МОТИВИ                                         НОХД 342/ 2016г.

                                                                                13.02.2017год.

 

       С Обвинителен акт на РП-Берковица  подсъдимия П.Н.К. –роден на *** *** живее в същия град на ул. “Гурко“, № 1, българин, бълг. гражданин, със средно образование, неосъждан, Управител на „Фишкомерс“ ЕООД, с ЕГН**********  е обвинен В ТОВА, ЧЕ на 21.01.2016 година в село Долно Озирово, община Вършец, област Монтана по ул.“Първа“, с посока на движение от центъра на селото към град Вършец управлявал МПС –лек автомобил „Сузуки“, модел „Витара“, ДК СА 2892КС, собственост на Ани И. *** с концентрация на алкохол в кръвта си от над 1.2 на хиляда, а именно 1.50на хиляда, установено по надлежния ред с Физико-химическа експертиза –Протокол № 1113/20.04.2016 година на НТЛ при ОДМВР -Монтана- престъпление по чл.343б ал.1 от НК                      

     В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита че от събраните по делото доказателства  обвинението се доказало по несъмнен начин с оглед и на което подсъдимия следвало да бъде признат за виновен  в извършването на престъплението по чл.343 б ал.1 от НК. По отношение на индивидуализиране на наказанието представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да  бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК , а именно   лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК,както и предвиденото наказание глоба към минималния размер. Прокурорът пледира на основание чл. 343г от НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от  право да управлява МПС за срок  от  петнадесет месеца.

     Подсъдимият на досъдебното производство не се признава за виновен и  дава обяснения.   В  съдебно заседание редовно призован,  се явява лично , както и  се представлява от упълномощения от него  защитник –адв.Хр.Ботев от САК. В хода на съдебните прения същият моли съдът да признае подсъдимия за невиновен в извършването на описаното престъпление ,твърди,че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин,както и,че са допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.

         По делото са събрани писмени доказателства,разпитани са свидетели .

          Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство,както и във връзка с доводите и съображенията на страните,приема за установено следното:

      Подсъдимият П.Н.К. *** е правоспособен водач на МПС и не е осъждан за извършено престъпление от общ характер.Не се спори ,а и се установи по несъмнен начин от събраните по ДП №9/16год. на РУП -Берковица писмени доказателства,че на 21.01.2016год. управлявал лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, ДК СА 2892КС, собственост на Ани И. ***.

      На същата дата 21.01.2016 година в село Долно Озирово на ул.“Първа“ възникнало ПТП между лек автомобил „Сеат Леон” с ДК №М2023ВК,собственост на Димитър И. Митров от гр.Вършец,управляван от А. *** и автобус с ДК №ВР 5069 ВК,собственост на „Автобусни превози-98”АД-гр.Враца и управляван от А.П. *** .На място пристигнал дежурен екип на Пътна полиция при РУ-Вършец. По това време и място откъм центъра на село Долно Озирово се движел автомобил „Сузуки“, модел „Витара“, ДК СА2892КС. По време на отработване на възникналото ПТП ,към мястото на произшествието се приближил въпросният лек автомобил.Водачът на същия изгубил контрол върху управлението му, при което също се блъснал в автобуса, собственост на „Автобусни превози-98“АД –град Враца и реализирал второ ПТП.

      При опита на служителите да установят самоличността на водача,същият първоначално отказал да представи документите си за самоличност .За изясняване на самоличността му се наложило същият да бъде откаран в Районното полицейско управление за установяване на самоличността му.След поставяне на белезниците подс.К. заявил,че ще предостави документите си и белезниците били свалени.Поканен е да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Тъй като К. отказал,двамата полицаи потърсили съдействие от оперативния дежурен на РУП- Вършец да им бъде изпратен дежурен офицер. На мястото пристигнал и изпратеният дежурен автопатрул от РУП -Вършец - свидетелите И. Христов и П.П.. След проведен разговор с подсъдимия, последният е откаран в РУ-Вършец,където му е съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване.Талонът е предоставен на подсъдимия  в 21,20часа като са определени 20 минути срок за явяване в болнично заведение. Подсъдимият отказал да ги подпише и получи и е откаран от горепосочените двама служители в поликлиниката в гр.Вършец за вземане на кръвна проба.Подсъдимият дал кръв за изследване .

         Съставен бил протокол за медицинско изследване от д-р Д.Д. в 21,30часа , в който изрично било посочено, че освидетелстваният не мирише на алкохол, адекватен е, с ясно съзнание е и отрича употребата на алкохол. Отразено било също, че предварителната констатация за наличие на алкохол била извършена в 19.45 ч. Така съставения протокол обаче, не бил връчен на К.,тъй като същият отказал да го  подпише,което е удостоверено с подписа на ст. полицай И. Цветков.

        Пробата от иззетата кръв била поставена в пеницилиново  шишенце/видно от описаното в Протокол №1070 от 25.01.2016год. и Протокол 1113/20.04.2016год. и на 22.01.2016г. доставена в ОД на МВР-Монтана .От химическата експертиза,изготвена от експерт химика  се установява, че същата е получена на 22.01.2016г.. С посочената експертиза е изследвана  пробата по метода на ВИДМАРК, като било установено наличие на етилов алкохол 1,50%.

              На 23.02.2016г. било образувано досъбено производство №9/16г. по описа на РУП Вършец. С постановление на разследващ полицай от 19.04.2016год. е назначена съдебнохимическа експертиза. Такава била изготвена от  експерт химик видно от Протокол №1113/20.04.2016г., като не е извършено ново изследване на кръвта,а същата се основава на установеното при  изследването на пробата по Протокол №1070 от 25.01.2016год. наличие на етилов алхолол 1 ,50 % и изцяло преповтаря съдържанието на  този протокол.

         От приложената по делото справка за съдимост на л. 23 от ДП №9/2016г. по описа на РУ-Вършец е видно, че подсъдимият П.Н.К.   към момента на извършване на деянието    не е осъждан за престъпление от общ характер,но е освобождаван  от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК .

       Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства-показанията на разпитаните по делото свидетели.

       Безспорно по делото е ,а не се спори и между страните ,че на 21.01.2016год. подс.К. е управлявал посоченото в Обвинителния акт МПС и е реализирал ПТП.Спорното по делото е в момента на настъпилото ПТП в 19,45часа ,водачът управлявал ли е след употреба на алкохол,както и установено ли е наличие на алкохол в кръвта му над 1,2%о и нарушена ли е процедурата по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и оттук следва ли да бъде оправдан. 

         Не се потвърди фактическата обстановка ,твърдяна в обстоятелствената част на обвинителния акт по един категоричен и небудещ съмнение начин-а именно,че на процесната дата подс.К. е управлявал МПС след употреба на алкохол над 1,2%о,а именно 1,50%о -престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.

      При постановяване на присъдата съдът съобрази правилното  приложение на закона и съобразени ли са изискванията  на Наредба №30/2001год. / последно изменение –ДВ бр.23 от 17.03.2006год./, а от там извода за съставемореноста на деянието на   подс.К. по чл.343б ал.1 от НК. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът счита обвинението за НЕДОКАЗАНО.

        Не е доказан по безспорен и несъмнен начин основен елемент от фактическия състав на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за каквото е повдигнатото срещу подсъдимия П.К. обвинение, а именно установено по надлежен ред съдържание на алкохол в кръвта му при управление на процесното МПС в съставомерния размер на алкохолна концентрация - над 1.2 на хиляда. Този надлежен ред е регламентиран в Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и предполага употребата на алкохол или друго упойващо вещество да бъде установена посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания /чл.1, ал.2 от Наредбата/. В процесния случай обвинението е възприело установена с Протокол за физико-химическа експертиза № 1113/20.04.2016г. на експерт химик в НТЛ при ОД на МВР-гр.Монтана концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1.50 промила, което не се възприема от съда. В хода на делото се установиха съществени закононарушения при прилагането на този доказателствен способ.

     Преди всичко изготвеното заключение на възложената в настоящото наказателно производство химическа експертиза по Протокол №1113/20.04.2016 година на НТЛ при ОД на МВР –Монтана  /л.14 от ДП / възложена с Постановление от 19.04.2016г. на разследващия полицай по ДП №9/2016г. по описа на РУП-гр.Вършец  е необосновано, тъй като липсват съществени реквизити от съдържанието му, съобразно нормативно утвърдения образец на Протокола за химическа експертиза по чл.17 от цитираната горе Наредба № 30/2001г. /Приложение № 3/.Това възпрепятства и съблюдаването на нормативните изисквания, свързани с начина на вземане на кръвната проба от водача на МПС, начина и сроковете на съхранение на тази проба и изпращането й за анализ в специализираната химическа лаборатория, съобразно установените правила по чл.11-чл.20 от Наредбата. По този начин писменото заключение на химическата експертиза не отговаря и на изискванията на чл.152, ал.1 от НПК, тъй като не посочва материалите, които са били използвани и изследванията, които са извършени, което дава основание на съда да приеме необоснованост на същото.

     От установените фактически обстоятелства по делото се установява, че  в нарушение на процедурата по изземване и съхранение на пробите кръв, не е отразено количеството на взетата кръв, наличие на контролна проба, кога е извършено освидетелствуването – преди или след това – чл. 11, спазени ли са изискванията на чл. 12 от Наредбата, за предхождащата дезинфекция. Тези допуснати нарушения не могат да се вменяват във вина на подсъдимия. За допуснатите нарушения не може да се търси вина в последния, тъй като те са от компетенциите на освидетелствуващия лекар. Той следва да знае и да изпълни точно разпоредбите на Наредба № 30/2001 г.

 В документацията ,изготвена от ФСМП - Вършец, там, където е взета кръвната проба, не е отразено никъде количеството кръв, което е взето за кръвна проба, нито в какъв съд е взета. Не е отразено в документацията (в случая сме изправени пред липса на документация) с какъв разтвор е дезинфекцирана кожата на подсъдимия към момента на вземане на кръвната проба. Липсват каквито и да е данни за това, в какво и как е била съхранявана кръвта от 21.30ч. на 21.02.2016г. до 11,00ч. на 22.02.2016г.,  когато е била изпратена в химическата лаборатория за изследване. Грубо са нарушени разпоредбите на чл. 9, чл. 11, чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № 30

        На следващо място - в АУАН ,съставен от  свид.Ал.Д. е записано , че талона за медицинско изследване е издаден в 19,45часа / с видима поправка на часа / в с.Долно Озирово,ул.”Първа”№19,когато се твърди,че е извършено нарушението .От показанията на същия се установи,че талона е издаден в РУ-Вършец в 21,20часа.Също в самия талон за медицинско изследване е посочено,че талона е издаден и връчен в 21,20часа .В него е посочено,че лицето следва  да се яви до 20 минути от връчване на талона в болнично заведение .Посочено е също,че лицето отказва да му бъде връчен талона за медицинско изследване,който отказ е удостоверен с подписана на служителя,издал талона.

      Допуснатите нарушения по Наредба №30/2001год. са довели до неясноти ,свързани с правата и задълженията на подсъдимия по цитираната наредба  и са рефлектирали върху правото му да се защитава адекватно.

      Съдебната практика е последователна,че елементът от престъпния състав по чл.343б,ал.1 от НК-„концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,установено по надлежния ред” е доказан,когато съответната величина над посочения размер се установи по несъмнен начин и с предвидените от закона средства.

     Поради това,че при посочените нарушения на реда по Наредба №30/2001год. относно установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия,не може да обоснове отговорността му като водач на МПС по чл.343б ал,1 от  НК,то следва да се приеме,че той не е осъществил състава на това престъпление.

   От    гореизложеното    следва извода,  че    съставът    на престъплението по чл.343б ал.1 от НК не е доказан и деецът не   може да носи отговорност по предвидените за този     състав   признаци   за субективна и обективна страна. Като елемент от  състава    на престъплението в закона е посочено точно определена величина в границите на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвтта на дееца-над 1.2%о, очертаващи наказателната    му    отговорност,    за    разлика    от    отговорността    по административен ред по ЗДвП. Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази следва да се определи но несъмнен начин само с предвидените от закона средства, което не е направено от органите на разследването. Обратно редът за установяване на инкриминираната стойност на алкохолното съдържание в кръвта   на подсъдимия е нарушен изцяло.Други доказателства относно употребата на алкохол и наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия по делото липсват.

          На следващо място факта на управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация 1,50%о  от страна на подсъдимия не се установява и от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.Свидетелят Д. установява обстоятелства свързани  с възникналото ПТП.Нито той,нито свид.Г.,които са работили с подсъдимия не свидетелстват за установени белези в поведението на подсъдимия,които да говорят за нетрезво състояние .Единствено свид.П. твърди,че водачът е лъхал на алкохол .

Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към наказателноправнорелевантния момент на управлението, респ. на настъпване на ПТП и проверката от полицейските органи не се установява категорично по посочените два начина. Това е така преди всичко поради изминалото значително време между спирането и кръвното изследване (1 ч. 45 мин.). Техническата дезорганизираност на административните органи, довела до забавяне на вземане на кръвна проба, не следва да бъде в ущърб на подсъдимия. По тези причини и с оглед оспорването от страна на подсъдимия и защитата че същият е употребил алкохол след настъпилото ПТП и след съставяне на АУАН,съдът направи и собствена преценка на обосноваността на експертизата и приложи общоизвестните опитни и логически правила към установените факти.

Върху медицинския талон е посочено само, че е взета кръвна проба, но не е отбелязано какво количество кръв е взета на дееца, както и това дали има наличие на контролна проба. От протокола за извършена експертиза  се установи, че е взета само една проба - отворено е само едно шишенце с кръв, без обаче да е отбелязано какво е количеството на взетата кръв. В тази връзка съдът споделя доводите на защитата, че е трябвало да има и т.нар."контролна проба". Това се установява изрично от разпоредбата на чл. 11, ал.2 от Наредбата: "При изследване за употреба на алкохол се вземат по 10 мл кръв, а за друго упойващо вещество - 40 мл кръв". В самата Наредба е отбелязано изрично, императивно, че се вземат не "10 мл кръв", а "по 10 мл кръв" или се изготвят най-малко две независими кръвни проби. В този смисъл, при систематично тълкуване на правните норми от Наредбата - чл. 13, ал.1, чл. 14, чл. 15, ал.1, чл. 16, ал.1, чл. 17, чл. 19 - се достига до същия извод. В тези разпоредби изрично се говори за повече от една проба кръв или визираните разпоредби касаят не само случаите на съхранение, анализиране и повторно анализиране едновременно на проби за употреба на алкохол и друго упойващо вещество, а и само за пробите, които ще бъдат изследвани за употреба на алкохол. В тази насока е и съдебната практика на ВКС на Р.България - Решение № 218/13.05.2009 г. по Н.Д. № 162/2009 г., Н.К., ІІ Н.О., която изрично подчертава, че нарушението на процедурата по изземване и съхранение на кръвните проби, не отразяване на количеството взета кръв, наличието на контролна проба, кога и как е извършено освидетелстването на дееца, включително и спазени ли са изискванията за предхождащата дезинфекция по чл. 12 и чл. 13 от Наредбата, преди взимането на кръвта, водят до опорочаване на взетата кръвна проба и нейния анализ. Това води до невъзможност да се установи категорично и несъмнено с предвидените от закона средства съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия, което съдържание е елемент от обективната страна на процесното престъпление и не може да се предполага. В случая, макар вещите лица да са изготвили обективни и точни по своето съдържание заключения по химическите експертизи, визираните резултати не могат да бъдат ползвани от съда, защото е нарушена процедурата по взимането на процесната кръв като кръвна проба. При конкретния казус подс.П.К. е  отказал изпробване с техническото средство и е дал кръвна проба, като лицата, които са взели кръвната проба не са изпълнили повелителните норми от Наредбата за изготвянето на кръвната проба.

      Поради всичко гореизложено, от което е видно, че редът за извършване на медицинското изследване е опорочен и резултатите от него не могат да бъдат използвани, още и поради това, че от останалите доказателства по делото не е възможно да се установи по безспорен начин, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била над 1,2 на хиляда, на основание чл. 304 от НПК, Районен съд  призна подсъдимия П.К. за невинен в това на 21.01.2016 година в село Долно Озирово, община Вършец, област Монтана по ул.“Първа“, с посока на движение от центъра на селото към град Вършец управлявал МПС –лек автомобил „Сузуки“, модел „Витара“, ДК СА 2892КС, собственост на Ани И. *** с концентрация на алкохол в кръвта си от над 1.2 на хиляда, а именно 1.50на хиляда, установено по надлежния ред с Физико-химическа експертиза –Протокол № 1113/20.04.2016 година на НТЛ при ОДМВР -Монтана, поради което и го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

 

 

 

 

.

       Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: