Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                              

                                 ГР.БЕРКОВИЦА, 13.04.2017ГОД.

 

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица………..наказателна колегия в публично заседание на  30 март………………….през две хиляди и седемнадесета година……………………………………………...в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

 

при секретаря Т.Й..…………………………….и в присъствието на прокурора……………….,като разгледа докладваното от съдията Г.………………….АНД №89 по описа за 2017г………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 42/20.02.2017г. на Кмета на Община Берковица, с което на основание чл.27, ал.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане  на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица,приета с решение №758,протокол 34 от 31.10.2013год. от НОПОРТОБ на Р.В.М. *** и  ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.4, т.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане  на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица . Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата  излага конкретни съображения.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява , но в представена молба  поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

За Община Берковица - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН,не  се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

РС-Берковица, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката на 05.01.2017год. се намирала в гр.Берковица в района на ул.”Пламък” №7. На същата дата по повод подаден сигнал от граждани била извършена проверка на посочения адрес от служители на РУ „Полиция“ – гр.Берковица, които констатирали, че  около 14,30часа пред дом №7 на ул.”Пламък” се намирала жалбоподателката Р.В.,която с действията си –викане на висок глас и отправяне на обиди по адрес на присъстващите ,нарушила обществения ред в града. Резултатите от извършената проверка са били подробно обективирани в Докладна записка,образувана е преписка и е извършвана проверка. Въз основа на тези констатации на жалбоподателката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 16 от 26.01.2017г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.4, т.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане  на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица .

Актът е съставен в присъствието на нарушителя, като същият й е бил предявен и подписан от нея, без да е изложила възражения. Впоследствие жалбоподателката не се е възползвала от законното си право и не е депозирала допълнителни  писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 42/20.02.2017г на Кмета на Община Берковица, с което на основание чл.27, ал.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане  на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица на Р.В.М. *** и  ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.4, т.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане  на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица. 

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля Г. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.Свидетелят е очевидец на нарушението и пресъздава преките си възприятия и не е заинтересован от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.4, т.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане  на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица е забранено високо говорене, пеене, свирене и създаване по какъвто и да е начин на шум на обществени места, в близост до жилища на гражданите, в обществения транспорт и други места през времето от 23, 00 часа до 06, 00 часа сутринта през летния сезон и 22.00 часа до 06.00 часа сутринта през зимния сезон и в жилищните зони от 14.00 часа до 16.00 часа след обяд, и други непристойни действия,нарушаващи обществения ред и спокойствие.

Безспорно установено по делото е, че на посочената дата в 14.30 часа пред дом №7 на ул.”Пламък” в гр.Берковица жалбоподателката е викала на висок глас и отправяла обиди по адрес на присъстващите и по точно по адрес на живеещия там Борис Петров. В подкрепа на изложеното са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Г., както и от приложените  по делото писмени доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателката действително е нарушила разпоредбата на чл.4, т.1 от цитираната наредба, като административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.

Съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане  на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица  /Приета с Решение №758,протокол 34 от 31.10.2013год. от НОПОРТОБ./, действаща към момента на извършване на деянието / Който наруши разпоредбите на чл. 4, т. 1, 2, 3,5, 6, 7, 8,9, 10, 11, 12, се наказва с  глоба от 10 до 50 лева, нарушителите са длъжни да възстановят нанесените щети.

Наложил е наказание “глоба” над минималния , предвиден размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото не става ясно, нарушителят извършвал ли е и друго такова нарушение,АНО не е изложил мотиви във връзка с определеното наказание.Дори и да има такива, то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и няма данни за други нарушения, извършени от страна на жалбоподателката, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 10 /десет/ лева. 

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката , че е АУАН не й е връчен.Видно от приложения по делото АУАН,същият е съставен на датата на констатиране на нарушението 26.01.2017год. и е подписан от наруушителката,както и е връчен на същата. В обстоятелствената част на самото наказателно постановление е описано нарушението, датата и мястото на неговото извършване – 26.01.2017г., обстоятелствата при които е извършено, , поради което настоящия съдебен състав намира, че по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, доколкото тя е могла да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършила и е успяла да ангажира защитата си по един адекватен начин. Още повече, доколкото процесното нарушение по чл.4, т.1 от Наредбата на Община берковица, се изразява в говорене на висок тон и слушане на силна музика, съдът намира, че не е необходимо за неговото установяване замерване със специални технически средства, установяващи нивото на шум, а е достатъчно да е получен сигнал за нарушена  тишина, накърняваща правото на спокойствие и отдих на гражданите на територията на Община Берковица.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. второ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42/20.02.2017г. на Кмета на Община Берковица, с което на основание чл.27, ал.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане  на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица,приета с решение №758,протокол 34 от 31.10.2013год. от НОПОРТОБ,с което   на Р.В.М. *** и  ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.4, т.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане  на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” от 50 /петдесет/ лева на 10 /десет/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: