Р Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Берковица 10.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 04.04.2017 година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

При секретаря  Т.Й. и като разгледа докладваното от съдията Г.  АНД №92 по описа за 2017г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от И.М.И. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 26/16.02.2017г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 53, ал. 3, т. 4 от НСГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН–„глоба” в размер на 300 /триста/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 53, ал. 3, т. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2016г. за сечите в горите.

            Жалбоподателят в жалбата си  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

            Процесуалният представител на ответната страна заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

  От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

         На 25.01.2017 год. бил съставен Акт № 049989 за установяване на административно нарушение от св.К. ТодоровИлиев за това, че е нарушил   чл. 53, ал. 3, т. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2016г. за сечите в горите, а именно  изготвил и одобрил технологичен план №25 от .04.11.2016год. ,в който извозното разстояние е над 1000метра.   В АУАН и в НП е посочено, че нарушението е извършено  и е открито в землището на с.Долно Озирово на територията на РДГ – Берковица.      

        Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

           Съгласно чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, както и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението. Бланкетно е възпроизведена нормата на чл. 53, ал. 3, т. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2016г. за сечите в горите, което дава основание на съда да приеме, че не е описано достатъчно пълно нарушението и обстоятелствата при което е извършено. Съдът приема, че с това е допуснато нарушение на процесуални правила от категорията на съществените, които засягат правото на защита на нарушителя, изразяващо се в това, да научи в какво нарушение е обвинение и да организира адекватно защитата си, при едно обективно разбираемо, пълно и точно описание на фактите, касаещи предмета на доказване. АУАН и НП страдат от липса на императивноизискуеми законоустановени реквизити, изрично посочени в чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и в  чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението на процесуални правила не може да бъде санирано чрез законосъобразното му повтаряне.

        От писмените и гласни доказателства се установява, че АУАН е съставен от лице,което не е присъствало по време на проверката.не се установи въз основа на какви точно доказателства е установено нарушението и кой го е уустановил. Свидетелят при съставяне на АУАН също не е присъствал при констатиране на нарушението. В АУАН и впоследствие в издаденото въз основа на него НП е посочено единствено ,че жалбоподателят като лице,упражняващо частна лесовъдска практика е изготвил и одобрил технологичен план №25 от 04.11.2016год. ,в който извозното разстояние е над 1000м. и че нарушението е открито в землището на с.Долно Озирово. В АУАН и НП липсва описание този технологичен план за кой имот –отдел и подотдел  е издаден.

    От показанията на актосъставителя се установява, че нарушението не е констатирано от него  и не е извършвал проверка на място.По делото не става ясно и липсват доказателства,как въпросното разстояние е измерено и дали изобщо е измервано. В тази посока са показанията на свид.к., който също твърди,че присъствал при установяване на нарушението.В АУАН освен описание на имота,липсва посочване и на мястото,където се намира временния склад.

     Съдът установи,че  свидетелите не са извършили обстойна проверка на сечището и не са установили местоположението на временния склад и на какво  разстояние от границите на насаждението се намира .Тъй като не е посочен номера на имота ,както и мястото на временния склад ,не може да се прецени  разстоянието  колко метра е .

  Поради изложеното съдът приема, че не са налице категорични доказателства жалбоподателят да е извършил нарушението, вменено му във вина. При съставяне на АУАН и издаване на НП, наказващият орган се е задоволил да се позове единствено на представеното от жалбоподателя копие от технологичен план и то при положение, че в същия е отразено разстояние от 1км.Актосъставителят  е приел за достоверна подадената му информация във връзка със съставяне на АУАН , без да изследва дали в действителност посоченото разстояние между сечището и временния склад надвишава 1000 метра. По този начин наказващият орган е допуснал нарушение на чл.52,ал.4 от ЗАНН и е издал НП при неизяснена фактическа обстановка. В тежест на административнонаказващият орган е да установи по несъмнен начин деянието и неговият извършител, както и вината му, които обстоятелства в случая нито са изложени в АУАН и НП, нито са доказани съда.

  Предвид на изложените съображения,съдът намира,че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,поради което обжалваното наказателно постановление  е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът

         

                                   Р   Е   Ш   И :

 

  ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26/16.02.2017г. на Директора на РДГ-Берковица , с коетона  И.М.И. ***, ЕГН ********** е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН и чл. 275,ал.1,т.1 от Закона за горите глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение  на чл.53,ал.3,т.4 от Наредба №8/05.08.2011 год.за сечите в горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

                                               

 

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :