Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 07.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………………………………..в публично заседание на 31 октомври…..……….………………………………… през две хиляди и осемнадесета година…………….......………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря П.И.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….АН дело 247 по описа за 2017г………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление  № 12-301 от 05.01.2015 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Монтана, с  което на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал.3 КТ на  Монтком ООД,  със седалище и адрес на управление град Берковица, бул. Мрамор, бл.1, ап.3 е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева за нарушение по чл.62, ал.3 КТ. 

 

В съдебно заседание жалбата е поддържана от процесуален представител, който развива доводи както за нарушение на процесуални правила при издаване на атакуваното НП, така и за липса на нарушение, за което е издадено НП.

         Въззиваемата страна поддържа, че издаденото НП е законосъобразно, при издаването му не са налице нарушения, поради което следва да бъде потвърдено.

        

         След преценка на събраните в хода на производството доказателства, съдът констатира следното :

         Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице, легитимирано да обжалва и в определения срок. Разгледана по същество е основателна.

 

         На 26.11.2014 година представители на Д „ИТ” – Монтана извършили проверка по спазване на трудовото законодателство  в цех за месопреработка, находящ се в град Берковица, ул. „Казаните” 1, обект на „Монтком” ООД. На 04.12.2014 година извършили проверка и по документи. Установили, че дружеството в качеството на работодател в седмодневен срок от прекратяване на трудов договор 1/16.01.2013 година с Й.В.Б. – шофьор разносна търговия, не е подал уведимление до ТД на НАП. Б. бил подал заявление за прекратяване на трудовия договор на 12.11.2014 година, което било видно от представената обратна разписка. АНО приел, че в случая е налице нарушение на чл.62, ал.3 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 500 лева глоба.

 

         От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, се установява по категоричен начин липса на извършено нарушение. Установена е безспорно следната фактическа обстановка : Б. работел като шофьор разносна търговия. На 07.11.2014 година Б. взел едностранно решение да прекрати трудовите си отношения с дружеството. Затова при отчитане и предаване на оборота на 07.11.2014 година си „удържал” сумата, която му била начислена като възнаграждение за месец октомври. От следващия ден Б. вече НЕ се явявал на работа, като за решението си НЕ информирал представител на дружеството. Изпратил заявление за прекратяване на трудов договор по чл.327, т.2 КТ, което адресирал до дружеството на ул. „Казаните” 1 в град Берковица, макар адреса на управление на същото да е съвсем друг. Това заявление НЕ достигнало до работодателя, видно от представена обратна разписка, в която било отбелязано, че адресата отказва да получи писмото. От представената по делото административно наказателна преписка не е видно Б. да е подавал жалба до ИТ, макар проверяващите да твърдят, че проверката била именно по повод подадената жалба.

         Видно от вписаното в самото НП, за да достигне до извод за наличие на нарушение, АНО се е позовал на копие от цитираното заявление и обратна разписка. В съдебно заседание разпитаните като свидетели проверяващи не можаха да установят как са приели, че е налице прекратен договор, при положение, че при проверката в дружеството не са установили нито самото заявление, нито обратната разписка.

Съдът намира, че в случая от доказателствата по делото безспорно се установява липса на нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя.

На първо място до работодателя не е достигнало намерението на Б. да прекрати трудовото си правоотношение едностранно. Това се установява от факта, че в дружеството такова заявление не е намерено. Не е получено и на адреса на дружеството – град Берковица, бул. „Мрамор , бл.1, ет.1 – било е адресирано до друг адрес, където не е ясно дали има представител на дружеството, упълномощен да получава служебна поща. Представената обратна разписка за известие за доставка не е оформена по предвидения за това ред, поради което също не може да служи за безспорно доказателство за факта на отказ. Съгласно установените правила в Наредба 4 за пощенските съобщения, запазила действието си по силата на § 99 ПЗР ЗИД на Закона за пощенските услуги, отказа се удостоверява с подписа на пощенския служител и един свидетел, като се вписват и имената на лицето, на което е връчена пратката. В случая елементарният поглед на обратната разписка сочи, че самият пощенски служител се е подписал и за свидетел.

На следващо място. ЕДИНСТВЕНО в правомощията на гражданския съд е да установи при спор между страните, прекратено ли е трудовото правоотношение и на какво основание. Правомощията на ИТ щяха да са правилно реализирани САМО, ако нямаше спор между страните относно факта на прекратяване на трудовия договор. В тази връзка от проверяващите и от АНО не е взет предвид и факта, че поради неявяване на работа, на лицето са поискани писмени обяснения, оправдаващи отсъствието му от работа и е поканен да се яви в офиса за разговор с работодателя и то много преди извършване на проверката (л.39 от делото при предходното му разглеждане от друг състав). В подкрепа на този извод на съда е и факта, че на 10.12.2014 година Й.Б. се е явил в дружеството, подал е молба за освобождаване от работа и трудовият му договор е прекратен, за което е изпратено и съответното уведомление. Ако Б. имаше убеждението, че вече е прекратил трудовите си правоотношения, то той не би се явил в дружеството, за да подаде нова молба.

         За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя в случая, следваше да се установи по безспорен начин, че в седмодневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение, не е подал уведомление за това към съответната ТД на НАП. За да има задължението да подаде такова уведомление, трябва да е налице прекратяване на трудовия договор. Прекратяване ще е налице от момента на достигане до работодателя на волеизявлението на работника в случая по чл.327, т.2 КТ. То можеше да бъде прието за достигнало, ако беше адресирано до мястото на управление на работодателя и ако не беше опорочена процедурата по връчването му.

         Не може да не направи впечатление и обстоятелството за „внезапното хрумване” на Б. да прекрати договора си на посоченото основание, което предполага неплащане от страна на работодателя на уговореното трудово възнаграждение, при положение, че такова не му се дължи. Този факт е установен от самите проверяващи (подробно АНД 248/2017 със същите страни, същия докладчик и същата проверка). Установен е и от показанията на разпитания Й.Б., който в съдебно заседание подробно разказва, как „сам си е взел” полагащото му се трудово възнаграждение за м.10; как сторил това на 07.11.2014 при отчитане на парите от оборота; как взел решение, че вече не му се работи и преустановил да посещава местоработата си.        

При така установените по делото факти и изложени мотиви, съдът намира издаденото НП за незаконосъобразно. Липсва нарушение на трудовото законодателство, за което да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. Вероятно до същия извод би достигнал и АНО, ако беше изпълнил задължението си, преди издаване на НП да провери всички факти и обстоятелства, включително и по направените възражения.

 

Като прие, че издаденото НП е незаконосъобразно, съдът

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление  № 12-301 от 05.01.2015  год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Монтана, с  което на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал.3 КТ на  Монтком ООД,  със седалище и адрес на управление град Берковица, бул. Мрамор, бл.1, ап.3 е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева за нарушение по чл.62, ал.3 КТ

 

            Решението подлежи на обжалване пред АС – Монтана в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: