Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Берковица, 03.04.2017г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд-Берковица, втори наказателен състав в публично заседание на девети  март две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                     

                                                          Председател: Юлита Г.

 

при секретаря Т.Й. и в присъствието на  прокурора……………………като разгледа  докладваното от съдията АНД    52/2017г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

        Образувано е по жалба на С.М.Р. ***  и ЕГН ********** против НП №34 от 10.08.2016 год. на Началника на РУ-Берковица, с което на основание чл. 212, вр. чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба в размер на 500 лева.             Жалбоподателят счита, че не е извършил нарушението,за което е наказан.Твърди,че не е подал заявлението по причини,независещи от него.Навежда доводи,че много преди изтичане на срока се е опитал да подаде документите си в РУ-Берковица,но е върнат ,тъй като от дежурния в РУ му е обяснено,че служителят КОС при РУ-Берковица е в отпуск. Твърди, че е налице маловажен случай и прави алтернативно искане за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН..

Моли съда да отмени наказателното постановление.В съдебно заседание се явява лично.

За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

  Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

  Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №4 на 26.07.2016г. против жалбоподателя С.М.Р.  за това, че на 26.07.2016год. в гр.Берковица при извършена проверка се установило ,че не е подал в РУ-Берковица необходимите документи за подновяване на разрешението за носене,употреба  на оръжие серия „М” №223006 в  срок преди изтичане на валидност на разрешителното валидно до 22.07.2016год., с което виновно е нарушил чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ.

По делото е представено и обжалваното НП №4/10.08.2016г., издадено от Началник РУ - Берковица, с което за констатираното нарушение на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че причина за забавяне при подаване на документите за разрешителното е отсъствието на служителя при РУ-Берковица. Актът е съставен на 26.07.2016год.

От показанията на актосъставителя се установява, че документите за удължаване на срока на разрешителното е следвало да се подадат един месец преди изтичането му, като в случая не е спазен срока. Лицето е подало документите си и след това е установено,че това е направено с 3-4 дни закъснение.Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и впоследствие при издаване на НП въз основа на този акт е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които правни норми в тези документи изрично следва да се посочат дата и място на извършване на нарушението, както и описание на същото, и обстоятелствата, при които е извършено. В конкретният случай, както в АУАН, така и в НП са посочени единствено и само датата на констатиране на нарушението, която в случая е датата на извършване на проверката /26.07.2016г./, както и датата, на която е изтекъл срока на издаденото разрешително /22.07.2016г./. Липсва на практика изрично отбелязване на датата на която жалбоподателят е извършил нарушението, а това е датата, на която той е следвало да подаде заявление за подновяване на разрешението, която безспорно е обвързана със срока на действието на това разрешение.  Нарушението е съществено по своя характер, тъй като датата на извършване на нарушението е елемент от неговият състав, който също подлежи на доказване.

Разпоредбата на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ, която се твърди, че е нарушена, гласи, че в едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84, ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до съответните  директори или до началника на РУМВР, придружено от подробно описаните в същата разпоредба документи. Разрешението за носене на огнестрелно оръжие на жалбоподателя е валидно до 22.07.2016г. и в срока по чл. 87 от ЗОБВВПИ лицето не е подало заявление за подновяването му.

Чл. 212 от същия закон гласи: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.“ Видно от цитирания текст законодателят е разширил възможностите за индивидуализация на наказанието, като е избрал подход, при който няма тясна регламентация на отделните състави на нарушения (с изключение на тези, които е счел като такива с по-висока степен на обществена опасност и ги е регламентирал с помощта на специални нормативни санкционни правила), а общ санкционен текст. В случая не е налице съставомерно неизпълнение по чл. 212 във вр. с чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 - 4 или чл. 81а, и удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие. Текстът визира реда и срока за издаване на различните видове разрешения, съответно за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Разпоредбата не вменява каквито и да е задължения за лицата, носещи или притежаващи оръжие, а само сочи каква е процедурата за снабдяване с тези документи. Нормата на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ не въвежда императивно задължение за лицата, които имат издадени разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси да подават молби за подновяване на техния срок, а указва възможността за подновяване на изискуемите документи, съгласно ЗОБВВПИ. Подновяването на издаденото разрешение е изцяло предоставено на волята на правоимащото лице, то решава дали да поднови или не действието на съответните разрешителни. Разрешението за съхранение и разрешението за носене, и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси е право, а не задължение, поради и което пропускането на посочения в чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ срок за подаване на заявление води след себе си други последствия, в т.ч. и до задължение за предаване на органите на МВР на оръжието и боеприпасите, но не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, такова, за каквото е наказан жалбоподателят. По тези съображения съдът намира, че нормата на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ е диспозитивна, а не императивна. Изтичането на срока на издаденото разрешително води безспорно до задължението за предаване на оръжието, но не представлява административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, тъй като нормата на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ не въвежда императивно задължение за лицата, които имат издадено разрешение да подадат молби за подновяване на техният срок, а указва правна възможност за подновяване на този документ, като това е изцяло предоставено на волята на правоимащият, поради което тази норма се явява диспозитивна. Санкционнно е онова действие което е императивно определено, а не е предоставено на волята на субекта.

 Проведеното от настоящия съдебен състав тълкуване на нормата на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ е застъпена в значителна част от съдебната практика: В тази връзка е и по-голямата част от практиката на административните съдилища в РБ, а именно : Решение № 27 от 18.01.2013г. по канд № 587/12г. на Адм.съд гр.Враца, Решение № 28 от 18.01.2013г. по канд № 566/12г. на Адм.съд гр.Враца, Решение № 353 от 08.11.2012г. по канд № 328/12г. на Адм.съд гр.Шумен.

Атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено като такова. 

На основание изложеното, съдът

 

                                              РЕШИ:

 

  ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №34 от 10.08.2016 год. на Началника на РУ-Берковица,с което на С.М.Р. ***  и ЕГН ********** на основание чл. 212, вр. чл. 87, ал. 1 от ЗОВВПИ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба в размер на 500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                          

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: