МОТИВИ                                                             НЧХД №8/2017г.

                                                                                27.04.2017год.

 

 

      

          Подадена е тъжба от Б.Н.Р., с ЕГН ********** *** срещу Я.П.К., с ЕГН ********** ***. За претърпените от него болки и страдания претендира обезщетение в размер на 1000 лева, платими ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. С оглед от 07.02.2017 г. гражданския иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и тъжителя е конституиран като граждански ищец.

          Тъжителят обвинява подсъдимия К., че на 27.11.2016 г. около 17,30 часа в дома му в град Берковица, ул. Здравец № 1 му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разкъсно - контузни рани на средната и крайната фаланги на 3ти пръст на дясната ръка и разкъсно - контузна рана на крайната фаланга на 4ти пръст на дясната ръка.

          В съдебно заседание чрез повереника си поддържа обвинението и фактите, посочени в тъжбата.

          Подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробно обяснение за случая, като твърди, че на посочената дата се прибирал със съпругата си в дома си на ул. Калето № 3, вх. В. Бил извикан от тъжителя до оградата, която дели двата имота. Тъжителят му казал „Ти не разбра ли, че тук нищо няма да се събаря” и го наръгал с един кол в гърдите. В този момент от зад излязла съпругата на тъжителя и го ударила с една цепеница в раменната част на лявата ръка. Той пуснал кола, с който тъжителя го ръгал. При това действие последният паднал назад, спънал се от стърчащи железа от собственият му дърварник и се наранил. К. се отдръпнал от мястото и се прибрал в къщи. От действията на тъжителя получил наранявания, изразяващи се в причиняване на оток 4/4 см. и охлузване 2/2 см. в областта на гръдната кост на 2 см. вдясно. Моли съда да бъде оправдан по повдигнатото обвинение или да бъде прието наличие на реторсия.

          По делото са приети писмени доказателства. Изслушани са показания на посочени от страните свидетели. Приети са заключения по назначени съдебномедицински експертизи. От съвкупния анализ на доказателствата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

          Тъжителят и подсъдимият са съседи. Имат спор по повод незаконни постройки и премахването им по оградната линия между двата имота. На 27.11.2016 г. около 17,30 часа подсъдимият се прибирал в дома си заедно със съпругата си свидетелката М.И.К.. Тъжителят стоял до оградата с ръце върху оградната мрежа. Извикал подсъдимия и помежду им отново възникнал спор по повод незаконните постройки. Подсъдимият взел метална тръба и замахнал с нея по посока на тъжителя. От удара на тръбата в мрежата и в резултат на отдръпване с цел да се предпази, тъжителят получил наранявания на пръстите на ръцете, изразяващи се в разкъсно-контузни рани, подробно описани в представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение и съдебно медицинска експертиза. Свидетелят Г.Б.Р., който възприел случващото се непосредствено като очевидец, взел цепеница и я хвърлил по посока на подсъдимия. В това време свидетелката Р.Р. – снаха на тъжителя и съпруга на свидетеля Г.Р. – видяла случващото се от терасата на къщата и подала сигнал на тел. 112. Чули разправията, на място се появили съпругите на тъжителя и подсъдимия. Подсъдимият се прибрал в къщи, а тъжителят бил отведен от пристигналата междувременно линейка и близките си за оказване на медицинска помощ. На мястото вече били пристигнали и служители на реда, които съставили предупредителен протокол.

          Тази фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от съвкупния анализ на събрани в хода на съдебното следствие доказателства. При преценка на показанията на разпитаните свидетели, съдът отчете факта, че всички те (с изключение на свидетеля М.К. и свидетеля В.М.) са близки на тъжителя и емоционалната им възбуденост от случващото се логично дава отражение върху обективността на възприетото. В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.  Р.- син на тъжителя, че подсъдимият е започнал да „налага”  него и баща му с тръба „3-4 метра дълга”. Против установените физични закони е подсъдимият да повдигне метална тръба с дължина 3-4 метра; да замахне с нея с при наличието на описаните от свидетелите постройки и тяхното разположение и да нанесе удари, които да се стоварят върху мрежата при положение, че подсъдимият и тъжителят са се намирали на разстояние 50-60 см. един от друг. Съдът приема, че този свидетел е бил твърде уплашен, за да възприеме дължина на металната тръба 3-4 метра. В подкрепа на извод за уплах е и факта, че е хвърлил с цепеница по посока на подсъдимия. Показанията на този свидетел обаче са непротиворечиви с всички останали показания, според които подсъдимият е замахнал с метална тръба към тъжителя, а ударите са се стоварили върху мрежата. За този факт няма противоречие в показанията на нито един от свидетелите – очевидци – синът на пострадалия, снаха му и съпругата му. Той се подкрепя и от изводите на вещото лице, изготвило съответната съдебно медицинска експертиза за механизма на получените наранявания – ударите не са попаднали върху ръцете на пострадалия, защото биха причинили счупване и натъртване, а не разкъсване на меката тъкан на пръстите отдолу (протокол от съдебно заседание от 10.04.2017 г.).

          Съдът кредитира показанията и на свидетеля М. и К. доколкото установяват, че действително на посочената дата около 17,30 часа между тъжителя и подсъдимия е имало спор; че двамата са се намирали в близост един до друг до оградата между имотите им; а свидетелката К. установява, че по това време на мястото на инцидента вече са се намирали останалите свидетели.

          Безспорно е, че и подсъдимият е освидетелстван с наранявания. От събраните доказателства обаче, не се установи тези наранявания да са получени във време и на място, сочени от подсъдимия. В тази връзка показанията на свидетеля М. остават изолирани, не подкрепени от останалите доказателства по делото.

          При така установените факти, съдът намери, че на 27.11.2016 г. около 17,30 часа подсъдимият Я.К. е причинил телесна повреда на тъжителя Б.Р., изразяваща се в разкъсване на меката тъкан на пръстите. Посочените увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Характера на нараняванията се определя от разпоредбата на чл. 131, ал. 1 НК и от възприетата съдебна практика като лека телесна повреда. Нараняванията са причинени от действията на подсъдимия – нанасяне на удари с метален прът върху мрежата, за която се е държал  тъжителя . Деянието е извършено при форма на вината умисъл - подсъдимият е съзнавал противоправния характер на действията си и е целял настъпването на вредоносен резултат. В тази връзка несъстоятелни са възраженията на защитника му, че в случая е налице самонараняване.

          Като прие, че е извършено деяние, квалифицирано от закона като престъпление, съдът призна подсъдимия за виновен. При определяне на наказанието приложи разпоредбата на чл. 78а НК като отчете чистото съдебно минало на К., липсата на причинени имуществени вреди и размера на предвиденото в закона наказание. Поради това го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в минимален размер.

          Съдът не прие, да са налице предпоставките на чл. 130, ал. 3 НК и не приложи института на реторсията. На първо място, както бе разяснено по-горе, не се установи подсъдимият да е получил наранявания при конкретния инцидент. На следващо място характера на получените наранявания, според заключението на вещото лице, са причинили болки и страдания. В този случай, ако е налице противоправно деяние, то би било квалифицирано евентуално като престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР на ОСНК на ВС, реторсия може да бъде приложена само ако нараняванията са еднородни – само такива по чл. 130, ал. 1 НК или само по чл. 130, ал. 2 НК.

          С деянието на тъжителя са нанесени увреждания, които са му причинили болки и страдания. Тъжителят е прегледан в ЦСМП - Берковица и му е указана незабавна медицинска помощ. Наложило се да проведе лечение с медикаменти и да ходи на превръзки. Движението на пръстите е било временно затруднено. Според заключението на вещото лице оздравителният период е продължил около 15-20 дни. Всичко това обосновава извод на съда, че е налице непозволено увреждане, последиците от което следва да бъдат репарирани с адекватно обезщетение. Доколкото законът въвежда задължение на съда да определи това обезщетение по справедливост, настоящият състав като отчете вида на нараняванията, оздравителния период и възрастта на пострадалия, определи това обезщетение на 400,00 лева.

          С присъдата подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителя направените разноски, а на съда – дължимите държавни такси.

          При такива мотиви съда постанови решението си.    

 

 

 

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :