О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 04.04.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 19 януари…………………………………… през две хиляди и седемнадесета година………….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 23 по описа за 2016г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

 

Предявен е иск от В.Й.Г., по който са конституирани като ответници Н.К.Г. и Г.К.Г..

Ищцата твърди, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Слатина наследодателката й Надежда Данова Костодинова, б.ж. на с.Слатина, поч. на 08.03.1996 година била собственица на  земеделски имот – лозе от 1.000 дка в землището на с. Слатина, местността Могилата, на основание влязло в сила решение за делба на наследствени имоти по гр.д. № 661/1951 г. на Народен съд Берковица. Твърди, че правото на собственост по отношение на тази земеделска земя е възстановено с решение 26/10.11.1992 година, но имота не й е възстановен реално. При заснемане на имота с проектен № 017202 се установило, че попада върху ПИ № 17128, а от 1997 г. в урбанизирана територия – УПИ II, кв. 11, кадастрален № 86 по плана на с. Слатина, за който имот ответниците са се снабдили с НА 22/2011 г., който оспорва. Моли съда, да постанови решение, с което признае по отношение на ответниците правото на собственост на наследодателката й към момента на образуване на ТКЗС върху процесния земеделски имот, както и на основание чл. 537, ал.2 ГПК отмени НА 22/2011 година.  Претендира и направените в производството разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Н.К.Г. и Г.К.Г. оспорват предявения иск. Твърдят, че процесния имот им е предоставен за ползване преди около 40 години, като през 1979 г. построили в него и двуетажна масивна жилищна сграда и стопански постройки. Твърдят още, че след като пред 1997 г. имота е включен в регулацията на с. Слатина се снабдили и с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2011 година. Правят възражение за придобиване на имота по давност, застроили са го преди повече от 35 години и никой не им е пречил или оспорвал собствеността. Оспорват и представеното от ищцата решение № 26/10.11.1992 г. на ОСЗ Берковица.

 

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по назначена съдебно – техническа експертиза. По делото е изискана и представена от ОС „Земеделие”, град Вършец преписката, образувана по заявленията за възстановяване на спорния земеделски имот.

 

След като разгледа доказателствата по делото, настоящият състав намира, че предявеният иск е недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация. Това налага прекратяване на производството. Съображенията на съда за този извод са следните:

Предмет на делото е специалния установителен иск, квалифициран по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за принадлежност на право на собственост върху конкретен недвижим имот към конкретен минал момент. Въпросът за допустимостта на иска е разгледан в ТР 1/1997 година на ОСГК на ВС и е доразвит в ТР 4/2016 година с оглед наличие на законодателни промени. Прието е, че оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници, или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. Спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице и когато предмет на установяване е точното местоположение на имота. Винаги предмет е имот, който има характеристиката земеделска земя към момента на колективизацията без значение дали към момента на разглеждане на делото статутът му е променен, включен или не в регулационните граници на населено място.    Спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съществува, когато две страни твърдят собственост спрямо един и същ имот към минал момент - образуването на ТКЗС и то във връзка с евентуалното му възстановяване. Процесуалната допустимост на иска или легитимацията на страната, която го предявява - наличието на правен интерес - е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Иск, предявен от лице, което няма правен интерес е процесуално недопустим и не може да бъде разгледан по същество.

            В конкретния случай се установи, че ответниците не претендират права върху имота към правнорелевантния за този иск момент, следователно ищците нямат правен интерес да предявят този иск спрямо тези ответници.  Липсата на правен интерес обуславя прекратяване на производството по делото. На ответниците се дължат направените в производството разноски.

         По горните съображения съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от В.Й.Г. с ЕГН **********,*** срещу Н.К.Г. с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на наследодателя й Надежда Данова Костодинова върху имот - лозе от 1.000 дка в землището на с. Слатина, местността „Могилата”  към момента на образуване ТКЗС в с.Слатина, поради липса на правен интерес.

 

ОСЪЖДА В.Й.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Н.К.Г. с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 300.00 лв. направени в производството разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред OС-Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: