Р Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Берковица 10.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 16.03.2017 година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

При секретаря  Т.Й. и като разгледа докладваното от съдията Г.  АНД №40 по описа за 2017г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН  и е образувано по Образувано е по жалба на „Монтком” ООД, гр. Берковица против наказателно постановление № 12/301 от 05.01.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414   ал.3 от КТ , на търговското дружество, в качеството му на работодател е  наложена имуществена санкция  в размер на 1 500 лв.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения. В съдебно заседание за жалбоподателят се явява управителя, който заявява, че поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез ст.юрисконсулт Кръстева излага аргументи във връзка с наведените от жалбоподателя възражения и събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Районен съд- Берковица, след като обсъди доказателствата по делото и  внесените в процеса доводи,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

     На 05.12.2014г. е съставен акт за установяване на административно нарушение/ АУАН/,от главен инспектор при Дирекция “Инспекция по труда “гр.Монтана,в който са отразени следните относими за процеса обстоятелства:

   При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство  на 26.11.2014г. на обект цех за месопреработка, намиращ се в гр.Берковица ул.Казаните „ 1,стопанисван от “Монтком”ООД и на 04.12.2014г  по документи  е установено, че търговското дружество, в качеството му на работодател в 7-дневен срок от прекратяване на трудовия договор на 12.11.2014год. на лицето Йордан Валериев,на длъжност шофьор разносна търговия,видно от представена обратна разписка.     Нарушението е констатирано към момента на проверката с протокол от извършена проверка от 04.12.2014год..

     Видно от представените доказателства лицето е подало заявление за освобождаване от работа ,считано от 10.12.2014год.

   Работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ,считано от 10.12.2014год.Заповедта е връчена на лицето на 19.12.2014год.

      Видно от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, работодателят е уведомил съответната ДТ на  НАП, като е изпратил уведомление- приложение №1 от Наредба №5 от 29.12.2002г.за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ на 18.12.2014г.,т.е. в 7 дневния срок,считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

     Като нарушена законна разпоредба е посочена:чл.62 ал.3 от КТ.

     Съдът възприема фактическата обстановка по делото от данните,преценявани в съвкупност и взаимна връзка, внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства –показанията на свидетелят  и актосъставител Л.К.Р.,свид.З.Б.И., показанията на поисканите  от жалбоподателя Д.Давидов и Т.Русев- обслужващи чрез счетоводно дружество дружеството- работодател,  АУАН, протокол от извършената проверка, Справка от ТД на НАП,копие от Заповед за прекратяване на трудов договор с дата на връчване-19.12.2014г.  и други.

При съставяне на АУАН, при неговото подписване от  представителят на дружеството- работодател не са направени възражения.Такива са представени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН:

С обжалваното НП наказващият орган е наложил  имуществена санкция в минималния законов размер, като е приложил чл.414 ал.3 от КТ, а описаното административно нарушение го е свързал с чл.62 ал.3

В чл.62 ал.3 от Кодекса на труда е предвидено задължение на работодателя или упълномощено от него лице, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седмодневен срок от неговото прекратяване да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Съдържанието на горецитираната ,сочена като нарушена законна разпоредба предопределя извод, че нарушението й, като изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие.

Т.е. работодателят, след прекратяване на трудовия договор не е изпълнил задължението си в седмодневен срок да изпрати уведомление за това обстоятелство до съответната ТД на НАП.

 

Правната квалификация на типичният релевантен състав на нарушението/ при прекратяване на трудовия договор/ е чл.62 ал.3 от КТ вр.чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от кодекса на труда.

В конкретния случай описанието  на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено /задължителен реквизит на АУАН и издаденото въз основа на него обжалвано НП/ водят до по-различни правни изводи при реализиране на конкретната административно наказателна отговорност:

-между страните –работодател и работник към определен момент е съществувало трудово правоотношение

-конкретната проблематика е свързана със прекратяването на трудовия договор и съответно, задължение за изпращане на  уведомление за това до съответната ТД на НАП.

-от страна на работодателят е издадена заповед от 10.12.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение с посоченото лице,връчена срещу подпис на 19.12.2014год.

-лицето първоначално е подало уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение,изпратено с обратна разписка-

 -дружеството е отказало да  го получи

-впоследствие на 10.12.2014год. лицето е подало молба за прекратяване на трудовото правоотношение,считано от 10.12.2014год.

-тъй като не  е връчено уведомлението, не е настъпил момента на прекратяване на трудовото правоотношение-чл.355 ал.2 т.3 от КТ/ Трудовият договор се прекратява ,при прекратяване без предизвестие- от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора/,

-от страна на работодателя е подадено уведомление за прекратяване на трудовия договор до съответната ТД на НАП на 18.12.2014г.

Изводът ,според съдебния състав при така   описаното нарушение е ,че работодателят е изпратил уведомлението  до съответната ТД на НАП в указания 7-дневен срок.След като работодателят не е получил уведомлението,то реално не е налице и прекратяване на трудовото правоотношение.в този смисъл съдът следва да отбележи,че такава е и логиката на работника,тъй като същият в по-късен момент ,а именно на 10.12.2014год. е подал молба за пракратяване на трудовото му правоотношение ,считано от 10.12.2014год.,каквото е сторил работодателят.

Към доказателствата по делото е приложена обратната разписка,с която е изпратено уведомлението от страна на работника,която дружеството е отказало да получи, молбата от работника за прекратяване на трудовия договор от 10.12.2014год., копие от заповедта -10.12.2014г,връчена на 19.12.2014г.

Според тезата ,както на контролния орган, така и на наказващия орган, че към момента на изпращане на уведомлението-18.12.2014г. отдавна е изтекъл 7-дневния срок, а  такъв момент е момента на получаване на писменото изявление по чл.335 ал.2 т.3 от КТ /изпращане на уведомлението от работника на 12.11.2014г./,от който момент е налице прекратяване на трудовото правоотношение.

При така описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на обжалваното НП съдът счита, че незаконосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на работодателя- жалбоподател на основание чл.414 ал.3 от КТ за нарушение по чл.62 ал.3 от КТ.

На следващо място,съдът намира за необходимо да отбележи,че при извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и впоследствие при издаване на НП въз основа на този акт е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които правни норми в тези документи изрично следва да се посочат дата и място на извършване на нарушението, както и описание на същото, и обстоятелствата, при които е извършено. В конкретният случай, както в АУАН, така и в НП са посочени единствено и само датата на констатиране на нарушението, която в случая е датата на извършване на проверката. Липсва на изрично отбелязване на датата на която жалбоподателят е извършил нарушението, а това е датата, на която той е следвало да подаде уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение.  Нарушението е съществено по своя характер, тъй като датата на извършване на нарушението е елемент от неговият състав, който също подлежи на доказване.

На следващо място съдът следва да отбележи, че разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН регламентира правото на нарушителя в тридневен срок от подписването на акта да направи писмени възражения по него. С възраженията по ал.1 нарушителят може да посочи писмени или веществени доказателства, които трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В същото време разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН задължава наказващия орган, преди да се произнесе по преписката, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че акта за установяване на административното нарушение е бил съставен и връчен на представляващия жалбоподателя на 05.12.2014г., при което тридневният срок за подаване на възражение е бил до 08.12.2014г. вкл. От приложените по делото доказателства е видно, че процесното възражение е изпратено  и входирано от АНО на 08.12.2014г., при което следва да се счете, че законоустановеният срок за подаването му е бил спазен. Наказващият орган обаче , въобще не е разгледал и обсъдил в атакуваното наказателно постановление постъпилото възражение. По този начин е ограничил правото на защита на жалбоподателя, като го лишил от възможността да упражни правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Изложеното представлява нарушение и на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото административно-наказателното производство е било лишено от пълнота и обективност. Константната съдебна практика приема, че съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение. Процесната непрецизност попада в категорията на описаните съществени процесуални нарушения, поради което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика, обективирана и в Постановление № 10/73г. на Пленума на ВС, която предвижда задължение за административно-наказващият орган, във всички случаи, когато обсъжда събраните доказателства и възраженията на нарушителя, да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо да извърши такова, за да се установи обективната истина още в тази фаза на производството, т.е. съдебната практика приема, че задължението да бъдат обсъдени направените възражения е абсолютно и неизпълнението му води до незаконосъобразност на административно-наказателното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

         РЕШИ:

 

Отменя НП № 12/301 от 05.01.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана,  с което на „Монтком” ООД, гр. Берковица  на основание чл.416 ал.1 във връзка с чл.414   ал.3 от КТ  е  наложена имуществена    санкция  в  размер на  1 500 лв.,  за нарушение по чл.62 ал.3  от Кодекса на труда .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, пред Административен съд - гр.Монтана .

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: