Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 16.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 15 февруари.......……..………….……………………през две хиляди и осемнадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

                                                    

при секретаря Т.Йорданова….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Георгиева..…………………....……….....АН дело №460 по описа

за 2017г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление №17-0243-000800/06.07.2017г. на Началник РУ- Берковица към ОДМВР- Монтана, на жалбоподателя А.А.И. с адрес:г***, ЕГН ********** е наложено административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв., като на основание Наредба № .на МВР са му отнети общо 6 точки.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от него обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган- Началник РУ- Берковица към ОДМВР- Монтана, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде потвърдено.

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства  по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: 

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което съдът следва да се произнесе по същество. Същата е основателна по следните съображения:                                                                                                     

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение №819 ./19.06.2017г. от Т.Г.- „мл. автоконтрольор“ към РУ- Берковица. Според констатациите в същия, на 19.06.2017 г. около 20:35 часа в гр.Берковица,на ул.”Ашиклар” с посока на движение от ул.”Сливница” към ул.”Тракия” жалбоподателят А.И., като водач на лек автомобил- „Волво С 60“ с peг. № М0344 ВМ, управлявал същия и не е използвал обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудвано въпросното МПС.

Актът бил съставен на място и бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта- С.М.. Отбелязано е, че жалбоподателят отказва да подпише акта. Отказът е удостоверен с подписа на свидетеля С.М..

В законоустановения срок по  чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е  депозирал възражение.

           Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение Началникът на РУ- Берковица към ОДМВР- Монтана, издал обжалваното наказателно постановление №17-0243-000800/06.07.2017г., с което на жалбоподателя А.А.И. с адрес:г***, ЕГН ********** е наложено  административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв., като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 6 точки.

Разпитан в качеството си на свидетел свидетелят по акта С.М.  заявява, че не си спомня конкретно случая. Спомня си само, че е свидетел при извършване на проверката  .  

От правна страна.

Отговорността за  нарушението е ангажирана по  чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП. Текстът гласи: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска“. В АУАН на основание чл.42, т.5 ЗАНН като нарушена разпоредба е посочен чл.137а, ал. 1 ЗДвП, който вменява в задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“ В наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като нарушена разпоредба е посочен също  чл.137а, ал. 1 ЗДвП. Отбелязано е, че водач на МПС от категории М1, М2, N, N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Не се посочва категорията на управляваното МПС по категоризацията в същата разпоредба. Съдът намира пропускът за несъществен. Дори и без надлежна конкретизация, жалбоподателят е бил наясно, че управляваният от него автомобил е от категорията, която изисква ползването на обезопасителен колан, тъй като нормата на чл. 149, ал.1, т.2, б.„а” ЗДвП, указва описателно отделните категории ППС. Самото упоменаване в АУАН и наказателното постановление, че се касае за лек автомобил, съдът намира за достатъчно, за да бъде направено категорично заключение, че се касае за моторно превозно средство от категорията М1.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. При съставянето на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Налице е яснота относно  нарушението, вменено на жалбоподателя. Същото е правилно квалифицирано. Съдът намира обаче, че нарушението – предмет на обжалваното НП е недоказано.

Констатациите  съдържащи се в АУАН, респ. в НП  не разполагат с презумптивна доказателствена сила. Същите подлежат на доказване посредством всички допустими от закона доказателствени средства.

От събраните в хода на производството доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин,че жалбоподателят е извършил нарушението,за което е наказан. От свидетелските показания съдът не може да установи наличие на осъществено нарушение по посочения текст, предвид това, че свидетелят по акта не си спомня нищо конкретно.Отразената в АУАН и издаденото въз основа на него фактическа обстановка се опроверга и от показанията на разпитания по искане на жалбоподател свидетел,който се е намирал в автомобила на жалбоподателя.Свид.Диляна Тановска категорично заяви в съдебно заседание,че водачът по време на движението е бил с поставен колан и е свалил същия пред проверяващия.Жалбоподателят в обясненията си навежда същите доводи,като твърди,че е свалил колана по време на проверката,по повод на това,че бил поканен да слезе от автомобила,за да покаже пожарогасителя и аптечката. Същият твърди,че свидетелят М. не е слизал от полицейския автомобил.

При тези данни и липсата на други ангажирани доказателства, които да подкрепят нарушението, съдът намира, че същото не е безспорно доказано и наложеното наказание се явява незаконосъобразно.

         По горните съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р    Е    Ш    И

 

ОТМЕНЯ  НП №17-0243-000800/06.07.2017г. на Началник РУ- Берковица към ОДМВР- Монтана,  с което на А.А.И. с адрес:г***, ЕГН ********** е наложено административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв. като неправилно и незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Монтана по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.

 

                                                      

                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: