Р Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Берковица 10.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 16.03.2017 година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

При секретаря  Т.Й. и като разгледа докладваното от съдията Г.  АНД №40 по описа за 2017г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „Монтком” ООД, гр. Берковица против наказателно постановление № 12/302 от 05.01.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения. В съдебно заседание за жалбоподателят се явява управителя, който заявява, че поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез ст.юрисконсулт Кръстева излага аргументи във връзка с наведените от жалбоподателя възражения и събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление №12/302 от 05.01.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана на нарушителя „Монтком” ООД, гр. Берковица на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева, за това, че при извършена проверка на място на 26.11.2014год. и по документи в цех за месопреработка,находящ се в гр.Берковица,ул.”Казаните” №1 на 04.12.2016г.  е установено, че „Монтком” ООД, гр. Берковица  в качеството си на работодател е начислило,но не е изплатило в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за месец октомври 2014г. на Йордан Валериев Богданов шофьор разносна търговия, видно от представената платежна ведомост за  м. октомври 2014г.,в която липсва подпис на лицето.

По посочения начин жалбоподателят, в качеството си на работодател, е нарушил чл. 128, т. 2 КТ.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 12-000097 от 05.12.2014г. на главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ, предвижда налагане на административно наказание, в случаите когато работодател наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за безопасни и здравословни условия на труда.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

На практика това означава наличие на виновно неизпълнение или лошо изпълнение на едно административноправно задължение.

Трудовият договор е двустранен – за всяка от страните възникват насрещни права и задължения.

В чл. 128, т. 2 КТ е създадено едно общо задължение на работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове като насрещна престация за предоставената и използвана от него работна сила, а по-пълната му правна уредба се съдържа в чл. 242-272 КТ.

При регламентиране на трудовото възнаграждение най-ярко се откроява идеята за закрила на труда, изразяваща се в предпазване на работника или служителя, към неговото подпомагане и оказване на съдействие като икономически по-слабата и зависима страна.

В чл. 245, ал. 1 КТ е предвидено гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя.

Именно това задължение е от публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране на трудовите правоотношения Поради тази специфика на характера му само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираното в чл.128, т. 2 КТ.

Последното не касае конкретно правило от реда, установен в държавното управление за осъществяване на обществените функции по правното регулиране на трудовите правоотношения, което правило може да бъде нарушено с определено действие или бездействие, а както вече се посочи регламентират общи и основни задължения на работодателя. Ако се приеме обратното /че с всяко неплащане или частично плащане на трудово възнаграждение работодателят нарушава чл. 128 от КТ/, на практика работодателят ще може да бъде административнонаказателно преследван както по чл. 245, ал.1 от КТ, така и по чл. 128 от КТ и по чл. 124 от КТ, което е недопустимо предвид еднаквия обект на защитеното обществено отношение.

Съдът намира за необходимо да отбележи,че нарушението ,за което е наказано дружеството - работодател,не е извършено.Видно от представения по делото Вътрешни правила за работната заплата в раздел VІІ е регламентирано,че изплащането на месечните трудови възнаграждения в предприятието е в срока за внасяне на дължимите осигурителни вноски,т.е. до 25-то число на месеца,следващ месеца,за който се отнася възнаграждението / е положен труда/. В този смисъл неправилно се явява тълкуването от страна на наказващият орган посоченото в трудовия договор на лицето ,че трудовото възнаграждение следва да се изплаща ежемесечно.В никакъв случай не може да се приеме,че това означава задължително изплащане на трудовото възнаграждение през месеца,в който е положен труда.  

На следващо място в хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение.Изпълнителното деяние на нарушението по чл.128 т.2 от КТ представлява проява на бездействие,за което е следвало  в рамките на производството да се съберат данни,да се установи и посочи периода,през който  то е продължило,съгласно изискванията на чл.42,т.3 и чл.57,т.5 от ЗАНН.Разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН позволява НП да се издаде и при допусната нередовност в акта при положение,че извършването на нарушението,самоличността на нарушителя и вината му са безспорно установени,но не само в АУАН,а и в НП липсва период на проявеното бездействие,т.е.дата или период на извършване на нарушението,което е недопустимо.От друга страна липсата на дата или период на извършване на нарушението препятства съда да осъществи проверка и относно спазването на разпоредбите на чл.34,ал.1 от ЗАНН.В този смисъл е и практиката на АС-Монтана.

В процесния случай последния работен ден на календарния месец, през който са дължими трудовите възнаграждения съгласно приетите правила е 25.11.2014г. Същевременно обаче, предвид обстоятелството, че даденото нарушение представлява неизпълнение на определено задължение във визиран в закона срок, нарушението е налице когато крайният срок е изтекъл, следователно крайния срок за изплащане на трудовото възнаграждение  м. октомври 2014г. на практика е 25.11.2014г. Или датата на извършване на нарушението е 26.11.2014г.. Липсата на законов реквизит, съответно неправилно посочване на датата на извършване на нарушението е грубо процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и до неговата  отмяна. Това е така, тъй като изискванията за реквизитите на АУАН И НП имат за цел ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на извършеното нарушение. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, което има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкционирано, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

На следващо място съдът следва да отбележи, че разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН регламентира правото на нарушителя в тридневен срок от подписването на акта да направи писмени възражения по него. С възраженията по ал.1 нарушителят може да посочи писмени или веществени доказателства, които трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В същото време разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН задължава наказващия орган, преди да се произнесе по преписката, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че акта за установяване на административното нарушение е бил съставен и връчен на представляващия жалбподателя на 05.12.2014г., при което тридневният срок за подаване на възражение е бил до 08.12.2014г. вкл. От приложените по делото доказателства е видно, че процесното възражение е изпратено  и входирано от АНО на 08.12.2014г., при което следва да се счете, че законоустановеният срок за подаването му е бил спазен. Наказващият орган обаче , въобще не е разгледал и обсъдил в атакуваното наказателно постановление постъпилото възражение. По този начин е ограничил правото на защита на жалбоподателя, като го лишил от възможността да упражни правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Изложеното представлява нарушение и на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото административно-наказателното производство е било лишено от пълнота и обективност. Константната съдебна практика приема, че съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение. Процесната непрецизност попада в категорията на описаните съществени процесуални нарушения, поради което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика, обективирана и в Постановление № 10/73г. на Пленума на ВС, която предвижда задължение за административно-наказващият орган, във всички случаи, когато обсъжда събраните доказателства и възраженията на нарушителя, да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо да извърши такова, за да се установи обективната истина още в тази фаза на производството, т.е. съдебната практика приема, че задължението да бъдат обсъдени направените възражения е абсолютно и неизпълнението му води до незаконосъобразност на административно-наказателното производство.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №12/302 от 05.01.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана ,с което на  „Монтком” ООД, гр. Берковица на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 128, т. 2 КТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: