Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 11.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 12 декември...………………….…………………… през две хиляди и осемнадесета година…….…..…….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря П.И.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 198 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Правното основание на разглеждания иск е чл.108 ЗС.

Предявен е иск от А.Ц. Аексова, по който е конституиран като ответник Н.И.З..

Ищциата твърди, че е собственик на имот № 105001, находящ се в землището на с. Боровци , местността „Стоянов дол” с площ от 4.000 дка. Собствеността придобила по силата на договор за доброволна делба от 14.10.2005 година. Твърди още, че ответникът, нейн съсед изградил без нейно знание и съгласие ограда, която отделила равнинната част от имота й и ограничила достъпа до останалата му част. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на имот № 105001, находящ се в землището на с. Боровци, местността „ Стоянов дол” с площ от 4.000 дка с начин на трайно ползване широколистни дървесни видове и го осъди да й предаде владението на частта от имота, която владее без правно основание, заключена в пространството между изградената ограда и северната граница на имота (молба на л.18 от делото). Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът  Н.И.З. оспорва предявения иск. Твърди, че не той е построил процесната ограда. Твърди, че преди 9 години закупил съседния имот в този му вид. Не отрича, че има изградена подпорна стена, но че същата е изградена преди повече от 30 години от друго лице. Самият той не ползва стената, дори смята, че самата подпорна стена не е в очертанията на неговия имот. Заявява, че предвид множество жалби на ищцата до редица институции и правени в резултат на това проверки, било установено от компетентните органи, че имота, който ищцата претендира да е нейна собственост, всъщност е държавна такава. Моли съда, да отхвърли предявения иск и му присъди направените в производството разноски.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат доводите и твърденията си.

 

По делото са събрани писмени доказателства и са изслушани показанията на посочени от страните свидетели за относими към спорното право факти. Прието е и заключение по назначена съдебно техническа експертиза. От анализа им се установи следната фактическа обстановка :

 

Ищцaта се легитимира като собственик на имот № 105001, находящ се в землището на с. Боровци , местността „Стоянов дол” с площ от 4.000 дка по силата на договор за доброволна делба на наследствени на Салтир Каменов Русимов, б.ж. на с.Боровци недвижими имоти, възстановени с решение на ОСЗ.  

Ответникът Н.И.З. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от Парцел IV, пл.номер 379 в кв.44 по плана на с.Боровци, целият с площ от 534 кв.метра, ведно с цялата двуетажна жилищна сграда в южната част на имота и стопанска сграда със застроена площ от 12 кв метра, при съседи Салтир Каменов, Атанас Цочев и край на регулацията.

         За имота, претендиран от ищцата действа КВС, а за този на ответника – регулационен план от 1964 година. Според заключението на вещото лице е налоице препокриване на КВС с регулационния план на площ от около 10 кв. метра (показани на комбинирана скица на л.80 от делото). Имотите на страните в производството са съседни и помежду им се намира дере. Откъм имота на ответника е изградена ограда, която предпазва насажденията в двора от по – високите води на реката, минаваща през дерето. Спорен между страните се оказа въпросът дерето част ли е от имота на ищцата, респ. изградената ограда отнема ли части от нейния имот. (Разположението на имотите и дерето е показано и на ръчна скица на л.68 от делото, съставена по твърденията на страните и показанията на разпитваните свидетели). Според първоначалното заключение на вещото лице изградената ограда „отнема”  160 кв.метра от имота на ищцата и ги „приобщава” към имота на ответника. В КВС няма отразено дере. При изготвяне на допълнителното заключение вече е налице одобрена кадастрална карта на с.Боровци – 25.10.2017 година. Според нея дерето е вече отделено и е отразено като ПИ 05654.500.837  - територия, заета от води и водни обекти. Имотът, собственост на ответника по НА съвпада в границите си в рамките на допустимото отклонение по регулационен план и кадастрална карта. На място ответникът ползва 159 кв.метра извън регулационния план, а по кадастралната карта това са 160 кв. метра.

 

         При така установените по делото факти, съдът намира предявения иск за неоснователен.

 

         Ревандикационният иск предполага доказване правото на собственост на ищеца, както и факта на владение, осъществяван от ответника без правно основание.

Правото на собственост следва да бъде доказано на заявеното от ищеца основание. В конкретния случай ищцата претендира да е собственик на спорния имот в резултат на делба на наследствени недвижими имоти. Собствеността е оспорена от ответника, който в отговора твърди, че дерето е държавна собственост според констатациите от една от извършваните на място проверки. Отделно от това се легитимира като собственик с НА, отразяващ възмездна сделка. Съдът е дал указания на ищцата, че следва да установи в този случай и правото на собственост на наследодателя си, да проведе пълно и главно доказване на основанието, от което е възникнало претендираното от нея право на собственост. При заявено основание – делба, се изисква доказване и на правото на собственост на праводателя, още повече, когато твърдението за придобито право на собственост е оспорено. Това в производството не бе сторено. Ищцата не ангажира дори доказателства, да е наследник на Салтир Русинов, чийто наследствен имот твърди, че е придобила в резултат на делба. На следващо място, съдът констатира, че представеният договор за делба не легитимира ищцата като собственик. По указания на съда документът е представен в оригинал. Същият не носи дата, кога е съставен, но от поставения от нотариуса щемпел може да бъде направен извод, че това е сторено на 29.09.2005 година. Вписан е в службата по вписванията на 14.10.2005 година. С договора имуществото е поделено на 9 дяла, като деветият дял се твърди да е имота на ищцата. За този дял обаче подпис в договора НЕ е положен. В случая не се касае до технически пропуск, тъй като за дял девети не е и предвидено място за подпис. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал.1 ЗС за договора за доброволна делба се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това изискване е изискване за действителност. В конкретния случай липсва подпис на ищцата, респ. неговата заверка, поради което по мнение на настоящия състав, тази форма не е спазена по отношение на ищцата и тя не може да черпи правата си от този договор. Без значение в случая е обстоятелството, че тя е представлявала в делбата по – голямата част от останалите съделители – за дела, който тя получава, подпис не е поставен, респ. не е заверен.

Уважаването на ревандикационния иск предполага доказване на кумулативните предпоставки право на собственост в полза на активно легитимираната страна, установено владение от пасивно легитимирания ответник в производството, което владение да се осъществява без правно основание. След като една от тези предпоставки не е доказана, то предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и следното. Спорът между страните се корени в това, че ищцата смята, че дерето, през което преминава река е нейно, попада в нейния имот. Действително по КВС това дере не е отразено, а имот 105001 достига до регулационната граница на с.Боровци и включва и самото дере в тази му част. По одобрената към момента на приключване на съдебното дирене кадастрална карта, дерето е обособено като отделна част от територията, обозначена с отделен идентификатор и начин на трайно ползване територия, заета от води и водни обекти. ЗУТ в чл.7 и 8 определя как се разделя територията и кои земи какво предназначение имат. Ищцата претендира собственият й имот да е горска територия, което е несъвместимо с територия, заета от вода. ЗУТ предполага някои видове територии да бъдат едновременно и защитени, но не предвижда такова съвместяване, каквото в случая се установява.

Направените възражения от страна на процесуалния представител на ответника в пледоарните бележки съдът не обсъжда. Това са възражения, които не са въведени с отговора на исковата молба, където ищецът е съсредоточил вниманието си към отношенията си с ищцата и проверките, които са правени по повод нейни жалби.

 

При този изход на делото, ищцата  следва да заплати на ответника и направените в производството разноски.

 

При такива мотиви съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Ц.А. с ЕГН **********,*** срещу Н.И.З. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който да бъде установено правото й на собственост върху имот с № по КВС 105001, находящ се в землището на с. Боровци, местността „Стоянов дол” с площ от 4.000 дка и с начин на трайно ползване широколистни дървесни видове, като ответникът бъде осъден да й предаде владението върху частта завзета от него посредством изградена ограда, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.Ц.А. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.З. с ЕГН **********,*** сумата от 350.00 лева направени в производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: