МОТИВИ                                                             НЧХД №346/2017г.

                                                                               

 

 

      

          Подадена е тъжба от К.Н.Н., с ЕГН ********** *** срещу З.П.З., с ЕГН ********** ***. В нея се твърди, че тъжителката и подсъдимия, заедно със своята съпруга обитават един и същи поземлен имот, находящ се в с.Бързия с административен адрес ул. „Петроханска” 180. Отношенията им от дълго време са влошени. На 24.08.2017 година около 09.30 часа твърди, че излязла на двора и направила забележка на съпругата на подсъдимия, задето последната кършела клонките на смокинята й. Последната извикала съпруга си подс.З.З.. Той приближил тъжителката и без да казва каквото и да било замахнал към нея с кофа, която държал в дясната си ръка. Ударил я в лявата част на главата над лявото ухо. В резултат на удара, твърди че паднала на земята и загубила съзнание. При падането си наранила и левия крак в областта на бедрото. Като се опомнила, извикала съпруга си и се обадили на тел.112. С екипа на Бърза помощ пристигнали и служители на РУ – Берковица. В Бърза помощ – Берковица обработили раната на главата й и я транспортирали в болницата в град Монтана. Твърди, че от нанесените й удари получила следните наранявания : травма на главата, придружена с мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана около 2 см над лявата ушна мида, кръвонасядане на ляво бедро с размери 5/2,5 см. Тези наранявания й причинили болки и страдания. Намира, че с действията си подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.130, ал.1 НК и иска от съда да му наложи съответното наказание. За претърпените от нея болки и страдания претендира обезщетение в размер на 2130 лева, платими ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. От тях 2000 лева неимуществени вреди и 130 лева – имуществени. С определение от 24.10.2017 г. гражданския иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и тъжителката е конституирана като граждански ищец.

         

          В съдебно заседание тъжителката лично и чрез повереник поддържа тъжбата си и ангажира доказателства, както за твърдяното извършено спрямо нея престъпление, така и досежно претърпените от нея болки и страдания.

         

          Подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробно обяснение за случая, като твърди, че тъжителката е наранила ръката си при съприкосновение с оградната мрежа, а кръвта размазала по лицето си.

          По делото са приети писмени доказателства. Изслушани са показания на посочени от страните свидетели. От съвкупния анализ на доказателствата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

          Тъжителката е сестра на съпругата на подсъдимия. Обитават дворно място на посочения по – горе адрес в с.Бързия, като правото на ползване е разпределено и е поставена оградна мрежа. Отношенията между страните са трайно влошени. По този факт не се спори между страните, като отделно от това са събрани и гласни доказателства.

          На 24.08.2017 година около 09.30 часа между тъжителката и сестра й св.Анета Здравкова възникнал спор. Действието се разиграло непосредствено до оградната мрежа, разделяща ползването на общото дворно място. Здравкова извикала съпруга си. При идването си, З. носел в ръка пластмасова кофа, замахнал и ударил с нея тъжителката. Ударът попаднал в областта на лявата половина на главата. Замаяна, тъжителката паднала на земята. След като се опомнила, седнала на стълбите пред дома си и извикала съпруга си. Обадили се на тел.112. Дошла полиция и линейка. При транспортиране  до болницата в град Берковица, тъжителката получила гърч. Това наложило веднага след обработване на раната на главата, да бъде откарана в Спешния център в град Монтана, а от там била насочена към неврологично отделение.

          От представената по делото медицинска документация и от показанията на част от разпитаните свидетели се установява, че в резултат на нанесения удар по главата, тъжителката получила травма на главата, придружена с мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана около 2 см над лявата ушна мида. При падането си наранила и крака. Представената медицинска документация сочи безспорно на увреждания, които по естеството си са от категорията да причинят временно разстройство на здравето неопасно за живота и да причинят болки и страдания. Констатираният припадък, получен по време на транспортиране, се дължи на неврологично заболяване на тъжителката и не е в причинна връзка с деянието на подсъдимия. Той няма отношение и към квалификацията на деянието. Описаната фактическа обстановка се установява безспорно от показанията на разпитаните свидетели – съпругът на тъжителката, възприел състоянието й непосредствено след  деянието, пристигналите на място представители на полицията и фелдшера, указал първа помощ на пострадалата. Установява се безспорно и от представената медицинска документация. Обясненията на подсъдимия, че тъжителката наранила ръката си на оградната мрежа и „размазала” кръвта по главата си, за да симулира нараняване, съдът приема за естествена негова защитна реакция. Не се установи и възражението му, че е получила припадък, паднала, при което получила нараняването. Показанията на отзовалия се медицински специалист от ФСМП – Берковица е категоричен, че епилептичния припадък тъжителката получила едва в спешния център.

          Законът гарантира телесната неприкосновеност на гражданите и предвижда за наказуемо деяние, което наранява целостта на тъкани и органи. Характерът на нараняванията, получени от тъжителката в конкретния случай се определя от разпоредбата на чл. 131, ал. 1 НК и от възприетата съдебна практика като лека телесна повреда. Нараняванията са причинени от действията на подсъдимия – нанасяне на удар с кофа, попаднал върху главата на тъжителката. Деянието е извършено при форма на вината умисъл - подсъдимият е съзнавал противоправния характер на действията си и е целял настъпването на вредоносен резултат.

          Като прие, че е извършено деяние, квалифицирано от закона като престъпление, съдът призна подсъдимия за виновен. При определяне на наказанието приложи разпоредбата на чл. 78а НК като отчете чистото съдебно минало на З., липсата на причинени съставомерни имуществени вреди и размера на предвиденото в закона наказание. Поради това го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в минимален размер.

          С деянието на тъжителката са нанесени увреждания, които са му причинили болки и страдания. Тъжителката е прегледана в ЦСМП – Берковица, където е получила незабавна медицинска помощ. Наложило се да проведе лечение с медикаменти и да търпи болки по време на оздравителния период. Наложило се дъщеря й да полага грижи за нея. Всичко това обосновава извод на съда, че е налице непозволено увреждане, последиците от което следва да бъдат репарирани с адекватно обезщетение. Доколкото законът въвежда задължение на съда да определи това обезщетение по справедливост, настоящият състав като отчете вида на нараняванията, оздравителния период и възрастта на пострадалата, определи това обезщетение на 400,00 лева.

          С присъдата подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителката направените разноски, а на съда – дължимите държавни такси.

          При такива мотиви съда постанови решението си.    

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :