Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 10.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 15 февруари.……..…………………………………… през две хиляди и осемнадесета година……….……..………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св..Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 978 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

         Правното основание на разглеждания иск е чл.258 и сл. ЗЗД..

 

Ищецът „Петрол консулт” ЕООД гр. Берковица твърди в исковата си молба, че на 06.12.2012 г. сключили с ответното дружество договор за извършване на консултантски услуги и изработване на проектна документация за кандидатстване на МБАЛ – Монтана за финансиране по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.”, по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект BG051РО001-1.1.13 „Ново работно място”, с краен срок за подаване на предложенията до 20.12.2012 г.. По този договор ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 5% от общата стойност на проекта, която е в общ размер на 272373.84 лв. или договореното възнаграждение възлиза на 13 618.69 лева. Съгласно договора е следвало да бъде заплатено авансово плащане в размер на 2000 лв., а при подаване на проекта и остатъка след получаване на авансово плащане по одобрения проект. Съгласно чл. 2.2 от Договора за услугата остатъкът е дължим и в случай, че договора не е сключен, но проекта е одобрен за финансиране. Твърди, че съгласно поетите задължения в уговорения срок изготвили проекта, който бил внесен в „Агенцията по заетостта” в установения срок и бил одобрен. С уведомление от 24.09.2013 г. Агенцията по заетостта, както и с нарочен имейл МБАЛ Монтана е уведомена за размера на одобреното финансиране, като била поканена изрично на 25.10.2013 г. за сключване на договора за финансиране. Твърди още, че въпреки че изпълнили изцяло задълженията си, ответникът не е изплатил остатъка от договореното възнаграждение в размер на 11 618.69 лв.

Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 11 618.69 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 847.29 лв. лихва за забава за периода от 25.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира и направените в производството разноски.

В срока за отговор ответника МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” АД гр. Монтана оспорва предявения иск. Твърди, че договор не е сключен и причина за това е отказа на договарящия орган. Ето защо намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.2.2 от Договора. За да откаже сключване на договор за финансиране, Агенция по заетостта отчела, че ответникът не отговаря на изискването получените минимални  помощи през съответната данъчна година на сключването на договора и предходните две такива да не надхвърля 200 000 евро за периода. Този факт бил известен на консултанта. Освен това същият ищец бил консултат и по друг проект, който е одобрен и финансиран и по който е получил договореното възнаграждение.

         В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат доводите и възраженията си. В хода на производството са събрани писмени доказателства. От тях се установи следната фактическа обстановка :

 Между страните е било налице облигационно отношение, възникнало от договор, сключен на 06.12.2012 година, подчинен на разпоредбите на договор за изработка.

Предмет на договора бил  подготвяне на проектна документация, с която възложителят да кандидатства за финансиране по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 207 – 2013 година” по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване, BG 051PO001-1.1.13 „Ново работно място” с краен срок за подаване на предложенията 20.12.2012 часа, 16:30 часа местно време. Страните уговорили цена за възнаграждение на възложената работа 5 % от общата стойност на проекта. От уведомление до възложителя, изпратено от финансиращия орган (л.7 от делото) е видно, че представеното от последния проектно предложение е одобрено за финансиране за максималната стойност от 272 373.84 лева без собствен принос. Или цената на изработеното, посочена от страните по договора като определяема, следва да се счита 13 618.69 лева. Плащането следвало да бъде извършено, както следва: 2000.00 лева по банков път при подаване на проекта в ДБТ, а остатъкът отново по банков път до 5 дни след получаване на авансовото плащане по одобрения проект. Страните договорили изрично, че тази сума е дължима и в случай, че проектът бъде одобрен за финансиране, но не се стигне до подписване на договор независимо от причините. Отделно от това договорили и заплащане на сумата от 1 500.00 лева, платими след одобряване на проекта, за подготовка на документите за сключване на договор, изготвяне на график за тръжни процедури и т.н. (тази сума не е предмет на иска). Проектът бил одобрен за финансиране и възложителят бил поканен да сключи договор. В последствие финансиращият орган отказал сключване на такъв по причини : получените други минимални помощи през съответната данъчна година и през двете предшестващи данъчни години, заедно с минималната помощ, за която е одобрено сключване на договор, надхвърлят тавана в размер на левовата равностойност на 200 000 евро (391 166 лева). За да достигне до извод за надхвърляне на този минимум, финансиращият орган извършил преценка на представена  от кандидатстващия декларация за тези обстоятелства (л.33 от делото).

 

Между страните няма спор, че възложеното е изработено в срок и според уговорката между страните, като проекта е приет от възложителя. Одобрен е и от финансиращият орган.

 

От така установените факти е видно, че между страните е налице договор за изработка, при който изпълнителят следва да изработи уговореното на свой риск, а възложителят има задължение да заплати изработеното, след като го е приел. Няма пречка при условията на чл.25 ЗЗД действието на договора или прекратяването му да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Самата клауза не се явява нищожна, но се държи сметка винаги за действителната воля между страните. В случая, за разлика от обичайната практика при договори, предполагащи плащане от финансиращ орган, такава клауза не е предвидена в договора. Напротив. Страните са договорили, че плащане за извършената работа се дължи, независимо дали договор ще бъде сключен или не с финансиращия орган. В конкретния случай е налице едно нормално развитие на облигационното отношение от самото възлагане, изпълнение и приемане на изработеното, което е изработено в срок и е годно за предвидената употреба – възложителят е поканен да сключи договор, тъй като финансиращият орган е одобрил изготвената от ищеца проектна документация. Затова при условията на чл.266, ал.1 във връзка с чл.264 ЗЗД възложителят дължи плащане на уговореното възнаграждение.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът е действал недобросъвестно при сключване на договора – тъй като участвал при реализиране и на друг проект, знаел, че със стойността на този ще бъде надхвърлен определения минимум, следователно този договор нямало да бъде одобрен за финансиране.

На първо място, както бе отбелязано по – горе, в договора по процесното правоотношение, няма клауза, която да обвързва резултата от работата с получаване на финансиране. Заплащане се дължи за изработения проект и това заплащане не е в зависимост от сключване на договор с финансиращия орган. Само падежът на плащането е определен след сключване на договора.

На следващо място,  по делото е представен граждански договор от 18.06.2013 година (сключен 6 месеца след процесния договор) е видно, че на ищеца са възложени чисто логистични действия по координиране действията на екипа и изпълнителите по друг проект.  Представен е и договор от 13.11.2012 година също за изготвяне на проектна документация за кандидатстване за финансиране по друг проект. От тях не може да бъде изведен единствения извод, че ищецът е имал знание за всички проекти, по които кандидатства и е одобрен възложителя за финансиране. Към момента на сключване на процесния договор – 06.12.2012 година, нито ищецът нито ответникът са знаели, дали ще бъде одобрен проекта, за който е сключен договора от 13.11.2012 година. Ако на ищеца може да бъде вменена „вина”  за „знание”, че възложителят му ще надхвърли определения от финансиращия орган минимум на финансова помощ, то това с още по – голямо основание важи за самия възложител.

Не на последно място следва да се отбележи, че изработения процесен проект не е одобрен по причина, че общият размер на финансова помощ за поредни три данъчни години надхвърля левовата равностойност на 200 000 евро. Извод за това обстоятелство финансиращият орган е направил от представена от представляващия възложителя декларация. Прави впечатление, че в нея последният е декларирал не размера на помощта, която е получил (каквото е условието), а размера, за който е кандидатствал.  От представено уведомително писмо от Агенция по заетостта и протокол от Съвета на директорите на МБАЛ – Монтана е видно, че стойността на договорите е в значително по – висок размер, но размерът на финансовата помощ е по – нисък. Меродавен за преценката на финансиращият орган е размерът на безвъзмездната помощ, а не стойността на целия проект. Предоставената безвъзмездна помощ, от данните които са по делото, не надхвърля левовата равностойност на 200 000 лева.

В обобщение. Направените от ответника възражения, не обосновават извод за недобросъвестност от страна на ищеца при сключване на процесния договор и не са основание за отхвърляне на претенцията му за плащане.

При такова разбиране, настоящият състав намира предявения иск за основателен.

Неоснователен се явява акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Такова е претендирано от 25.10.2013 година до датата на подаване на исковата молба. Посочената дата е датата, на която е бил поканен възложителят да сключи договор с финансиращия орган. Според процесния договор окончателното плащане е следвало да бъде извършено до пет дни след получаване на авансовото плащане по одобрения проект, т.е. получаването на финансиране е определено като падеж за плащане, а не като условие за плащане (още веднъж в подкрепа на горните изводи на съда).  От доказателствата по делото е видно, че действително ответникът е поканен на 25.10.2013 година да се яви за подписване на договор за финансиране, т.е. ако такъв договор беше сключен, то ответникът щеше да е в забава след изтичане на петия ден от посочената дата или 30.10.2013 година. Договор за финансиране обаче не е сключен нито на 25.10.2013 година, нито на по – късен етап, т.е. падежът не е настъпил. След като предварително определеният падеж не е настъпил, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава след като е бил поканен да плати. Такава покана му е отправена на 24.11.2017 година и е даден срок за плащане до 30.11.2017 година. Следователно, ответникът е в забава от 01.12.2017 година. На тази дата обаче е предявен настоящият иск. Затова и в случая не се дължи мораторна лихва. Дължима е обаче законната лихва до окончателното плащане.

 

При този изход на делото ответникът дължи заплащане на ищеца и на направените от него разноски по водене на делото съразмерно на уважената част.

Воден от горните мотиви съдът

 

                            Р     Е     Ш     И :

                  

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Стамен Илиев” АД гр. Монтана с ЕИК 111047073, град Монтана, ул. Сирма войвода № 4, представлявана от Тодор Борисов Тодоров ДА ЗАПЛАТИ на „Петрол консулт” ЕООД, с ЕИК 111548796, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Синия вир № 17, представлявано от управителя Милена Сашова Гогова сумата 11618.69 лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за консултантска услуга от 06.12.2012 г,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и 1760.00 лева направени в производството разноски.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „Петрол консулт” ЕООД, с ЕИК 111548796, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Синия вир № 17, представлявано от управителя Милена Сашова Гогова за заплащане на сумата от 4847.29 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :