Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 20.04.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица………………………………. в публично заседание на 16 март….………………………………………… през две хиляди и седемнадесета година……………………….....………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….АН дело 63 по описа за 2017г…..……………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

 

Предмет на съдебен контрол е Наказателно постановление № 4/28.10.2016 г., издадено от Директора на ОДМВР Монтана, с което на И.П.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН И чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

Жалбоподателката претендира отмяна на НП като в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител излага подробни съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

От представените по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка :

Не се спори, че жалбоподателката е майка на Пирин Николаев Петров, роден на *** година и именно в това й качество й е съставен акт по реда на чл.45 ЗЗД.

На 30.09.2016 година около 23.00 часа служители на РУ – Берковица и инспектор ДПС посетили заведение – механата в град Берковица. При започване на проверката, Пирин напуснал заведението още преди да бъде проверен и да бъде установена самоличността му. Проверяващите поискали от останалите членове от компанията на масата да му се обадят да се върне и накарали един от тях – пълнолетен, да напише обяснение, в което да посочи дали му е възложено да придружава непълнолетния или не. Няколко минути по – късно в заведението се върнал Пирин, придружен от двамата си родители. Последните заявили на проверяващите, че синът им е посетил заведението с тяхно знание и съгласие, придружен от пълнолетни лица, които те лично познават и на които имат доверие. Въпреки това, поради липсата на представена писмена декларация, бил съставен констативен протокол и АУАН. Жалбоподателката отказала да подпише акта, като заявила, че ще представи възражение. Такова представила в тридневния срок. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай са налице основания за отмяна на издаденото НП.

         Законът за закрила на детето въвежда изискване към родителите и лицата, които полагат заместваща грижа към деца, да ги придружават на обществени места след 20.00 часа когато не са навършили 14 годишна възраст и след 22.00 часа, когато не са навършили 18 годишна възраст. При невъзможност да ги придружат лично, са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице, което да придружи детето. Според чл.8, ал.7 от ЗЗД качеството на придружителя се удостоверява по реда на Наредбата по чл.5б, ал.2 от ЗЗД. Наредбата е приета с ПМС 165 от 25.07.2003 година и се нарича НАРЕДБА за специализирана закрила на деца на обществени места. В нея НЕ Е посочен ред, по който родителите удостоверяват качеството придружител на непълнолетното дете.

         Безспорен е фактът, че към датата на извършената проверка – 30.09.2016 година синът на жалбоподателката е бил непълнолетен – оставали са му 3 месеца до навършване на пълнолетие. Намирал се е на обществено място според легалната дефиниция на понятието, дадена в цитираната Наредба и то след 22.00 часа.

         При извършената проверка представителите на РУ – Берковица и ДПС НЕ СА установили тези факти, защото непълнолетният не е намерен в заведението. Той е дошъл по – късно, придружен от двамата си родители. Не отрича обаче, че действително по – рано е бил там.

         Факт, установен и от показанията на разпитаните свидетели, посочени от въззиваемата страна е, че непълнолетния е бил в компанията на пълнолетни лица.  Двамата родители веднага и на място са заявили, че познават тези лица и че синът им се намира в тяхната компания именно със знанието и позволението на родителите, т.е. родителите са осигурили пълнолетни придружители на сина си.

         В такава насока са и направените от жалбоподателката възражения, които не са взети предвид от АНО. Ако последният беше изпълнил задължението си по чл.54, ал.2 ЗАНН, щеше да достигне до извод, че в случая не е налице нарушение, което да бъде санкционирано. Напрактика непълнолетният се е намирал на обществено място след 22.00 часа, придружен от пълнолетни лица. Придружаването е удостоверено лично пред проверяващите от самите родители. Никъде в Закона за закрила на детето и в относимата към чл.8, ал.7 ЗЗД Наредба не е посочено, че придружаването следва да бъде удостоверено с писмен документ. Ако такъв се изисква по силата на друга разпоредба, то това не е посочено нито в акта, нито в НП.

         От показанията на разпитаните свидетели – актосъставител и свидетел по съставяне на акта не се установи да е извършена проверка на личните документи на момчето, поради което неизяснен остава въпроса как към момента на проверката са установили, че лицето е непълнолетно. Още повече, че актосъставителя сочи и друг ден на извършване на проверката.

         На следващо място, ако беше извършена преценка на всички факти и обстоятелства, относими към случая от АНО, той неминуемо щеше да достигне и до извод за наличие на предпоставките на чл.28 ЗАНН. Касае се до лице, което само три месеца го делят от пълнолетие. Намирал се е в компания на пълнолетни връстници. Няма данни да са употребявали алкохол или други забранени от закона вещества и напитки. На място са се появили двамата родители, които са потвърдили, че не само знаят къде и с кого е техния син, но той е там с тяхно позволение, т.е. осигурили са пълнолетни, които да го придружават. Няма данни за други подобни случаи.

 

          Всичко това обосновава извод за незаконосъобразност на постановеното НП, поради което същото следва да бъде отменено. По тези съображения съдът

         

                                   Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 4/28.10.2016 г., издадено от Директора на ОДМВР Монтана, с което на И.П.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН И чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. като незаконосъобразно.

 

            Решението подлежи на обжалване пред АС – Монтана в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: