Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 27.09.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 27 юли….….…………………..……………………… през две хиляди и седемнадесета година…….…...…………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря П.И.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 859 по описа за 2016 г………….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание  чл.109 ЗС.

 

Ищцата М.И.А. *** твърди, че с НА 27/2016 г. закупила недвижим имот: 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 03928.512.266 по КК и кадастралните регистри на гр. Берковица, одобрени със Заповед РД-18-84/09.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Берковица, ул. Бреза № 3-3а, целият с площ от 346 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана, при съседи: 03928.512.267, 03928.512.487, 03928.512.503 и 03928.512.270, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 03928.512.266.1 със застроена площ от 52 кв.м., на един етаж, с предназначение: еднофамилна жилищна сграда. Твърди, че освен жилищната сграда в ПИ съществуват и две допълващи постройки – гараж и склад за дърва, за които мислела, че са подобрения в имота. В последствие разбрала, че двете сгради са предмет на сделка по НА 110/2016 г., по силата на който ответника В.М. е придобил собствеността върху тези допълнителни постройки, а на ответниците В. и В. Георгиеви е учредено право на ползване. Твърди още, че сградите на практика се ползват като жилищни без да притежават съответните проекти по ел. и ВиК, което води до опастност от пажар и повреждане на целия имот. От друга страна двете постройки заемат площ от собствения й недвижим имот, поради което не може да ползва земята под и около тях. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответниците да премахнат изградените в собствения й имот незаконни постройки, представляващи гараж с площ от 17 кв.м. и идентификатор 03928.512.266.4 и складово помещение с площ от 24 кв.м. и идентификатор 03928.512.266.3, както и да премахнат складираните върху част от собствения й имот с площ от 20 кв.м. дърва и други вещи. Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците В.Е.М., В.А.Г. и В.Г.Г. оспорват предявения иск. Твърдят, че сградите са изградени въз основа на одобрени от главния архитект на Община Берковица архитектурно-застроителни обекти  на името на В.Г., а в последствие били издадени и 2 бр. акта за узаконяване, поради което считат исковата претенция за неоснователна. Молят съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, като им присъди направените разноски.

         В съдебно заседание чрез процесуалните си представители, страните поддържат доводите и възраженията си.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключение по назначена съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като професионално и обективно изготвено и неоспорено от страните. След анализа на доказателствата съдът установи фактическата обстановка:

 

Безспорен между страните е фактът, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 03928.512.266 по КК и кадастралните регистри на гр. Берковица, одобрени със Заповед РД-18-84/09.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Берковица, ул. Бреза № 3-3а, целият с площ от 346 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана, при съседи: 03928.512.267, 03928.512.487, 03928.512.503 и 03928.512.270, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 03928.512.266.1 със застроена площ от 52 кв.м., на един етаж, с предназначение: еднофамилна жилищна сграда установено и не се спори по делото. Този факт се установява и от представения по делото НА № 27, Том II, н. дело 148/2016г на Нотариус Е.Петрова-Берковица.

Няма спор между страните и относно факта, че освен посочената еднофамилна жилищна сграда, в поземления имот съществуват и две допълнителни постройки - „Гараж" с площ от 17 кв.м и идентификатор 03928.512.266.4 и „Складово помещение" с площ от 24 кв.м. и идентификатор 03928.512.266.3 по кадастралната карта на гр. Берковица. Посочените две сгради са били предмет на сделка по н.акт № 110, том II, н.дело № 197/2016г от 21.09.2016г, по силата на която сделка, ответникът В.Е.М. е придобил собствеността върху тези допълнителни постройки, а на ответниците В. и В. Георгиеви е учредено право на ползване (л.79 от делото). Сградите се ползват от ответниците като жилищни, което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели. Предназначението на сградите не е променяно.

 

Спорен между страните е въпросът пречат ли тези две постройки на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем и в частност законно ли са изградени.

 

В конкретния случай чрез предявения негаторен иск ищeцът защитава правата си на собственик. Правото на собственост може да бъде защитено, когато е налице „въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост” – арг. ТР 31/1984г. ОСГК. Чрез иска по чл.109 ЗС се защитава правото на собственост срещу всяко посегателство, което е :1.неоснователно, т.е. въздействието противоречи на установения правен режим; предприето е не по установения за това ред и 2.накърнява защитените чужди права; пречи на собственика, респ.съсобственика на имота да упражнява правата си в пълен обем. При преценка на последното обстоятелство следва да се държи сметка и за вида на вещта и нейното предназначение.

 

От заключението на вещото лице се установява (видно е и от представените по делото скици), че двете сгради са разположени по регулационните граници на имота, като за тяхното построяване не се установи да е учредявано право на строеж. Липсват и съответните разрешителни да бъдат използвани като жилищни: за гаража не е предвидена ел.инсталация, а на място е изградена такава и се ползва; постройката се ползва за жилищни нужди; за складовото помещение не са предвидени Ел и ВиК инсталации, а на място в сградата са изградени Ел и ВиК инсталации, по проект сградата е неотопляема, а на място е изграден комин и е инсталирана печка на дърва, без да са изготвени и съгласувани съответните отоплителни уреди и най-вече комина с органите на PC „ПБЗН"; по проект и строително разрешение, постройката е с предназначение „Складово помещение" - Склад за дърва, а на място същата се ползва като жилищна сграда. Тези факти се установяват безспорно от показанията на разпитаните св. Атанасов и Г., установено е и от контролните органи на  Община Берковица, които са извършвали съответните проверки в имота.

 

Неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС е налице, както когато строежът е незаконен в смисъл, че не е изпълнен в съответствие с одобрения архитектурен проект и даденото строително разрешение, така и когато въпреки че строежът е съобразен с тях, архитектурния проект и строителното разрешение противоречат на строителните правила и норми, действащи към момента на издаване на строителните документи. При всички положения ищецът следва да установи, че изграденото му  пречи да упражнява правата си в пълен обем. Според задължителната практика, изразена в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (Р 453 от 06.01.2011 на ВКС по гр.д. 815/2010 г. II г.о; Р 430 от 27.10.2010 година по гр.д. 312/2010 г. , II г.о), когато правото на собственост е накърнено с незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея отстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му, достатъчно е само да изложи твърдения, че накърнението е в резултат на нарушението на благоустройствените норми. Такова твърдение се съдържа в исковата молба. Смисълът е, че благоустройствените норми, регулиращи отношенията по повод огражденията на имотите и отстоянията на постройките са създадени така, че да се гарантира спокойното упражняване на правата на собствениците на имотите. Затова всякога тяхното нарушаване води до извод за накърняване на тези права.

 

В производството беше оспорена и законността на двете постройки.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ ЗАКОННОСТТА НА ПОСТРОЙКАТА „ ГАРАЖ " С ПЛОЩ ОТ 17 КВ.М И ИДЕНТИФИКАТОР 03928.512.266.4:

 

За да установят, че гаражът е законно построен, ответниците се позовават на „Акт за узаконяване на гараж с № 3 от 22.06.1993г". Валидността и законосъобразността на този акт е надлежно оспорена с депозираното писмено становище по отговора на исковата молба (л.61 от делото) и е направено искане по реда на чл. 17, ал, 2 от ГПК.

Оспореният акт е издаден и подписан на 22.06.1993г от Гл.архитект на Община Берковица. Съдът намира, че това лице не е имало правомощия по узаконяване на незаконни постройки към посочената дата. Този извод се налага от следното :

Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗТСУ, в редакцията му от ДВ, бр. 45 от 1984г, действал и към 22.06.1993 година, строежите се узаконяват от органа, който е следвало да издаде съответното разрешение за строеж. Съгласно чл. 227, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ (в относимата към датата редакция), разрешенията за строеж се издават от Началника на техническата служба на съответния Общински народен съвет, в това число и за гаражите по чл. 234, т. 3 от ППЗТСУ/отм/. Следователно в случая административният акт е издаден от некомпетентен орган.

Оспореният Акт за е издаден въз основа на одобрен архитектурен проект и строително разрешение, които противоречат на действащите към онзи момент строителни правила и норми.

От представените проект и виза за строеж, както и от заключението на вещото лице е видно, че е предвидено разполагане на гаража по регулационните линии /на калкан/ към съседните имоти, в който случай, изготвения проект е следвало да отговаря на изискванията на чл. 97, т. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977г /отм. ДВ. Бр. 48 от 26 май 1995г!. Текстът предвижда такова разполагане само при условието, че калканната стена на гаража се покрива напълно от калканната стена на съседната сграда или от калканната стена на съществуваща плътна ограда със съседния имот. От заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че откъм съседния имот с идентификатор 03928.512.267, съществуващата калканна стена надвишава по височина стената на гаража, а откъм съседния имот с идентификатор 03928.512.270, изобщо не съществува калканна стена на сграда или ограда. Такова разполагане е било допустимо според чл. 97, т. 5 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977г /отм. ДВ. Бр. 48 от 26 май 1995г/ и в случаите, когато със съответните кварталнозастроителна разработика или кварталнозастроителен и силуетен план е предвидено такова застрояване на гаражи и в съседния парцел. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза  е видно, че в Община Берковица не съществуват КЗР, КЗП или силуетен план за посочения квартал.

На следващо място се установи, че са налице и съществени отклонения на съществуващата постройка и определените със строителните книжа параметри на застрояване.

От представеният проект за узаконяване, виза за строеж и от заключението на вещото лице по назначената, изслушана и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза е видно, че процесната постройка „гараж" е построена в пълно несъответствие с изготвените строителни книжа. Така например по проект гаража е следвало да бъде разположен по границата със съседните имоти ПИ 03928.512.267 и ПИ 03928.512.270, а на място същият е разположен на 16-35 см от едната регулационна линия и на 75-80 см от другата регулационна линия, което безспорно е сериозно отклонение от отреденото месторазположение на сградата определено с проекта и строителното разрешение. Предвидени са периметри на застрояване 3/6 метра, с под от подложен бетон, дървена конструкция, наклон на покрива от запад на изток, т.е. наклон на покрива към самия имот, в който е разположен гаража, а на място съществуващият гараж е с размери 2,62/5,20 метра; изградена е допълнителна стена от тухли, покрита с ламарина; около стените отвън е поставена допълнителна гофрирана ламарина; наклонът на покрива не е към собствения парцел, а е към съседния парцел. Налице  са значителни отклонения и на  козирката на покрива с оглед предвидените по проект параметри на разполагане, застрояване и начин на изпълнение като материали, фасада и външно оформление.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ ЗАКОННОСТТА НА ПОСТРОЙКАТА ,, СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ" С ПЛОЩ ОТ 24 КВ.М И ИДЕНТИФИКАТОР 03928.512.266.3

 

Ответниците се позовават на законосъобразност на изграденото складово помещение въз основа на представен с отговора на исковата молба архитектурен проект и строително разрешение. С депозираното писмено становище по отговора, изцяло е оспорено твърдението на ответниците, че процесната постройка „Складово помещение" е законна, тъй като същата е изградена в сериозни нарушения и строителни отклонения от одобрените проекти и строителни разрешения.

 

От представеният архитектурен проект, виза за строеж, строително разрешение и от заключението на вещото лице по назначената, изслушана и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза съдът установи, че процесната постройка „Складово помещение" е изпълнена в пълно несъответствие с изготвените строителни книжа. Така например, по проект са предвидени размери на застрояване 6,00/3,40 метра, с правилна правоъгълна форма, а на място съществуващото складово помещение е с размери 6,12/3,56 метра, като сградата е изградена с неправилна форма и непредвидена в проекта засечка в южната част; по проект е предвидено едно помещение с предназначение „Склад за дърва", а на място в сградата са изградени допълнителни масивни тухлени стени и са оформени три помещения - входно антре, спално помещение и баня- тоалетна; по проект е предвидена една врата и един малък двукрил прозорец, а на място е изграден и още един, допълнителен голям, трикрил прозорец с размери 155/133 см; по проект покривът е предвиден като двускатен с височина 2,40м до стреха/в т.ч. и дебелината на плочата/ и 2,60 м до билото, а на място е изграден едноскатен с височина 2,45-2,60 м до стрехата и 3,55 м до билото; по проект покривът е предвиден с дървена конструкция и керемиди за покриване, а на място е изграден с гофрирана ламарина; по проект е предвидено минимално подпокривно пространство, без никакви надстройки, а на място, над бетоновата плоча е изградена едноскатна надстройка с височина  0,95 метра; по проект покривът е двускатен с наклон юг-север, а на място е изграден едноскатен с наклон само на север.

 

Изложеното по – горе обосновава извод на съда за незаконност на построените „гараж” и „складово помещение” поради отклонение при изграждането им на строителните правила и норми и издадените строителни книжа.

По разбиране на съда, така изградените постройки в имота на ищцата й пречат да упражнява правата си на собственик в пълен обем. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че гаражът е изграден в непосредствена близост до жилищната сграда – от юг разстоянието е 16 см, а от северната страна – 35 см. Това разстояние или по – скоро площта между жилищната сграда на ищцата и гаража е зазидано от двете страни и е покрито с ламарина. По този начин ищцата няма какъвто и да е достъп до сградата си откъм страната на гаража. Отделно от това доближената ламаринена покривна конструкция явно няма изградена система за оттичане на водата (улуци), тъй като свидетелите установяват, че при дъжд пръска и мокри стената на жилищната сграда.

 

Искът е предявен и за премахване на складираните върху част от имота, с площ от 20 кв.метра, дърва и други движими вещи. Тази площ е заключена в пространството между гаража, складовото помещение и жилищната сграда. Установи се от показанията на разпитаните свидетели, че вещите са на ответниците и са складирани върху терена, собственост на ищцата. Освен това разстоянието от къщата до натрупаните вещи е около 60/70 см и според разпитаните свидетели „след нивото на къщата назад нищо не може да се ползва”.  За премахване на складираните дърва за огрев, гълъбарници и други временни построй има издадено и Предписание № 1067 от 24.11.2016г на ОбА-Берковица, което не е изпълнено.

 

По изложените съображения съдът намира за основателен предявения иск, поради което последният следва да бъде уважен. Ищцата е претендирала направените в производството разноски, поради което такива  се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

 

По горните съображения съдът

 

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

         ОСЪЖДА В.Е.М. с ЕГН ********** ***, В.А.Г. с ЕГН ********** *** и В.Г.Г. с ЕГН ********** *** ДА ПРЕМАХНАТ изградените в собствения на М.И.А. с ЕГН **********,***. Подвързвачов № 6б  имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 03928.512.266 по КК и кадастралните регистри на гр. Берковица, одобрени със Заповед РД-18-84/09.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Берковица, ул. Бреза № 3-3а, целият с площ от 346 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана, при съседи: 03928.512.267, 03928.512.487, 03928.512.503 и 03928.512.270, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 03928.512.266.1 със застроена площ от 52 кв.м., на един етаж, с предназначение: еднофамилна жилищна сграда незаконни постройки, представляващи гараж с площ от 17 кв.м. и идентификатор 03928.512.266.4 и складово помещение с площ от 24 кв.м. и идентификатор 03928.512.266.3, както и да премахнат складираните върху част от собствения й имот с площ от 20 кв.м. дърва и други вещи.

 

ОСЪЖДА В.Е.М. с ЕГН ********** ***, В.А.Г. с ЕГН ********** *** и В.Г.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.И.А. с ЕГН **********,***. Подвързвачов № 6б  направените в производството разноски в размер на 961.00 лева.

 

         Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ :