Р Е Ш Е Н И Е

гр. Берковица, 30.01.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-Берковица, втори наказателен състав в публично заседание на 12.01.2017 г. в състав:

                      

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

 

при секретаря Т.Й., като разгледа докладваното от съдия Г. АНД №371 по описа за 2016 г. на РС-Берковица, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 16-0243-000560/03.11.2016 г. на Началник РУП-Берковица на С.Л.Р. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на основание чл. 175 ал. 1 т.4  ЗДвП за нарушение на чл. 103   ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал Р.   , който в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат, поддържа жалбата и моли съда да отмени изцяло издаденото НП,тъй като не е извършил нарушението,за което е наказан.

 Въззиваемата страна  , редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

Против жалбоподателя е съставен акт за нарушение №583/21.09.2016 г. затова, че на същата дата, около 13.50 часа  в гр.Берковица, ул.”Александровска” до бензиностанция ОМВ с посока на движение към кв.”Раковица”  управлява л. а. „Опел Астра” с ДК №М 3281ВВ, като водача е спрян за проверка и се съставя АУАН на лицето,същият не изпълнява указанията на дежурен АП-650 ,не остава на място и потегля с автомобила .

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени по-горе посочените наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения.Не отрича,че е спрян за проверка.Твърди,че е представил документите си за проверка.Не отрича ,че докато проверяващите пишели АУАН потеглил с автомобила ,за да закара до кв.”Раковица” пътуващите с него хора,тъй като по повод проверката същите реагирали остро и предизвикали конфликт с проверяващите.Твърди също обаче,че веднага се върнал на място и АУАН вече му бил съставен.Твърди,че не е извършил нарушението ,за което е наказан.Не е отказал проверка,спрял е веднага при подадения сигнал и не е избягал,а веднага се е върнал обратно..

Актосъставителят и свидетелят редовно призовани за  съдебно заседание,не се явяват ,без да сочат уважителна причина и не потвърждават вписаните в АУАН обстоятелства.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи от обективна и субективна страна жалбоподателят С.Л.Р.   да не е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДП при спиране за проверка  и да е напуснал мястото на проверката,с което да е отказал да изпълни нареждане на контролните органи.

За да е извършено нарушение на чл.103 от ЗДП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган,на второ място следва контролният орган да посочи мястото на спиране, на трето място следва да е установено по безспорен начин че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППс и на четвърто място ,водачът де не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно  и да изпълнява неговите указания.

При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за основателна ,тъй като обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДП ,редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.Жалбоподателят в жалбата,а впоследствие и в съдебно заседание оспорва извършването на вмененото му нарушения.

 При това положение презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН досежно авторството на нарушението следва да се преценява в контекста на данните на свидетеля ,който го е установил.В случая отразеното от него в съставения АУАН не се потвърди от самия него поради неявяването му в съдебно заседание и съществено се разминава с обясненията на жалбоподателя .

Предвид на това, съдът приема,че констатациите на актосъставителя не са защитени по убедителен начин,от което следва че поддържаното в производството възражение от страна на жалбоподателя ,че не е извършил вмененото му нарушенио ,не може да бъде игнорирано.

Независимо от регламентираната в чл.189 ал.2 от ЗДП доказателствена сила на съставения акт за нарушение ,доказателствената тежест остава за АНО ,тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК,намиращ субсидиарно приложение в адм.-наказателното производство,съгласно чл.84 от ЗАНН.

В контекста на изложеното съдът приема ,че обвинението срещу жалбоподателя не е доказано по безспорен и несъмнен начин,тъй като събраните доказателства не са достатъчни ,за да се приеме ,че е извършил описаните в НП административни нарушения и че законосъобразно е привлечен към адм.наказателна отговорност за него.

Изложените съображения налагат извод за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован .

 

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 16-0243-000560/03.11.2016 г. на Началник РУП-Берковица на С.Л.Р. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на основание чл. 175 ал. 1 т.4  ЗДвП за нарушение на чл. 103   ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението за страните.

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: