Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Берковица ,05.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                  

РАЙОНЕН СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

         При секретаря......Т.Й..……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 468 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.М.Т., срещу наказателно постановление № 17-0370 -000718 от 22.11.2017г., издадено от началник  РУ Вършец, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 30 лв. Моли обжалваното НП да бъде отменено.

Ответната страна в производството – РУП гр. Вършец, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В АУАН и НП е посочено ,че на 17.10.2017г., в 10:55 часа в гр.Вършец ,ул.”Цар Иван Асен втори „  жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег. № М0696ВН,собственост на Росен Младенов Т.. Задното стъкло на автомобила било счупено. Поради тази причина св.М.Ц. съставил на жалбоподателя АУАН № 225581 от 17.10.2017г. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1 ЗДвП. В АУАН жалбоподателят вписал възражение, че докато автомобила бил оставен на паркинг пред пощата,там е счупено задното стъкло на автомобила му.  Впоследствие депозирал и възражение / жалба / срещу АУАН (на л. 5 от делото), в което доразвил тези свои съображения. Във връзка с възражението не е извършвана допълнителна проверка и въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. При разглеждането на жалбата съдът достигна до извод, че същата е основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед  № 8121з-748 от 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът констатира, че НП следва да бъде отменено. Съображенията за този извод са следните:

В случая жалбоподателят е наказан със санкцията на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП – за управление на МПС с техническа неизправност, която може да застраши сигурността на движението. В същото време в текста на АУАН и НП не се съдържат никакви данни за това по какъв начин тази неизправност застрашава сигурността на движението. Налице е една група от неизправности, които винаги застрашават безопасността на движението, поради което са изчерпателно изброени в чл. 101, ал. 3 от ЗДвП. Констатираната в случая неизправност не попада сред тези по чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, поради което е необходимо административнонаказващия орган да установи по какъв начин тази неизправност е довела до застрашаване безопасността на движението. След като в АУАН и НП не се твърдят никакви факти за наличието на намалена видимост (или друга възможна причина за възникнала опасност за движението), то съдът намира, че описанието на нарушението по никакъв начин не съответства на правната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на нарушителя.

                 При липсата на констатации, че неизправността е застрашила движението, няма как и нарушението да се квалифицира като такова по чл. 139, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП. Налага се извод, че при установените от наказващия орган факти и при липса на констатация от негова страна за възникнала опасност за движението, жалбоподателят неправилно е наказан със санкцията на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП. Неправилната квалификация на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере извършването на какво точно нарушение му се вменява.

           В акта и наказателното постановление е отразено, че водачът управлявал ППС със „счупено задно стъкло”. От показанията на св.Цветан Велков се установява, че последното било счупено,докато автомобила бил оставен на паркинг,тъй като преди това било цяло. В акта жпод.Т. възразил че това станало по време на престоя на автомобила на паркинг.

           При така установените факти съдът съобрази:

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни, т. е. нормата индиректно предвижда, че водачът следва да управлява само технически изправно МПС. Такова правило се съдържа и в разпоредбата на чл.9 от ППЗДвП, постановяваща, че се разрешава движението на ППС по пътищата, ако то отговаря на изискванията на правилника и на ЗДвП (въпреки че и тук буквално не е предписано правило до водача). В чл.10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при които моторното превозно средство се определя като технически неизправно - съгласно т. 6, б. "в" такова е и това, което има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В случая е установено, че за управлявания от жалбоподателя автомобил е била налице нарушена цялост на задното стъкло /счупено/, поради което св.Ц. преценил, че  автомобилът му бил технически неизправен.

В обобщение може да се посочи, че в ЗДвП и ППЗДвП са предвидени три различни хипотези на управление на МПС с технически неизправности: 1. управление на МПС с техническа неизправност, която не попада в обхвата на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП и която не застрашава безопасността на движението; 2. управление на МПС с техническа неизправност, възникнала по време на движението, която не попада в обхвата на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, но застрашава безопасността на движението и 3. управление на МПС с техническа неизправност, възникнала по време на движението, която попада в обхвата на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП. За всеки от случаите са предвидени и различни наказания. Първото от нарушенията следва да се накаже със санкцията на чл. 185 от ЗДвП, доколкото за него не е предвидена самостоятелна санкция. Другите две нарушения се наказват съответно по реда на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП и чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (както беше посочено по-горе).

Задълженията и правата, правилата за поведение  на водачите на пътни превозни средства, вкл. в хипотезите когато ППС са технически неизправни или повредени или когато възникнат по тях технически неизправности или повреди са разписани в раздел ХХ в чл.100-106 от ЗДвП. Нарушението на забраните и правилата в чл.101 от ЗДвП е възведено като административно нарушение в чл.183 ал.3 т.7 ЗДвП. В тази административно-наказателна норма е предвидено, че се наказва с глоба 30 лв. водач, който управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението. По аргумент от чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП за да е осъществен състава на това административно нарушение, е необходимо не само да се установи управление на превозно средство с неизправности или повреди, а те да са такива, че да са могли да застрашат сигурността на движението. Съдът намира,че се касае до управление на лек автомобил в рамките на града и в светлата част на денонощието и с такъв вид техническа неизправност, която априори не застрашава сигурността на неговото движение. В чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП не случайно законодателя е използвал словосъчетанието „сигурността на движението“, което е с различно съдържание от „безопасността на движението“. Няма констатации на актосъставителя, респ. на АНО, че отстраняването на неизправностите на място от водача е било възможно, нито че е имало някакви необходими мерки, които водачът да е следвало да вземе във връзка с неизправностите, за да осигури безопасност на движението, които той да не е взел. Изключенията от правото на водача да придвижи МПС с технически неизправности до мястото на отстраняването им е  регламентирано в чл.101, ал.3 от ЗДвП. В чл.101 ал.3 т.8 от ЗДвП въвежда забрана за водачът да продължи движението си, ако липсват или са неизправни предвидените светлинни устройства или светлоотразители при движение през нощта. В случая обаче автомобилът е управляван през деня, поради което съдът намира, че не е действала забраната за водача да придвижи МПС  до дома си или до място,където да бъде сменено стъклото. Изпълнителното деяние е разписано в чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП, която разпоредба следва да се прилага с оглед хипотезите, правилата, задълженията и изключенията в чл.101 от ЗДвП. За да е законосъобразно НП с което се налага административно наказание предвидено в чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП, следва да е доказано осъществяване от водача на изпълнителното деяние разписано в тази административно-наказателна разпоредба, във вр. с чл.101 от ЗДвП. След като не е установено при проверката и не е доказано от АНО пред РС Берковица, че Т. е управлявал превозно средство в обстановка, при която има забрана за движение в чл.101 от ЗДвП с неизправности, респ. не е доказано, че неизправностите са такива, които могат да застрашат сигурността на движението, отговорността му с наложената му глоба на основание чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП е ангажирана незаконосъобразно . Ето защо съдът намира, че наказателното постановление се явява необосновано и като такова подлежи на отмяна.

 

          

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

                                               Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0370 -000718 от 22.11.2017г., издадено от началник  РУ Вършец, с което на М.М.Т. *** и ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 30 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: