Р Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Берковица 03.04.2017г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 30.03.2017 година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

При секретаря  Т.Й. и като разгледа докладваното от съдията Г.  АНД №87 по описа за 2017г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството по делото се движи по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Образувано е по повод постъпила жалба от М.Г.К. ***, с ЕГН **********, против Наказателно постановление №16-0243-000746 от 21.11.2016 г., с което на жалбоподателката на основание чл.179, ал.2 от ЗАНН е наложено наказание глоба от 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и  се представлява съгласно разпоредбите на НПК от нейния съпруг.

Административно наказващият орган, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна съдът приема следното:

От разпита на свидетелите Т.Г. и Н.Б.-***, се установява, че след получен сигнал за ПТП на ул.”Сливница” до ІІІ-то основно училище установили лек автомобил „Тойота Раф 4 „причинил ПТП с паркиран на улицата автомобил”Ауди”.Установили,че в резултат на удара настъпили материални щети и по двата автомобила.Паркираният автомобил,който бил ударен,се намирал на около 5 метра от кръстовището.Произшествието било настъпило в близост до отводнителна шахта,намираща се на пътя.При извършената проба за алкохол,резултатите били отрицателни. Служителите на РУП-Берковица съставили на нарушителката АУАН, който й бел предявен и същата го подписала без възражения Проверяващите изготвили Протокол за ПТП,план-схема,а двамата водачи попълнили декларация.

Жалбоподателката в съдебно заседание  обяснява, че е изгубила управление над автомобила, след като нещо се случило с колата, съответно последната излязла по пътя, като вероятно причината е техническа неизправност. 

Жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, на посочените в постановлението дата, час и място, жалбоподателката е управлявала лек автомобил, като е прието, че при движение с несъобразена скорост съобразно състоянието на пътя-мокра настилка, губи управление върху автомобила ,навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в задната част на паркиран автомобил. След преминаването през прилежащата на пътя  канавка,настъпва повреда в автомобила,което става причина за допускане на  ПТП. Според наказващия орган с деянието си жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, възпроизвеждайки текстово същата, както следва: „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие или при създадена опасност за движението.”, т.е. административнонаказващият орган е възпроизвел законовата норма на чл.20, ал.2 ЗДвП в двете й предложения - изр.1 и изр.2 на същата. Жалбоподателката е наказана по чл.179, ал.2 от ЗДвП, съгласно който текст „който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

При издаване на наказателното постановление в посочената част е нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от НП – описание на законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа две предложения – в изр. първо съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се взаимоизключват – докато първата предвижда предвидимо препятствие, втората визира опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно в коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача – дали поради несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е намалил и спрял. Това не може да стане ясно и от събраните по делото доказателства, които по-скоро навеждат на извод за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ задължение на водача да контролира управлението върху автомобила – самият водач е обяснила пред свидетелите, че е загубила управление върху автомобила, веднага след преминаването през канавката, при което чула шум и изгубила управлението върху управлявания автомобил.В подкрепа на твърденията на жалбаподателката е представено писмено доказателство- опис –заключение за щета от ДЗИ ,от което се установява повреда в преден ляв амортесьор,което вероятно е причината за загубата на управление и настъпилото ПТП.В същата насока са показанията на свидетелите, доколкото не са установили конкретна причина за настъпилото ПТП, а единствено че колата е излязла извън пътя, което според тях е възможно да се дължи на повреда предизвикана от преминаването през намиращата се на пътя шахта, при което е изгубила управление върху автомобила. От събраните по делото доказателства става ясно, че длъжностните лица по констатиране на нарушението не споделят лични възприятия относно извършването на ПТП, като според настоящия състав механизмът на настъпването му и причината довела до това остава неизяснена. Не се установява наличието на доказана несъобразена с изброените в закона обстоятелства скорост, провокирала реализирането на самостоятелно ПТП от страна на наказания водач. Нещо повече, жалбоподателката е наказана по чл.179, ал.2 от ЗДвП, но той също съдържа три предложения - движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, т.е. очевидно неяснотата по отношение на механизма и причината за реализираното ПТП е довела до невъзможност на административнонаказващия орган за определяне на предложението, по което следва да бъде наказана жалбоподателят. Последното обаче също съставлява нарушение по чл.57, ал.1, т.6 на ЗАНН, тъй като се касае до недостатъчна конкретизация на законовите разпоредби, въз основа на които е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Допуснато е нарушение на императивна разпоредба, която води до неяснота на вмененото нарушение, поради което съдът намира, че следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано като издадено при съществени нарушения на административно производствените правила и съответно като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Айтоският районен съд на основание чл.63 от ЗАНН

                                                               

                                                                      Р Е Ш И :

 

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление №16-0243-000746 от 21.11.2016 г  на Началника на РУ гр.Берковица , с което на М.Г.К. *** , с ЕГН **********  на основание чл.179, ал.2 от ЗАНН е наложено наказание глоба от 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                   

                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ :