнаутски, св.Яначков, св.Данова, св.Данов, св.Заркова, св.Г., св.Павлов,свид.Живков,свид.Петков,свид.Пенева, от СМЕ,както и от писмените доказателства по делото.

      Следва да се отбележи, че от доказателствата събрани по делото се установява, че на практика са налице два самостоятелни инцидента, възникнали на инкриминираната дата, непосредствено един след друг. Първият бил този, при който след като обв.Г. изключил уредбата на музиката,възникнал спор между него и свид. Георги Илиев Яначков.Между тях се породило словесно пререкание, прераснало в отправяне на закани.   Вторият инцидент възникнал известно време след първия ,но веднага след излизането на обвиняемия Г. навън.Същият имал  намерение сам  да напусне заведението,като за целта извикал баща си по телефона. Обвиняемия обаче веднага бил последван от пострадалия Арнаутски и свид.Яначков.След тях излезли и много от присъстващите в заведението.

   От показанията на свидетелите Ст. Данова,М. Данов и Л.Заркова става ясно, че първият инцидент приключил без сблъсък между обвиняемия и Арнаутски и Яначков,а само с разговор,след което всички се върнали на масите си. Навън обаче на пострадалия Арнаутски бил нанесен побой,в резултат на който същият получил съответните наранявания.

На първо място съдът намира,че от материалите ,събрани на досъдебното производство не се доказва по един безспорен начин,че именно обвиняемия М.Г. е причинил установените по делото наранявания на пострадалия.Освен свид.Георги Яначков и Пламен Арнаутски,никой от останалите свидетели не твърди да е видял,че обв.М.Г. нанася побой на Пламен Арнаутски.Свидетелите твърдят ,че са видели двамата да се „разправят” и са се „сборичкали”.Една част от свидетелите изобщо не са излизали навън и не знаят имало ли е сбиване или не.Други пък твърдят,че е имало сбиване между две големи групи хора и не са видели точно кой кого бие.Свид.Борислава Трендафилова твърди :”Много момчета удряха Арнаутски ,като го бутнаха на земята при паркинга.Не си спомням как точно падна,дали по лице или по гръб,но видях че много хора го ритаха и му скъсаха дрехите.Не съм видяла точно кой го е удрял Арнаутски,т.е. кой какъв удар му е нанесъл и в коя част на тялото” .

Предвид доказателствата по делото съдът приема за безспорно установено,че на въпросната дата и място пострадалият е получил уврежданията,за които се твърди,но не се установи по безспорен начин,че същите са му причинени именно от обв.М.Г..

По отношение квалификацията на деянието и  квалифициращия признак „ по хулигански подбуди“:

Ако се приеме,че обвиняемият е извършил деянието ,за което е обвинен,то тази квалификация ще е налице, когато субектът цели чрез нанасянето на телесната повреда да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. В този случай отсъстват лични отношения между престъпника и пострадалия като вражда, завист и други подобни.

От обективна страна телесната повреда се предхожда непосредствено или се съпровожда от хулигански действия, които именно са подтикнали дееца да посегне на телесната неприкосновеност. Иначе казано, субектът осъществява едно или няколко непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а деянието, с което е причинено увреждането, е едно от тези действия.

При обвинение в нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди е необходимо да се установи, че подсъдимият е извършвал действия ,с които грубо се нарушава  обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото, както и че тези прояви са мотивирали самото поведение на деецът да причини увреждането.  Наличието на този квалифициращ признак предполага отсъствието на лични отношения на вражда. Хулиганските действия в тези случаи често изглеждат необясними или неадекватни. При тях липсва личен мотив, някакъв повод. Основната цел е не да се засегне пострадалия, а да се демонстрира явно незачитане на установените правни норми и ред.

От субективна страна деецът следва да съзнава общественоопасния характер на това деяние, т.е. действията му трябва да са насочени срещу реда, установен в страната и общественото спокойствие, и той да иска или да допуска настъпването на именно на тези общественоопасни последици.

В никакъв случай, изхождайки от безспорно установените по делото обстоятелства, не може да се направи извод, че с действията си Г. грубо е нарушил обществения ред.

Съдът счита, че в настоящия случай,ако се приеме,че е извършил деянието ,за което е обвинен, то обвиняемият е бил провокиран от възникналия конфликт в заведението ресторант „Воденицата” и по-специално от обстоятелството, че другата компания постоянно си поръчвала поздрави и оркестърът отправял поздрави само по отношение на едната компания,а неговият брат, който имал рожден ден,бил пренебрегван.Затова  спрял музиката,за което пострадалият и още двама от неговата компания отишли при него и му потърсили сметка за това че спрял музиката. Обвиняемият се  почувствал силно засегнат, реагирал  импулсивно и грубо,но после доброволно и по свое желание  преустановил действията си и си тръгнал. В същото време ,обаче пострадалият и компанията му , подразнени от поведението на обвиняемия  решили да потърсят възмездие като го последвали навън.

Съдът съобрази и това, че деянието, макар и извършено на обществено място,  е сторено извън заведението , през нощта, на неоживено място.Голямата група хора са излезли навън впоследствие. Всичко това дава основание да се приеме, че в случая се касае за престъпление, провокирано от конфликт с битов характер, на личностна основа, а не от стремеж да се демонстрира погазване на установения ред или да се провокира обществото със скандално поведение.

 Причиняването на телесна повреда, по хулигански подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения - вражда, завист и т.н., на личен повод и личен мотив за извършване на деянието, както и липсата на някакви видими поводи, които да са създадени от пострадалия. При такова престъпление основният мотив на дееца е не да засегне пострадалото лице, а да демонстрира пренебрежение към обществените ценности чрез посегателство върху пострадалия. Т.е. хулиганските подбуди изключват всякакви други подбуди и обратно. Настоящият случай не е такъв.

 Настоящият съдебен състав счита, че в случая от обективна и субективна страна поведението на Г. по своето съдържание не е насочено към грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. Поведението на дееца е било породено от личен мотив. Деянието се е ограничило до битов конфликт вътре в заведението . Последният е възникнал инцидентно и е протекъл много бързо, поради което съдът намира, че липсва грубо нарушаване на обществения ред. В случая не може да се приеме, че действията на Г. са били насочени и към изразяване на "явно неуважение към обществото". Те ще изразяват такова неуважение тогава, когато чрез тях се манифестира открито висока степен на неуважение към обществения ред. Съдът намира, че и тази обективна предпоставка липсва и не може да бъде отнесена към действията на обвиняемия. Цялата деятелност на обв.Г. е била движена единствено и само от личен мотив.На следващо място,съдът намира,че до конфликт не би се стигнало,ако пострадалия Арнаутски и приятелят му свид.Г.Яначков сами нее са отишли при обвиняемия ,за да искат обяснение. Безспорно е, че в случая е налице непристойна проява от страна на обвиняемия,която обаче е била вътре в заведението ,а не отвън,както е посочило обвинението и тя се е изразила единствено в спиране на музиката.Навън пред заведението ,не е установено какво е било поведението на обвиняемия,още повече пък и дали е  било такова, с което да е нарушил обществения ред и да е изразил "явно неуважение към обществото". Въз основа на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай липсва квалифициращото обстоятелство престъплението да е извършено по хулигански подбуди.

 

Дори и да е нанесъл удар на пострадалия,това  посегателство срещу личността,представлява лека телесна повреда, но обвинение за такова престъпление (от частен характер) не е внесено в съда.

В тази насока съдът приема, че деянието е престъпление от частен характер и съгласно особената разпоредба на чл.161 ал.1 НК, наказателното преследване за него се възбужда по тъжба на пострадалия.

Искане по реда на чл.287 ал.5 НПК не е било направено  от страна на участващия в делото прокурор, поради което  съдът е длъжен да се произнесе само и единствено по повдигнатото обвинение за извършено престъпление от общ характер.

Имайки предвид всичко изложено по-горе, съдът призна обвиняемия М.Г. за невиновен и го оправда по обвинение за  извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 НК

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ  :